ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО
ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО - Гл. Ас. Д-р Миролюб Топалов
КСО – задължително
Закон за здравното осигуряване – задължително;
Закон за социалното подпомагане , обнародван 1998 г, посл. Изм 1 юли 2008
Това е задължително!!!
Държавно обществено осигуряване – на Сиди – Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, Наредба за експертизата на работоспособността, списък на професионалните болести, Актове, които ги няма в закона – актове – подлагащи на първична уредба отношенията, които са предмет на дисциплината
Административна практика на Кодекса за социално осигуряване
Това не е административна практика – това е осигурително-правна практика – всичко включено вътре е по осигурително право.
Административно-процесуалния Кодекс – койтот се прилага субсидиарно към Кодекса за социално осигуряване и Данъчно-осигурителния процесуален Кодекс.
1 В. ПРЕДМЕТ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО КАТО ПРАВЕН ОТРАСЪЛ, КАТО НАУКА И КАТО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
Като всеки правен отрасъл и осигурителното право има предмет на регулиране, който е РАЗЛИЧЕН от предмета на регулиране на трудовото право , търговското, данъчното и пр. При социализма имаше само бегли бележки за това, че осигурителното право е правен отрасъл, различен от трудовото право. Изучаваха се заедно в трудовото право. Това беше така, тъй като между трудовото от една страна и осигурителното от друга страна не беше прокарана ясна граница, трудовото право се отделя от гражданското право в средата на 19 в., започва да се говори за трудовото право като нещо отделно от гражданското право. Осигурителното право се отделя от трудовото у нас с демократичните промени. Едва през 90-те г. на 20 в. И се говори за осигурително право като самостоятелен отрасъл на правната система, различен от трудовото право. Възниква отделен закон от Кодекса на труда и днес имаме Кодекс за социалното осигуряване, който е основен закон на осигурителното право, различен от всички други права.
Средства за набиране , управление и разходване на материални средства за загуба на работоспособността на осигурените лица. От една страна се набират от всички осигурени лица, централизират се и при настъпване на осигурения социален риск, бил той дългосрочен или краткосрочен, се изплащат на съответното лице , обезщетение или пенсия , за неговата загуба на работоспособността – временна или трайна. В тая връзка осигурителното право трябва да се отличи от трудовото право. Трудовото право се занимава с организирането на трудовите отношения – член 1 ал. 1 от Кодекса на Труда
Предмет и цел
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
В осигурителното право не е така
Трудовото право се създава със създаването на блага – материални или нематериални, а осигурителното право се занимава с ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕТО на тези блага, защо?! Защото живота на човека не протича равномерно и при липса на доходи, това лицe трябва да може да съществува. Трудово право и търговско право – търговското право има за предмет дейността на търговците, физически и юридически лица, то е специална част на гражданското право. Капиталът – от една страна и труът – от друга страна, се събират на едно място и цел на това събиране е да произведат продукти – материални или нематериални. А на осигурителното право – целта е да преразпредели тези продукти, щото те да достигнат до всички осигурени лица. Целта на данъчното право и трудовото право – данъчното право има за цел да набира данъци, които да се ползват за държавата и за общините. То е публично право. Въз основа на него всички лица – данъчно задължени лица – са едностранно задължени да внасят данъци , които да постъпват в държавния или общинския бюджети, за да функционира самата държава. Към какво се насочват данъците – към всичко онова, което е финансирано от бюджета. Не така е по осигурителното право. То е И публично И частно, парите се набират в нарочни фондове. Централизират се там, управляват се там от Националния Осигурителн Институт и се разходват при временна или трайна загуба на работоспособността на осигурените лица. Осигурително право и застрахователно право – застрахователното право е институт на гражданското право. То винаги може да застрахова нещо – въз основа на което от лицето се прибира застрахователна премия при случване на застрахователното събитие на лицето се изплаща застрахователна сума. Отношенията между застрахован и застраховател са частно-правни отношения между два напълно равнопоставени субекта.
Застраховател застрахован
Отношенията са равнопоставени.
А при ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – ВЕРТИКАЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ между Териториалното поделение на НОИ
Осигуреното лице
Те са и от друго правно естество – те са публични правоотношения от осигурителното право, което е отделен правен отрасъл. Системата към момента – около 20 години осигурителното право е нещо различно от всички други права, с най-близките го съпоставяме
2 В. МЕТОД НА РЕГУЛИРАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Включва реда и способите, чрез които правните норми достигат до адресатите си
Те биват:
1. между централизирания и децентрализирания метод – ударението ще падне на централизирания метод, защото пр. Никой няма да се осигурява
работник сключва трудов договор – чл. 60 КД , с подписването на трудовия договор се постигат не един, а два ефекта, създава се трудово правоотношение ipso jure , по право се създава и осигурително правоотношение, без страните да са длъжни да правят каквото и да било. По този начин се уреждат и трудовите правоотношения и осигурителните правоотношения.
2. осигурителното право действа чрез централни държавни органи – за да бъде всеобхватно задължението за осигуряване, а не с местни органи. От гледна точка на метода – ДИСПОЗИТИВНИ И ИМПЕРАТИВНИ ПРАВНИ НОРМИ – цел – да се уредят правоотношенията с императивни правни норми!!! Диспозитивните само понякога , само допълнително към императивните правни норми, ЗАЩОТО така или иначе фондовете трябва да се пълнят.
ОБЩЕСТВЕНИ ФУНКЦИИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО – осигурителното право е самостоятелен правен отрасъл, първата му функция е ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА. От съвкупния продукт трябва да се отдели съответна част – около 1/3 и да се преразпредели той към лица , които временно или трайно не са годни да упражняват трудова дейност. Затова тази обществена функция е най-главната – за разпределянето на блага.
- втората функция е на СОЦИАЛНАТА ЗАКРИЛА – работника или служителя се защитава от работодателя чрез трудовото право, осигуреният се защитава при намаляване или загубване на работоспособността ЦЕЛ – просперитета на нацията, а не както се случва в повечето случаи у нас – „забиването”
- трета функция – на ОБЩЕСТВЕНАТА СОЛИДАРНОСТ – не може едно общество в днешния смисъл на понятието да остави без внимание хората, които по една или друга причина са изпаднали в невъзможност да упражняват трудова дейност и са в невъзможност да си набавят насъщните продукти, за да живеят. Тази функция е тясно свързана със СОЦИАЛНАТА справедливост. Затова е цялата тази НЕСЪВЪРШЕНА система от осигурително-правни норми – за да намали социалната дисхармония, тя не може да я ликвидира, но поне може да я намали.
СИСТЕМА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Две части:
Едната е ОБЩА част, а другата е ОСОБЕНА част на общественото осигуряване. Общата част включва такива въпроси като предмет, метод, осигурители, осигурени, осигурителни органи, а специалната част съдържа – обществено осигуряване , което може да бъде: КРАТКОСРОЧНО и ДЪЛГОСРОЧНО обществено осигуряване, ЗДРАВНО осигуряване и /под въпрос/ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ!!!.
Каква е разликата между краткосрочно и дългосрочно обществено осигуряване за осигурителното право?!
НЕ СРОКЪТ!!!,Който може да бъде по-дълъг или по-къс. НЕ ТОВА!!! ВАЖЕН е МЕДИЦИНСКИЯ КРИТЕРИЙ – дали се очаква да бъде възстановена трудоспособността на осигуреното лице или не се очаква да настъпи това. Когато се очаква да настъпи това, сме изправени пред краткосрочно обществено осигуряване. Пример: инфлуенца грип – три дни болничен лист – на 4-тия ден работникът е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, а при инсулт – вече случаят е друг – всички лица получават наследствена пенсия , което е осигурен социален риск от дългосрочното обществено осигуряване – пенсия и обезщетение –
!!!Да направим симетрия – в широк смисъл всички те са обезщетения заради загубения трудов доход в широк смисъл на понятието. В дългосрочното обществено осигуряване се говори и за пенсии. Пенсия в тесния смисъл на понятието е обезщетение при краткосрочното обществено осигуряване. В дългосрочното обществено осигуряване понятието е „пенсия”, за по-продължителен период от време се получава тя и е възприет този термин. Иначе да се каже обезщетение по дългосрочното обществено осигуряване НЯМА лошо в тази словоупотреба. Въпрос на семантика . ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ по Закона за здравното осигуряване – това са случаи, при които лицето е засегнато от здравни проблеми от майчинство , то се намира в отделен Закон и социалното подпомагане . Е ли от осигурителното право или не е и защо??? СОЦИАЛНОТО подпомагане е твърде близко до общественото осигуряване – общото е – то е израз / и двете са израз на обществената солидарност, представляват системи за материално обезпечение на лицата; на трето място – са израз на социалната закрила на държавата и регулирането на тези отношения. Наред с тези общи белези има и разлики, които поставят под въпрос дали социалното подпомагане е към осигурителното право:
- различен е обхвата на лицата, до които се отнася – по осигурителното право, то се отнася до лица, които по начало са осигурени!!! Има ли осигурено лице – при настъпване на съответния краткосрочен или дългосрочен осигурен социален риск, има и обезщетение или пенсия. В повечето случаи е така, но има и такива случаи, при които се отпускат пенсии и на неосигурени лица, пример – военно-инвалидните пенсии, гражданско-инвалидните пенсии – за тях не е необходимо лицето да е осигурено, за да получи пенсията, т.нар. КОНТРИБУТИВНИ И НЕКОНТРИБУТИВНИ ПЕНСИИ – контрибутивни пенсии са тези пенсии, при които е необходимо лицето да е осигурено от напред. А при неконтрибутивните пенсии, лицето не е необходимо да е било осигурено преди това, но поради важни обществени причини му се отпуска пенсия.
- Не така стоят нещата при социалното подпомагане!!! ВСЯКО лице, български гражданин, което ако няма доходи и не е в състояние да си набавя доходи , подлежи на социално подпомагане , а не осигуряване!!! Подлежи на социално подпомагане между 40 и 50 лв месечно – помощи.
- ПРИЧИНИТЕ, поради които се налага това – при общественото осигуряване са РИСКОВЕТЕ, при настъпване на един или друг вид краткосрочен или дългосрочен осигурен социален риск лицето има правото да иска и да получи обезщетението или пенсията, свързани с тоя конкретния случай. Без значение е какво е финансовото му състояние!!! Може да има една фабрика за лимонада и десет апартамента!!! Това не го лишава от правото му да иска и да получи обезщетение или пенсия. /ако напр. Се разболее от тендовагинит, костна болест и има 5 дни отпуск, осигурявал се е доброволно – категорично има право да получи тези пари, без значение какво е финансовото му състояние/ , А ПРИ СОЦИАЛНОТО подпомагане нещата НЕ стоят така – сбъднатият осигурен социален риск е без значение, нуждата кара лицето без значение осигурено или не , да иска тази социална помощ!!! И паричното изражение е от значение и при нужда на него се отпуска тази помощ, друг е въпросът доколко са достатъчни тези мин. 50 лв и това иначе добро намерение на държавата, доколко се покрива с реалните нужди;
- Друга разлика между социално осигуряване и социално подпомагане – при социалното осигуряване са ФОНДОВЕТЕ , в които се насочват СРЕДСТВАТА и от които се вземат същите, когато се случи съответния осигурен социален риск. А при социалното подпомагане средствата се определят от държавния бюджет. Държавният или общинският бюджет – те се разпределят централизирано и се отпускат на най-нуждаещите се граждани. – напр. По учебника на проф. Средкова, тя включва само осигурително право, а не и социално подпомагане, защото социалното подпомагане не е в предмета на регулиране на осигурителното право – защо социалното подпомагане не е включено към изпита за социално осигуряване – защото е най-близко до социалното осигуряване, а това са важни неща!!! /Топалов/
3 въпрос ИЗТОЧНИЦИ на осигурителното право
Под ИЗТОЧНИК на осигурителното право ще разбираме онези правни норми и не само правни норми, които уреждат отношенията , свързани с осигурителното право. Всяка една такава норма има хипотеза, диспозиция и санкция. Колкото пъти се проявят предвидените в хипотезата отношения, толкова пъти ще се прояви и диспозицията. Задължава определен субект да върши или да не върши нещо. А ако субектът не спази това, ще последва санкция. Договора за доброволно обществено осигуряване – източник ли е или не е източник на осигурителното право? НЕ Е ИЗТОЧНИК на осигурителното право, ЗАЩОТО той не урежда абстрактни правоотношения, а конкретни правоотношения между конкретни субекти, свързани с конкретни права и задължения. Колкото пъти се прояви хипотезата, толкова пъти ще действа и диспозицията
ИЗТОЧНИЦИТЕ СА:
1. Конституцията на РБългария;
2. Международните източници на осигурителното право – в това число МЕждународните актове на ООН, Конвенциите на МОК са източник на Осигурителното право, Препоръките НЕ СА източник на осигурителното право, защото нямат характер на договор по член 5 ал. 4 от Конституцията, която урежда приоритета пред вътрешното законодателство – ако е страна, ако е влазъл в сила и ако е обнародван, тогава международните актове имат приоритет, примат над вътрешното законодателство – много се говори за международните актове, но малко се влизат в действие те, защото осигурителното право е по-развито в нашата страна, като бивша соц-страна, отколкото в капиталистическите страни , има какво да се желае. Но това е въпрос на международното осигурително право, а само за симетрия го споменаваме в частта за Източниците;
3. Законите – между закон и кодекса, кое е по-силното, равни са, разлика между тях няма - те са напълно равни, член 3 и 4 от Закона за Нормативните актове – Кодекса обхваща или цялостната законова уредба на отделен правен отрасъл или важно обособена част от него. Кодексът за социално осигуряване – включва както задължителното, така и доброволното обществено осигуряване, включва както публично-правните елементи, така и частно-правни елементи, както от материалното, така и от процесуалното право
4. Законът за здравното осигуряване има за предмет част от общественото осигуряване – в частта си за здравното осигуряване, предмет е на отделен осигурителен орган – Националната здравно-осигурителна каса
5. Законът за социалното подпомагане, със всички тези бележки подлага на правна регламентация отношенията, при които едно лице ще има право на помощ от държавата. Кои са общи и кои са специални закони – ОБЩ закон е този закон или кодекс, който урежда отношенията за всички субекти, а специален е този, който урежда отношенията за някои от субектите, но не за всички. ПРАВИЛОТО – ОБЩИЯ закон се дерогира от специалния, за осигурителното право;
6. ПОДЗАКОНОВИТЕ нормативни актове, уреждащи осигурителното правоотношение
За подзаконовите нормативни актове е валидно това, че са много, уредени са като актове в член 6 и член 7 от Закона за нормативните актове. Правилници, наредби, инструкции. Като най-важните от тях са:
- НАредба за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски Наредба № Н-8 За съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите и т.н.;
- Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки;
- Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване.....на професионалните болести – подзаконово нормативна уредба на законовия текст, който се съдържа в член 56 от Кодекса за социално осигуряване
- Наредба за трудоустрояване
- Наредба за пенсиите и осигурителния стаж;
- Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране
- Наредба за медицинската експертиза на работоспособността
7. Колективните трудови договори – член 50 ал. 1 и 2 от Кодекса на труда. С колективния трудов договор се уреждат отношения – трудови и осигурителни правоотношения, които не са уредени с императивни правни норми - !!! колективният трудов договор НЕ съдържа норми в строгия смисъл на понятието, той е договор между два частно-правни субекта, между работодателна и синдикалната организация, компетентен държавен орган няма, който да издаде нормативния акт, ползвайки властническата си функция, такова нещо няма, НО част от нормите, част от уговорките на колективния трудов договор съдържат общото и абстрактно правило за поведение, скрепено с юридическа санкция, които се отнасят до: първо – трудови отношения, второ – осигурителни отношения. На съвременния етап твърде малко има място за осигурителното право, но възможността за това е на лице – примерно – синдикалните членове ще бъдат доброволно осигурявани за пенсия по силата на този колективен трудов договор, ако такива са предвидени в част по колективния трудов договор. Тъй като не е нормативен акт, той НЕ съдържа правни норми, съдържа нормативни клаузи или уговорки /защо клаузи? – защото са сключени по пътя на взаимното договаряне/защо нормативни – защото съдържа част от елементите на правната норма – коя е тази част – хипотезата, диспозицията и санкцията. Локалните актове ги няма. В осигурителното право, а в трудовото право ги има.
На какъв принцип се осигуряват лицата от отделните правни системи
!!! РАЗХОДОПОКРИВНАТА СИСТЕМА – родина Франция – при тази система част от парите на работещите се заделят, централизират се във фондове и при сбъдване на социалното осигурено събитие , краткосрочен или дългосрочен осигурен социален риск, се насочват към. Осигуреното лице!!! От работещите се взема и се дава на неработещите с цел поддържането на хомеостазиса на обществената система.
!!! КАПИТАЛОПОКРИВНАТА СИСТЕМА – родина Германия – на всяко осигурено лице се открива собствена сметка и парите от това лице се натрупват в негова сметка, която се нарича ИНДИВИДУАЛНА ПАРТИДА – това е партида, след като се случи осигурения социален риск , осигуреното лице има право да получи обезщението или пенсията, на които има право по закон
!!! ДЪРЖАВНАТА СИСТЕМА - всичко, което се събира от работниците и служителите отива в общия държавен бюджет, след като настъпи осигурителния случай, от държавния бюджет се изплаща обезщетение или помощи, всички социалистически страни бяха по тази третата система, но се оказа, че тя е нежизнеспособна да удържи натиска, който оказват капиталистическите държави. Всъщност социализмът се срина точно като нежизнеспособен. По българското осигурително право какво е положението в момента:
Задължителното обществено осигуряване е по Френската система. Това , което е държавно обществено осигуряване – по смисъла на член 1 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, отношенията са публични, отношенията между НОИ съответно, в Териториалното отделение и осигуреното лице. Но по допълнителното социално осигуряване отношенията са по Германската система, а не по Френската система, не по разходопокривната, а по капиталопокривната система. Отношенията са с пенсионно-осигурителните дружества /ПОД/ те са регистрирани по Търговския закон, влизат в правоотношение ipso jure или по договор с осигуреното лице или с неговия работодател и в крайна сметка са НЕ публични, а частни правоотношения. Но това не им пречи едни или други права или задължения да са уредени от Кодекса за социално осигуряване.
4 въпрос ОСИГУРИТЕЛНОПРАВНИ НОРМИ
Всичко, което знаем за трудово-правните норми и правните норми изобщо по Теория на правото важи и тук. Най-важните норми са видовете императивни и диспозитивни норми. Императивните норми са преобладаващи пред диспозитивните норми, защото императивната норма не дава възможност за избор.никой няма да се осигурява – в противен случай осигуряването като обществена функция е важно, но не толкова, че и другите да го разберат. На самоосигуряващите се лица по смисъла на член 4 ал. 3 е дадена по-голяма свобода за избор .
МАТЕРИАЛНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ
МАТЕРИАЛНИ са нормите, които уреждат отношенията между субектите, в случая кои са субектите – осигурен, осигурител и осигурителен орган. В някои случаи на мястото на осигурителния орган има дружество, което изпълнява тази функция. На тях противостоят ПРОЦЕСУАЛНИТЕ норми. Те не уреждат отношения между страните, а уреждат реда и начина, по който ще се решава правен спор..по начало първата инстанция е административен орган, втората инстанция е съответния административен съд, пред който делото така или иначе ще има възможност да отиде, трета инстанция е Върховния административен съд.
Освен това субсидиарно се прилагат и АПК и ДОПК.За вземания на държавата на съответните издължили се осигурители и осигурени. Позволяват, забраняват, упълномощават и пр.
НОРМИ НА ЧАСТНОТО ПРАВО И НОРМИ НА ПУБЛИЧНОТО ПРАВО е характерно за отрасъла. Норми на публичното право има тогава, когато държавата, в лицето на неин орган урежда отношенията между нея /самата държава/ и подчинените й лица. Между нея / в лицето на НОИ/ и Националната Здравно-осигурителна каса, те и двата са държавни органи, които имат право да изискват от осигурените лица и от осигурителите спазването на определено поведение, положението е такова.!!! :
НОИ
ПОДЧИНЕН СУБЕКТ
Това са правоотношенията в държавното обществено осигуряване
Другите отношения са частни правоотношения, не се развиват по вертикала, а по хоризонтала:
Субект Пенсионно Осигурителното Дружество, регистрирано като търговско дружество по Търговския закон, държавата тук НЕ участва!!!
Между два напълно равностойни субекта се развиват тези правоотношения, при тях държавата НЕ участва, участват подчинения субект /работодател или осигурено лице – работодател, осигурител, работник, служител, осигурено лице/
Отношенията са по член 1 т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване. Допълнителното социално осигуряване, включващо две съставки :
1. задължително
2. доброволно
по този начин са изградени трите стълба, за които говореше в началото на осигурително-правната уредба Иван Нейков – тогава Министър на труда и социалните грижи –
първият стълб – държавното обществено осигуряване, чрез публично правни норми се осигуряват лицата при настъпил риск от краткосрочното или дългосрочно обществено осигуряване;
вторият стълб – юридически не точно, но политически точно – това са допълнителното задължително пенсионно осигуряване за лицата , родени след 1 януари 1960 г. ;
третия стълб – допълнителното доброволно обществено осигуряване по член 1 т. 2 буква Б от Кодекса за социално осигуряване. Втория и третия стълб са отношения – частно-правни, а първия стълб са публично-правни отношения!!! По какъв начин е изградена правната уредба на Осигурителното право към момента?!
5 въпрос ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
ОБЩИ принципи на осигурителното право и ПРИНЦИПИ на ОТДЕЛНИ ИНСТИТУТИ, които се проявяват в отделния институт, но не и в цялото осигурително право.
В правната теория има ПОНЕ ДВЕ становища, едно от които е на проф. Мръчков, другото е на проф. Средкова, която подразделя принципите на Общи принципи на осигурителното право и Основни принципи на общественото осигуряване и Основни принципи на социалното подпомагане, общи и основни – каква е разликата между едното и другото – чете по Мръчков лекцията.
ОСНОВНИ принципи на осигурителното право
- насоките на развитие на осигурителното право за в бъдеще
- съгласуван ли е той с принципа или не е съгласуван?! Ако не, да се въведе нов принцип ЗА ПРАКТИКАТА – при правоприложимото, когато няма съответна норма, член 46 от Закона за нормативните актовев казва, че при липса на правна норма, се прилагат онези норми, които са най-близко до липсващата!!!, а ако няма и такава се изхожда от принципите на отрасъла
в частност Онези принципи, които така или иначе трябва да се познават /( за прескачане на тройката/ са :
1. принципът за ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ на Общественото осигуряване – всеки работник или служител след като бъде приет от работодател на работа ex lege(автоматично), възникват първо – трудово правоотношение; второ – осигурително правоотношение, дали ще се изпълняват или не ангажиментите на осигуреното лице и осигурителя към НОИ е отделен въпрос. Възникват тези две групи /а не едно/ правоотношения. Първото възниква въз основа на сключения договор , на конкурсната или изборната процедура – три са основанията за възникване на трудово индивидуално правоотношение, а вторите – възникват ex lege (автоматично).
2. принципът на ВСЕОБЩНОСТ – всеобщност не означава, че всички лица са осигурени лица – НЕ това има предвид законодателя. Всеобщност означава, че широк кръг от лицата са осигурени по член 4 от Кодекса за социално осигуряване, както работници и служители, така и държавни служители/а те не са служители по КТ/, така и определени граждански правоотношения могат да послужат за възникване на осигурителни правоотношения, така и от самоосигуряващите се лица по член 4 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Това означава ВСЕОБЩНОСТ, а не буквално ВСИЧКИ.;
3. принципът на СОЛИДАРНОСТ – лицата, работоспособните лица, трябва да се погрижат и за немощните на 70 г. напр. , трябва да се погрижат и за малките лица, които са по едни или други причини са станали неработоспособни. Напр. Едно глухо момче не може да стане юрист, но може при определени условия да получи пенсия .
Трите принципа за разходопокривната , капиталопокривната и държавнобюджетната система може да ги вкараме и тук към принципите.!!!
4. принцип на РАВНОПОСТАВЕНОСТ на всички лица в системата на държавното обществено осигуряване – да не се допускат привилегии и ограничения в осигурителните права и задължения. Привилегии означава на дадена група да са предоставени по-големи права от масата със закон. Привилегирован е режимът на някои нации от международното публично право означава точно това. Ограничения - на някои категории от лица да се поставя по-тесен режим от права и задължения, в сравнение с масата, това е режимът на капитулациите в международното публично право.
5. СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ включва участие на синдикатите и работодателските организации при вземане на едни или други решения , в това число и с намесата на държавата. Има два вида диалог – ДВУСТРАНЕН и ТРИСТРАНЕН. В ДВУСТРАННИЯ диалог участват – едната страна е работодателската страна , другата е синдикалната страна. В член 50 ал. 1 от Кодекса на труда се казва, че те уреждат „трудовите и осигурителните отношения” , трудовите и осигурителни отношения могат да се уреждат с колективния трудов договор, а щом като могат, то осигурителното право е от тези права, които могат да се доуреждат с колективен трудов договор, не с правни норми да се създават права и задължения по трудовото и осигурителното право. По ТРИСТРАННИЯ диалог особеното е, че в него участват представителни синдикални и работодателски организиции, обаче участва и държавата – 3 са страните – държава+синдикалните организации+работодателските организации. Уредени са в член 2 ,3 и следващите от Кодекса на труда. Там се казва, че уреждат трудови отношения , осигурителни отношения и отношения по повод жизненото равнище. Осигурителното право се урежда и от тези три страни на тристранното сътрудничество, израз на социалния диалог.
6. ФОНДОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ на осигурителните средства. Парите отиват не в държавния бюджет, а в нарочни фондове, именувани ФОНД „ПЕНСИИ”, ФОНД”ПЕНСИИ, НЕСВЪРЗАНИ С ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ” , ФОНД”ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ”, ФОНД”ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ И МАЙЧИНСТВО”, ФОНД „БЕЗРАБОТИЦА”
Тези фондове са Юридически лица .!!!
„Като има заработено – се пълнят, като има настъпил осигурен социален риск, средствата се насочват строго определено към попълване на тоя риск. „
6 В. Обществено осигуряване. Понятие, обща характеристика.
Под „обществено осигуряване” разбираме осигуряването, което се предоставя при настъпването на признатите за осигурени социални рискове. То включва основното държавно обществено осигуряване и допълнителното осигуряване. Основното държавно обществено осигуряване е определящо за осигурителната закрила. То се прилага към най – широк кръг осигурени лица за най – голям брой осигурени социални рискове. То е държавно, тоест не само се създава от държавата, но и се управлява непосредствено с нейно активно участие. Основното обществено осигуряване е предимно задължително и в редки случаи доброволно.
Допълнителното обществено осигуряване от своя страна се дели на задължително и доброволно в зависимост от изискването за съгласие на осигурените лица за включването им в него.
Допълнителното задължително осигуряване възниква пряко от обвързващата сила на закона, а доброволното от съгласието на осигурените лица и на осигурителният орган.
Структурата на общественото осигуряване е:
І. Основно обществено осигуряване /държавно обществено осигуряване/:
А/ Задължително
Б/ Доброволно
ІІ. Допълнително обществено осигуряване /частно осигуряване/:
А/ Задължително пенсионно осигуряване
Б/ Доброволно осигуряване: пенсионно и за безработица
9 В. ОСИГУРЕНИ ЛИЦА.
Осигурените лица са физическите лица, от които се черпят осигурителни средства и които при настъпване на осигурения социален риск имат право на краткосрочно или дългосрочно обществено осигуряване. ФЛ, а не ЮЛ.
Осигурителното право се Придобива въз основа на Закона
МОДЕЛ
Сключване на индивидуален трудов договор, по силата на Закона възниква и осигурителното правоотоншение, без изобщо да е нужно да се прави нещо, но това трудово правоотношение не е единствено, има и други обуславящи възникването на осигурителното правоотношение и то всички те /три на брой/ обуславят възникването на осигурителното правоотношение без каквото и да е нужно още – правното качество „Осигурено лице” е вторично правно качество, защо „правно”, защото се получава въз основа на Закона, защо „вторично” – първичното е или трудовото или друго правоотношение, въз основа на което възниква и вторичното осигурителното правоотношение, което съпътства , а понякога и надживява първичното правоотношение.
При временната нетрудоспособност по член 40 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване.
Осигурителното правоотношение продължава да съществува, а трудовото вече е прекратено – 75 дни след като трудовото правоотношение бъде прекратено, едва след това се прекратява и осигурителното правоотношение, затова се казва, че понякога осигурителното надживява трудовото правоотношение.
КАТЕГОРИИ осигурени лица
Задължително и доброволно осигурени са:
В някои случаи по член 4 ал. 1 са задължително осигурени, а в някои случаи са доброволно осигурени. За всички осигурителни случаи и САМО за някои осигурителни случаи, без да са всички – пример – адвокатите не се осигуряват за трудова злополука и за професионална болест.
10 В. ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ И ДРУГИ ЛИЦА НА ОСНОВАНИЕ ПОЛАГАНЕ НА ЗАВИСИМ ТРУД
Работник или служител, обвързани със своя работодател с индивидуално трудово правоотношение, без значение е фактът, от какъв акт произлиза това индивидуално трудово правоотношение.
НОИ
Първа хипотеза
Осигурително правоотношение
Трудово правоотношение
Работник/работодател Работник/служител
Между работника и работодателя НЕ съществува осигурително правоотношение, а трудово правоотношение !!! и то при ясни параметри – член 4 ал. 1 КСО задължително осигурения за всички осигурителни социални рискове, са работниците и служителите наети на работа за повече от 5 дни или през един календарен месец, независимо от характера на работата.
326 КД
Специално за юристите – 114 чл от КД, за работа повече от 40 часа
Заедно или поотделно!!!
Ако е за „до 40 часа” влиза действие чл. 4 ал. 2 от Кодекса на труда, работниците или служителите, наети при един работодател за не повече от 5 дни, се осигуряват задължително за инвалидност, смърт и трудова злополука и професионална болест. За повече от 40 часа – се осигуряват за ВСИЧКИ осигурителни случаи. Това са първата категория от осигурените лица, работниците или служителите по трудовото право, осигурени лица – по осигурителното право, те се осигуряват в Националния осигурителен институт като правоотношенията са НОИ, осигурителят /работодателят по трудовото правоотношение/ - ОСИГУРИТЕЛНИЯ орган НОИ и осигурителя, осигурителният орган и осигуреното лице
По член 4 ал. 1 т. 2 Държавните служители – те не са служители по Кодекса на труда, те са държавни служители, правоотношенията им не са линейни / по хоризонтала/, а по вертикала. Закон за държавните служители.
Назначаващ орган
административно правоотношение Работодател Работник/служител
ДС трудово правоотношение
ДС се назначава със Заповед – индивидуален административен акт, съгласие за всктъпване в длъжност и това е общия Закон за държавния служител
Член 8 от Конституцията казва „законодателна, изпълнителна и съдебна власт” - НО няма закон за „административните служители”, а има ЗАкон за държавния служител, следователно всичко , което формира и изявява волята от името и за сметка на държавата е държавен служител. !!!
Разлика между държавен служател и работник или служител по трудово правоотношение
ДС са в служебно правоотношение , което в крайна сметка е административно правоотношение, или назначаващият орган влиза във вертикално правоотношение с държавния служител и това е административно правоотношение – това е втората разновидност на обуславящото осигурителното правоотношение. В този случай административно правоотношение възниква чрез индивидуален административен акт и акт за встъпване в длъжност, това поражда и административно правоотношение без държавния служител и назначаващия орган да правят каквото и да било.
Член 4 ал. 1 т. 3 КСО съдиите, прокурорите , следователите, държавните съдебни изпълнители , съдиите по вписванията и т.н. СА ДЪРЖАВНИ служители, държавни са служителите по закона за съдебната власт, а не по ЗАкона за държавния служител. Закона за съдебната власт включва ли съдията като орган на държавата – ДА, съдията като осигурено лице, а не съдът от състав от лица. Съдията е от третата власт на държавната власт – държавната власт се подразделя на законодателна, изпълнителна или административна и съдебна власт. ЗАконът за държавните служители е този, който ни е необходим, но все пак те се осигуряват по специалния закон , а не по общия закон за държавните служители
Т. 4 Кадровите военослужещи държавни служители ли са или са?! Държавни служители са и те, но по специалния закон, а не по общия закон за държавния служител.
Полицаите са държавни служители по Закона за МВР
Кооперациите – членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията. Какви са членовете на кооперации? Държавни служители ли са – НЕ. Те се намират в двойнствено правоотношение. Двойнственото правоотношение включва
- гражданско правоотношение – правоотношението на участие в дружеството, дали с капитал или друг – друго внасящият, който се е задължил да се труди, е в трудово правоотношение – по първото получават – дивидент, по второто получават – трудово възнаграждение
те са служители по трудово правоотношение.
Т. 7 изпълнителите по договори за управление – гражданско правоотношение между търговско дружество и изпълнителя на този договор, поражда осигурително правоотношение – т.е.първичното е гражданското правоотношение, вторичното е осигурителното правоотношение или по трудово правоотношение, или по административно правоотношение или по гражданско правоотношение, едно от тези трите са ,които са обуславящи осигурителното правоотношение
!!! народните представители са по трудово правоотношение. Президентът е по трудово правоотношение с президентството.
Правопораждащият факт е без значение.
По първата хипотеза основното като извод е – ИМА осигурител – работодателят е осигурител по осигурителното равоотношение, когато първичното е трудово правоотношение, когато е административно – назначаващият орган е осигурител пред НОИ, когато е гражданско правоотношение – търговското дружество като възложител, т.е. страна по гражданско правоотношение е осигурител пред НОИ
Втора хипотеза
11 В. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЦАТА, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ ТРУДОВА ДЕЙНОСТ ЗА СВОЯ СМЕТКА
НОИ няма на кого да се прехвърли отговорността за да се събират осигурителни вноски, затова тези лица се САМООСИГУРЯВАТ
Самоосигуряващо се лице пред НОИ
Напр. Адвокатите- осигурителни вноски до 10 число - чрез Касата на Националната Агенция по приходите, а тя - на НОИ
Трудовата злополука напр. Е професионален риск. Но адвокатът няма професия в строгия смисъл на понятието, по който се преподава по трудово право. Естествено има професия, но тя е по Закона за адвокатурата, който е административен закон , уреждащ правата и задълженията на адвоката. Адвоката няма работодател, не само , че няма, а и НЕ бива да има. Има забрана за това. Изключение на тези, които преподават.
По българското осигурително право самоосигуряващите се лица са осигурени лица по смисъла на член 4 ал. 3 от Кодекса за СО
Самоосигуряващи лица са
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност
лицата, упражняващи свободна професия са : адвокати, по Закона за адвокатурата, лекарите на свободна практика, архитектите, а също по Закона за занаятите – майстор, калфа и чирак са легални понятия и се намират в Закона за занаятите, тези лица, а това са местни физически лица имат право И са длъжни да се регистрират по Кодекса за социално осигуряване, защо са длъжни – за да се набират от тях осигурителни вноски и при сбъдването на един или друг осигурителн случай, те да имат право на обезщетение или пенсия.
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, както и членовете на неперсонифицирани дружества. Едноличният търговец е физическо лице, пълнолетно, дееспособно , което само извършва търговска дейност, регламентирана по ТЗ чл. 1
- лица, собственици на търговски дружества – това означава, че едно лице е собственик на ООД – в такъв случай неговата правоспособност бива – от една страна физическата му правоспособност – но в търговския оборот той участва с друго наименование – наименованието е фирмата на търговеца – фирмата на търговеца не е същия този търговец, 5000 лв е внесъл, тогава той действа като „АБС”ООД, така или иначе след като се е регистрирал като търговец, той е длъжен до 10 число на следващия месец да прави осигурителни вноски и да се задължава по тях при спазване на осигурителното законодателство по същия начин стои въпросът със съдружниците, в търговско дружество, без значение какво е дружеството, колко са съдружниците и пр. Това важи за събирателното дружество, командитното дружество и ООД-то. За акционерните дружества и командитните дружества с акция, това НЕ важи, а само за съдружниците, а не и за акционерите. !!!
- дружества на личността и капиталови дружества – ООД-то е посредата, тъй като има съдружници, а не акционери, то членовете на ООД-то са длъжни да се самоосигуряват – те не са в трудови правоотношения със самото дружество, тъй като липсва акта, обуславящ трудовото правоотношение за осигурителното право, те сами излизат на пазара и предоставят произведения от тях или от другиго материални и не материални стоки и услуги
- за физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества – противоречие на принципа за коректност на правото и принципа за целесъобразност в правото!!! След като едно дружество е неперсонифицирано, напр. 357 и следващите от ЗЗД, гражданското дружество НЕ е правен субект. То е едно множество от физически лица. Добре е да се осигуряват по целесъобразност, колкото повече пари има, толкова повече пари ЩЕ има по презумпция/оборима/ за пенсия, обезщетения и пр. Но от строго юридическа гледна точка, членовете на неперсонифицираните дружества са членове на един Договор, двустранен. Напр. Купувам си телевизор, цена 500 лв, длъжен ли съм да се осигурявам да или не, ако подаря на някого нещо длъжен ли съм да се осигурявам?, в такъв случай основателен въпрос, откъде накъде по граждански договор да съм длъжен да се осигурявам?! И така да е, законът го е уточнил – длъжен съм да се осигурявам.
Чл. 4 ал. 4 – регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите - /обявена за противоконституционна/ - те също са длъжни да се самоосигуряват, защото нямат работодател, нямат назначаващ орган, нямат търговско дружество , на които да прехвърлят 50-60 процента от осигурителната си вноска
Лицата, които полагат труд, без трудово правоотношение СЪЩО са длъжни да се самоосигуряват / или има трудово правоотношение или няма, след като няма има отношение, без това да е правоотношение, правния ред се дезинтересира от това правоотношение, то е отношение, но не е правоотношение – колкото и абсурдно да е това, все пак законодателят е преценил, че И тези лица трябва да се осигуряват – минимална работна заплата, след признаването на нормативно признати разходи/ тази уредба доста е критикуема!!!
РЕД : ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН и ДОБРОВОЛЕН по член 4 ал. 3 се осигуряват се осигуряват задължително САМО за някои , НО не и за всички осигурителни случаи . задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт . per argumentum par contrario – за останалите не са . това е задължително държавно, задължително обществено осигуряване в три случая – поради инвалидност в следствие на общо заболяване , за старост – пенсия за старост по член 68 и за смърт – наследствена пенсия. Какъв случая тогава?! Прагът е по-нисък в сравнение с другия праг, който е по-висок. По член 4 ал. 4 от Кодексът на социалното осигуряване лицата могат по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука , професионална болест, безработица. Могат за всички, НО не и за тези трите. ЗАЩО? Пак поради същата причина – нямат работодател. Те са самоосигуряващи.
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ РИСКОВЕ биват две групи – ОБЩИ и ПРОФЕСИОНАЛНИ
Общите рискове могат да се случат на всекиго!!! Без значение е това дали е във връзка, по повод с професията или не е така. На общите рискове противостоят професионалните рискове, там , при тях, в една или друга степен професията , която те упражняват има значение за настъпването на риска. Това са: трудова злополука, професионална болест и безработица. Настъпят ли те, правният режим е по-облагодетелстван в сравнение с общите рискове. Пример – когато работник или служител бъде признат за общо заболяване получава 80 % от работната си заплата, като обезщетение, при професионална болест – 90%, защото неговото заболяване има някаква връзка с професията, която той упражнява. , без значение е дали е по краткосрочното или по дългосрочното обществено осигуряване. Ако е по краткосрочното – обезщетение , ако е по дългосрочното – пенсия.
НОИ
12 В. ОСИГУРИТЕЛН ДОХОД
Какво е осигурителен доход и какво е осигурителни вноски? Трудово правоотношение,
Осигурителен доход – Административно правоотношение или
Първа хипотеза – осиг.лице е обвързано с работодателя. чрез Гражданско правоотношение
Работодател Раб/служител
По първата хипотеза, и работникът и работодателят внасят осигурителни вноски на НОИ, чрез Агенцията по държавните вземания, за да се насочат те при краткосрочно или дългосрочно обществено осигуряване към лицата, които са загубили или им е намалена работоспособността.
Това са осигурителни вноски
Втората хипотеза е:
НОИ
ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД – съвсем измислена величина, но при самоосигуряващите се лица това е регламентацията.
Чрез Осигурителната внаса, самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски в НОИ
САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ
Самоосигуряващото се лице – на кого то да възложи осигурителните си вноски?! – няма на кого, затова е „измислен” Осигурителен доход. Напр. Един адвокат, ако и да няма никакъв клиент, все пак ще дължи въз основа НЕ на Кодекса за социално осигуряване осигурителни вноски, а въз основа на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване – който се приема /бюджет/ всяка година. ЧЛЕН 8 – определя минималните и максимални размери върху които се правят вноски – минималния размер е 260 лв, максималния месечен размер на осигурителния доход е 2000 лв. Чл. 8 от Бюджета за държавното обществено осигуряване за 2009. Самоосигуряващото се лице си подава декларацията в Териториалното подразделение на НОИ и така сам си определя върху колко да се самоосигурява. Друг е въпроса колко процента ще бъде от осигурителния доход вноската.
При задължителното по член 4 ал. 3 - по-нисък процент, при доброволното осигуряване – процентът е по-висок. Върху този осигурителн доход се начислява процента по-ниския за задължителното обществено осигуряванен и по-високия за доброволното обществено осигуряване и се внасят осигурителните вноски в НОИ, без да е от значение дали самоосигуряващия се действително е „изкарал” тези пари в свободната си практика и другите лица по член 4 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване или не е.
Основно е възнаграждението , което получателя на труда плаща на другата страна. Ако е работодател – на работника или служителя, ако е държавен сужител – на държавата чрез назначаващия орган, ако е гражданско правоотношението – търговското дружество – на изпълнителя. Във всеки случай трудово или служебно или възнаграждение ИМА – така то служи за база на парите, които се плащат по осигурителното правоотношение. В тази връзка има един подзаконов нормативен акт НАРЕДБА за Елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски....и за изчисляване на паричните обезщетения за време на ограничена работоспособност, по време на раждане и пр. В нея се казва кои елементи се включват и кои елементи не се включват върху базата за изчисляване на осигурителните вноски. Работникът или служителят и Работодателят дължат пари на Териториалното поделение на НОИ – в какъв процент ги дължат ?!това се указва /постановява в член 6 ал. 3 т. 7 от Кодекса за социално осигуряване . Към днешна дата – 55 са за работодателя към 45 – за работника или служителя. 55 % от осигурителните вноски работодателят ще трябва да плати, останалите ще се приспаднат и ще се внесат в НОИ – в териториалното му поделение. – преди, сега след 1 ян. 2009 -
7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;
13 В. ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ
Разлика между осигурителен и трудов стаж. Трудовият стаж е времето, през което работникът или служителя се е трудил, а осигурителния стаж е времето, през което осигуреното лице се е осигурявало, без значение дали това време е по трудово правоотношение или не е. Стажът , през време на който осигуреният се е осигурявал, може да бъде с трудов стаж – напр. Юрисконсулт, работил за един работодател – тогава трудовият стаж ще се докаже с трудова книжка, но може и 10 години да е работил като адвокат, тогава ще се докаже с осигурителна книжка , за да му се признае трудовия стаж/доход – съответно за осигурителен стаж и доход
Осигурителният стаж е разположен член 9 от Кодекса за социално осигуряване
Осигурителният стаж е период от време. За осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по член 4 ал. 1 са работили при пълно от законоустановеното за тях работно време, ако са внесени осигурителни вноски върху пълното получено възнаграждение, но не по-малко от осигурителния доход за страната. И в следващите по член 9, ал 1 – до 5 се указва времето, през което вноските са внесени или дължими на работодателя.
Осигурителен стаж
Чл. 9. Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;
4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица;
5. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски са в съотношението по чл. 6, ал. 3.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
(9) Осигурителен стаж по ал. 8 се зачита на държавните служители, когато са упражнявали някои от дейностите по същата алинея, при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител.
(10) Осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68.
(11) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Трудовият и осигурителен стаж в някои случаи се припокриват, в други от случаите – не.
14 В. ОСИГУРИТЕЛИ. ОСИГУРИТЕЛНИ КАСИ
Определение за осигурител
Осигурителите са уредени в член 5 ал. 1 и ал. 2
Чл. 5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.
Работодателят по трудово правоотношение е осигурител по осигурителното правоотношение – работодателят, назначаващият орган, търговското дружество са осигурители, понеже те имат задължението да правят осигурителни вноски за физическите лица лица, които са наели. КОЙ е субекта, който предвижда закона. „Всяко физическо лице” – ако едно физическо лице дължи на НОИ осигурителни вноски за друго физическо лице – то е осигурител. Работодателят е осигурител по осигурителното правоотношение. ЮЛ, напр. „АБС”ООД е осигурител и е длъжно да внася осигурителни вноски в НОИ. Неперсонифицирано дружество – НЕ е правен субект. Гражданското дружество, по смисъла на облигационното право, НЕ е правен субект, то не е признато за ЮЛ, то не е признато за нищо. То е обект на правото, а не субект на правото. Като е неперсонифицирано КАК може то да бъде носител на права и задължения?!?! Всичко това е направено, за да се набавят пари в държавния бюджет. „както и други организации, които имат задължение към НОИ” – САМО ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА могат да бъдат страни по трудово правоотношение!!! Никакви други съработодатели, никакви други организации- примерно, домакинства. След като не може да бъде работодател – не може да бъде и осигурител по осигурителните правоотношения.
Законът и осигурителния закон е казал неща , които е трябвало да премълчи. !!!
Определение на самоосигуряващите се.
(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.
САМО физическо лице може да бъде самоосигуряващо се лице!!! Понеже няма на кого другиго да възложи осигуряването, то се самоосигурява.
Осигурителните каси са уредени в
Осигурителни каси
Чл. 8. (1) Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:
1. събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответните сметки на Националната агенция за приходите;
2. представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.
Осигурителните каси са ПОСРЕДНИЦИ те не са органи, от които и на които се внасят осигурителните вноски. ПОСРЕДНИЦИ между ОСИГУРИТЕЛЯТ, който внася осигурителните вноски /своите и на работниците или служителите/ в крайна сметка на НОИ.
Както са посредници и Националната Агенция за Приходите. Тя прибира от всички осигурители и ги предоставя на НОИ. Защо е национална агенция за приходите – защото по-бързо събира вземанията от субектите
15 В. Осигурителни вноски
Осигурителните вноски са основно и специфично понятие на ОСП. Осигурителните вноски са парични вноски във фондовете на общественото осигуряване. Тяхното предназначение е да се осигурят парични средства, от които се изплащат паричните обезщетения и се извършват всички други разходи, предвидени в КСО за осъществяване целите на общественото осигуряване.
Осигурителните вноски се дължат и правят въз основа на закона. Там се съдържа основанието за тяхната дължимост и е определен техният размер(ЗБДОО). Осигурителните вноски са специфични парични вноски, които лицата отделят от своите парични средства.
Паричните средства за общественото осигуряване са разпределени в пет отделни самостоятелни фонда:„Пенсии”, „Пенсии, несвързани с трудовата дейност”, „Трудова злополука и професионална болест”, „Общо заболяване и майчинство”, „Безработица”. За всеки от тях се правят отделни, диференцирано установени осигурителни вноски. Те постъпват и се набират поотделно във всеки осигурителен фонд, а не като обща осигурителна вноска.
Размерът на осигурителните вноски се определя ежегодно по календарни години с ЗБДОО. Размерът на осигурителните вноски въз основа на чл. 6, ал. 1 КСО се определя в ЗБДОО съобразно с обхванатите ОСР, т.е. според броя на ОСР, за които лицето е осигурено. Колкото е по-голям броят на рисковете, които фондът покрива и колкото по-голяма е честотата на реализиране на включените в него ОСР, толкова по-високи са осигурителните вноски.
Размерът на осигурителните вноски в общественото осигуряване в установените в чл. 6 КСО проценти се определя като част от осигурителния доход на осигурените лица.
Важен е въпросът за правните субекти, които дължат осигурителните вноски. Прави се разграничение с оглед на вида на осигурителните фондове и ОСР, които те покриват. Във фондовете „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство” и „Безработица” осигурителните вноски се дължат от осигурените лица и от осигурителите, като се разпределят между тях или само от осигурените лица. За лицата, упражняващи свободна професия или трудова дейност като ЕТ или съдружници в ТД, както и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители възниква задължението да внасят сами осигурителните си вноски.
Осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест” са изцяло за сметка на работодателите.
Осигурителните вноски за кадровите военнослужещи по ЗОВС, държавните служители по ЗИН и ЗМВР са за сметка на държавния бюджет, а на служителите в съдебната власт – за сметка на бюджета на съдебната власт (чл. 21, т.3 и чл. 23, т. 1 КСО).
Всеки от правните субекти е длъжен да плаща осигурителните вноски, които са за негова сметка, в съотношението, установено в чл. 6, ал. 3 КСО. Изплащаните от осигурителите осигурителни вноски не могат да се удържат от възнагражденията на осигурените лица, нито с внесения за тях размер да се намалява под каквато и да е форма и начин възнаграждението на осигурените лица (чл. 6, ал. 12 КСО).
Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица за фондовете „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство” и „Безработица” се удържат и внасят от изплащаното трудово възнаграждение в края на месеца, а не от авансовите плащания. Те могат да се удържат от авансовите плащания по изключение, когато през съответния месец е изплатен само аванс (чл. 7, ал. 10 КСО).
Осигурителните вноски трябва да се изплащат редовно и своевременно. За тази цел КСО установява срокове, в които се дължи плащането им (чл. 7 КСО).
Осигурителните вноски на осигурителите се внасят месечно. Внасянето им се извършва едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение на осигурения за съответния месец. Едновременно означава, че с тегленето на сумите от банката за изплащане на трудовите възнаграждения се представя платежно нареждане за прехвърлянето на сумите за дължимите осигурителни вноски по съответните осигурителни фондове.
Лицата, които работят без ТПО и самоосигуряващите се лица сами внасят дължимите от тях осигурителни вноски.
16 В. ОСИГУРИТЕЛНИ ОРГАНИ
Осигурителните органи са третият субект по осигурителните правоотношения, единият субект е осигурителите, другия субект е осигуреното лице, третия субект е осигурителният орган.
Част от тези правоотношения с а публични, част от тези правоотношения са частни. Публични са тези правоотношения, в които осигурителният орган е с властническа инвеститура – той има има властта да заповядва на подчинениет му и подчинените са длъжни да изпълняват. Т.е. – по вертикала – това са правоотношенията, които са по държавното задължително социално осигуряване, по смисъла на член 1 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Другите държавни органи са „нещо като държавни органи”, но СА ЧАСТНИ ОСИГУРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА – правата им са изградени на принципа на хоризонтала , а не на вертикала. Те са по частни, а не по публични правоотношения. Това са органите, по член 1 точка 2 от Кодекса за социално осигуряване
Чл. 1. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; / по точка 1 са държавни органи в строгия смисъл на понятието/
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; / не са държавни осигурителни органи в строгия смисъл на понятието, защото са лица – т.е. частно правен субект, а не националния осигурителен институт, който е публично правен субект
НОИ – е държавен орган, юридическо лице, по член 33 ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване
На НОИ съответстват териториални поделения, всяко от тях е поделение на държавен орган, функциите на НОИ са предвидени по член 33 ал. 3 от КСО
Национален осигурителен институт
Чл. 33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
(3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
9. издава информационен бюлетин;
10. поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение;
11. сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване.
(4) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН и от Националния статистически институт.Органи на управление
Чл. 34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.
Надзорен съвет
Чл. 35. (1) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4)При липса на споразумение по ал. 3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал. 1.
(5) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6)Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(7) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Функции на надзорния съвет
Чл. 36. (1) Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. определя възнаграждението на управителя и подуправителя.
(2) Членовете на Надзорния съвет получават възнаграждение за участието си в заседание на Надзорния съвет в размер на 10 на сто от брутната заплата на управителя на Националния осигурителен институт.
Управител и подуправител
Чл. 37. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на държавното обществено осигуряване;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт;
8. утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70;
9. определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - 8.
(6) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.
Съвет на управителя
Чл. 38. (1) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправител.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5.
Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя
Чл. 39. (1) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.
УРЕДБАТА е КАЗУИСТИЧНА. Какво могат да правят органите на НОИ, Надзорен съвет, и др. Има 11 точки.
Освен НОИ има още един Осигурителен орган, който е по Закона за здравно осигуряване – НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНО ОСИГУРИТЕЛНА КАСА е също такъв осигурителен орган, както НОИ, но със специфични функции – тя има функциите да събира средства за здравното осигуряване на физическите лица в РБългария и за бременност и раждане .
Член 6 и следващите, като член 6 ал. 1 признава освен качеството й на държавен орган, качеството й на Юридическо лице, има свой органи, член 6 ал. 3 от Закона за здравното осигуряване казва – Събрание на представителите, Управителен съвет, Контролния съвет и Директора.
Това са двата държавни осигурителни органи, които събират осигурителните вноски.
Ноорганите по раздел доброволно обществено осигуряване – те са юридически лица, регистрирани по два закона – по Търговския закон и по Кодекса за социално осигуряване. Те не са органи в строгия смисъл на понятието, тъй като действат като частно правни субекти.
17 В. ОСИГУРИТЕЛНИ ФОНДОВЕ
НОИ има фондове – 5 на брой
Фонд „Пенсии”
Фонд „Пенсии, несвързани с трудовата дейност”
Фонд „Трудова злополука и професионална болест”
Фонд „Общо заболяване и майчинство”
Фонд „Безработица”
Всички тези фондове имат приходна част и разходна част. От чл. 21 до член 26 Б са указани от къде се набавят средства
Чл. 21. Средствата по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4, чл. 9, ал. 6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
4. трансфери от републиканския бюджет за:
а) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс;
б) субсидии, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
5. трансфери от републиканския бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година;
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
11. други източници.
Разходи по фонд "Пенсии"
Чл. 22.Средствата по фонд "Пенсии" се разходват и трансферират за:
1. изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т. 1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване;
5. помощи за профилактика и рехабилитация.
Приходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"
Чл. 22а. Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от:
1. трансфери от републиканския бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл. 84, определени от пенсиите по буква "а";
г) ) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания.
Разходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"
Чл. 22б.Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 - 9;
11. помощи за профилактика и рехабилитация.
(2) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.
Приходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Разходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. диагностика на професионалните болести;
5. помощно-технически средства, свързани с увреждането;
6. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.
Приходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"
Чл. 25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
Разходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"
Чл. 26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. средства по програмата "В подкрепа на майчинството";
Приходи за фонд "Безработица"
Чл. 26а. Приходите за фонд "Безработица" се набират от:
1. осигурителни вноски;
3. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.
Разходи за фонд "Безработица"
Чл. 26б. Средствата от фонд "Безработица" се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
18 В. ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ – ПОНЯТИЕ, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ОСОБЕНОСТИ
Осигурителните правоотношения не са трудови правоотношения, те не са и от никой друг правен отрасъл. Цел на тези правоотношения е да се наберат средства, от които да се изплащат обезщетения и пенсии при временна или трайна неработоспособност на лицата, които са се трудили.
Без значение е правоотношението по което са се трудили. Може да е трудово правоотношение, може да е административно , или гражданско, дали има или няма труд, е без значение, след като дадено лице получава доход, то е длъжно да дава пари в НОИ за времето, когато няма да може вече да работи. Между работодателя и работника няма осигурителни правоотношения – има трудово, административно, гражданско правоотношение но няма осигурително правоотношения.
Осигурителните правоотношения са между осигурител и осигурителен орган и между осигурено лице и осигурителен орган. В единия случай са публични тези правоотношения – едната страна , издаваща индивидуални административни актове, изразява едностранното си волеизявление , с което задължава осигурените лица или осигурителите да правят задължителните осигурителни вноски./първата хитотеза осигурител-осигурено лице- НОИ – триъгълника/ В другата хипотеза „осигурителният орган” не може да издава такива едностранни властни волеизявления. /втората хипотеза – при самоосигуряващите се/
19 и 20 въпрос
Правоотношение между осигурителя и осигурителния орган и правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган
НОИ
Ос.институт нарежда, а осигурителите изпълняват
20 в
19 в
Осигурително правоотношение Осигурително правоотношение
Публични правоотношения, допустими са частни,
Чл. 1 т. 2 от КСО Публично правоотношение,
Едностранно правоотношение, тъй като Осигурителя Двустранно – и права и задължения
Има само задължения а НОИ – само права!!! и за двете страни!!!
Работник/Осигурено лице/
Работодател/осигурител
Тук няма осигурително правоотношение !!!
Има трудово правоотношение, административно правоотношение или гражданско правоотношение!
19 в. Осигурителят трябва да се регистрира в Териториалното поделение, по местонахождението му. След това е длъжен да събира при себе си осигурителните вноски – една част осигурителят плаща, друга част – работника или служителите – на всеки работник или служител се изчислява и се обособяват у осигурителя. След това той е длъжен да ги внесе в НОИ и до 10 то число трябва да ги внесе чрез Осигурителната каса /ако има такава/ в Националната агенция за приходите по Региони и в крайна сметка да влязат осигурителните внески в НОИ по фондове /5-те/, които трябва да се захранят.да се подаде информация, че е внесъл вноските. В осигурителното право са интересни принципните. Като счетоводна дисциплина – не представлява интерес.
На следващо място – 20 в. Правоотношение между осигуреното лице и осигурителя.
Също е публично правоотношение. НОИ може да нарежда на осигуреното лице и то е длъжно да изпълнява, а в случай ,че не изпълни – имуществена или административно-наказателна отговорност от ОРган на НОИ, характерно е ЧЕ Е ДВУСТРАННО, а не едностранно.В Отношенията между осигуреното лице и НОИ съществуват както права, така и задължения и за едната и за другата страна . Право на НОИ е да получи от осигуреното лице осигурителните вноски, възнаграждението на осигуреното лице се намалява с толкова процента, колкото е неговата част от осигурителните вноски, затова е право на НОИ – не срещу работодателя, а срещу осигуреното лице. НОИ- права, Осигуреното лице – задължения. При настъпване на социално осигурения риск, който може да бъде различен, Осигуреното лице има право на плащане, изхождащо от НОИ , който дължи на работника или служителя сума поради загубването на работоспособността или намалението на работоспособността. Чрез обезщетение – по краткосрочното обществено осигуряване или чрез пенсия по дългосрочното обществено осигуряване.
21 В. Осигурен социален риск - понятие, обща характеристика, видове
Защо е РИСК – рискът е понятие в правото, което се ползва не само в осигурителното право , а се ползва и от застрахователното право
РИСКЪТ е възможност от увреждане на здравословното състояние или И на имот, по отношение на субекта, а не на обекта , защото при неперсонифицираните дружества – обект на правото, а не субект. САМО СУБЕКТИТЕ – в случая само физически лица са подложени на този риск. ЗАЩО СОЦИАЛЕН риск, защото това е риск, който може да се случи в обществото. Всяка държава си има осигурени социални рискове за себе си. Напр. В България не беше познат риска „Безработица” до 90-те години на миналия век, защото при социализма имаше винаги работа.
Нормата оказва влияние на осигурените социални рискове
ОСИГУРЕН, а не някакъв друг, защото осигурителното право ги преднамира, презумира, пише ги в закон и се плащат пари на осигурените лица, попаднали в тази рискова част
За да се случи това нещо, за запазване на равновесието на системата, осигурен социален риск и застрахователно събитие или застрахователен риск. Предмет на застраховането са също рискове, но могат да бъдат както здравни рискове, така и нездравни рискове, например застраховка „Кражба” – включва само движимо имущество, няма непременно пряка връзка към осигурителното право. Застраховател е частно акционерно дружество, изключително по волята и на двете страни се сключва договора за застраховането , а осигуряването настъпва по силата на закона без изобщо да правят каквото и да било страните. Осигуряването възниква по публични правоотношения, за чието нарушение се носи голяма санкция, защото е много важно за осигурителното право да бъде то годно да посрещне нуждите на самата действитеност
ВИДОВЕ ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ
1. професионални - имат връзка между увреждането и положението на увреденото лице
Три са професионалните рискове:
- трудова злополука
- професионална болест
- безработица
На професионалните противостоят:
2. непрофесионални рискове
- общо заболяване;
- майчинство;
- старост
- смърт
3. общи рискове
Разликата между професионален риск и общ риск, при професионален риск – по-висока защита на осигуреното лице от непрофесионалните. Това е валидно както за краткосрочното обществено осигуряване така и за дългосрочното обществено осигуряване. Каква е връзката между осигурен социален риск и осигурителния случай?! Осигуреният социален риск е АБСТРАКТНО формулиран в Закона, а когато на даден човек се случи да се разболее от грип, например, тогава имаме конкретен случай и говорим за осигурителн случай в неговата конкретност се изразява тази разлика. Осигуреният социален риск е абстрактна категория, а заболяването наприрмер е Осигурителен случай.
22 В. Трудова злополука
Трудовата злополука е уредена в член 55 от Кодекса за социално осигуряване
Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионален риск,
Може да доведе до временна неработоспособност или до трайна неработоспособност или инвалидност Инвалидността е трайна неработоспособност – пълна или частична. За трудова злополука са осигурени лицата по член 4 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Работниците или служителите, държавните служители и изпълнителите по граждански договори за контрол и управление – те са осигурени за трудова злополука, без значение е колко часа работят по договор- повече или по-малко от 40 часа месечно и по първата алинея и по втората се осигуряват за трудова злополука. Това – по първата хипотеза. Обаче по втората хипотеза те не се осигуряват за трудова злополука. Не се осигуряват, защото няма пред кого да си насочат претенцията. Затова всички лица по член 4 ал. 3 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване , не се осигуряват за трудова злополука. Самоосигуряващо се лице не се осигурява за трудова злополука, а за общо заболяване.
23 въпрос Приравнени на трудовата злополука случаи
24 въпрос Ред за установяване на трудовата злополука и приравнените й случаи
Това са професионални осигурени социални рискове, които могат да доведат или до временна нетрудоспособност или до инвалидност – до трайна нетрудоспособност – в първия случай – обезщетенията, които се изплащат са по член 40 от Кодекса за социално осигуряване, а при инвалидността – при дългосрочното осигуряване – осигуреното лице ще има право на пенсия по член 78 и 79 от Кодекса за социално осигуряване
Какво представлява трудовата злополука като професионален осигурен социален риск и по какво тя може да се отличи от:
1. от общото заболяване и от професионалната болест
2. трудовата злополука е уредена в член 55 от Кодекса за социално осигуряване - – определението за трудова злополука по член 55 ал. 1 от Закона
член 200 от Кодекса на труда също предвивжда този факт – Трудовата злополука като основание за плащане – и то безвиновно плащане от работодателя на работника или служителя – имуществено или неимуществено плащане или на наследниците му
по трудовото правоотношение работодателя дължи на работника така наречената ИНТЕГРАЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за всичко – за имуществени и неимуществени, имуществени вреди – за реално причинени вреди и за пропуснати ползи.
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5 Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
По трудовото правоотношение работодателя дължи на работника обезщетение, по осигурителното правоотношение, работникът или служителят е осигуреното лице, на него му се дължи обезщетение, НО не от работодателя, а от НОИ. Дължат му се или обезщетение – по краткосрочното обществено осигуряване или пенсия – по дългосрочното обеществено осигуряване. Ето как двата субекта – работодател и осигурителния орган компенсират загубата на работоспособността от увреденото лице
Увреждане – без значение какво е то – физическо или психическо – увреждане върху здравето изобщо. Освен това трябва да е ВНЕЗАПНО – според дефиницията на Закона, ако е постепенно, тогава няма да сме изправени пред трудова злополука, а пред професионална болест
Уреждат се два фактически състава – станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, през време докато работникът изпълнява професионалните си задължения – напр. Работник, докато работи на преса – пада пресата и му откъсва двата пръста. През време или във връзка – това означава, че непосредствено трудовата функция не се изпълнява, но така или иначе има някаква връзка между работата и работодателя, дали работодателя е виновен или е не е виновен – няма значение. БЕЗВИНОВНА ОТГОВОРНОСТ. Работникът работи за работодателя, ползите са за работодателя, а не за работника, в този случай на безвиновна отговорност, за когото са ползите – за него са и тежестите!!! Твърде близко е до случая с отговорност на продавача за вещи, изгубени или погинали при дистанционната продажба.
След като ползите са за работодателя, негови са и тежестите!!! Той НАРАВНО с НОИ носят риска от загубата на работоспособност
Втората хипотеза е както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. Предприятието в трудовото право и в осигурителното право, и в търговското, няма никакви интереси, защото то е МЯСТОТО, където се полага труда по пар. 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на КД Предприятието е мястото На работодателя . Той е субекта, а не предприятието.
Така напр. Колективния трудов договор – в Инспекцията по труда – третият екземпляр от него работодателят е длъжен да го занесе в Инспекцията по труда
Работничка – машинописка – занася третия екземпляр в Инспекцията по труда. По пътя пострадва. По втората хипотеза Е ли или Не е трудова злополука. Тъй като е станало при ВСЯКА работа, извършена в интерес на работодателя.
Ако са причинили неработоспособност или смърт , в края на чл. 55 ал. 1 от КСО, т.е. трябва осигуреното лице да е увредено или на него/когато е живо/ или на неговите наследници /в случай на смърт/ ще се изплатят от НОИ или обезщетение – чл 40 от Закона или пенсия по член 78 и 79 от КСО ако лицето го няма – тогава неговите наследници ще имат право на НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ по член 80 до 83 от Кодекса на социалното осигуряване
Това е трудовата злополука в нейния същински вид
Или по първата хипотеза или по втората хипотеза на трудовата злополука.
23 В. – ПРИРАВНЕНИ на трудовата злополука случаи
Те бяха повече в Правилника за прилагане на Кодекса на труда по старата уредба, но новата стесни тези случаи. Какво е трудовата злополука и какво са приравнени на трудовата злополука случаи
Трудова е И злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място. Работник става облича се и тръгва за работа – но той не работи, той пътува – злополука по време на път – има ли трудова злополука или не. Правно техническият способ е ФИКЦИЯ – приравнените случаи са ФИКЦИЯ
Измислица – фингираните случаи са измислици. Няма трудова злополука по член 55 ал. 1, фактическият състав е непълен, но багодарение на фикцията, точно по член 55 ал. 2 обхваща и тези случаи, с цел благоприятно отношение на закона към осигуреното лице
Чл. 55 (2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното работно място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.
- мястото, където осигуреният се храни обикновено през работния ден, то обикновено е на територията на предприятието, но може и да не е. ;
- по чл. 55 ал. 2 т. 2 – също е финиран случай /фикция/ на трудова злополука
- мястото на получаване на трудовото възнаграждение – практиката изпревари нормата!!! Защото с тези банкомати – кога осигурения получава възнаграждението си и кога напр. Наем от къща, която е дал под наем, едното правоотношение – трудово – другите пари са по облигационно-гражданско правоотношение и едното с другото не бива да се смесват. Това е пример как времето изпреварва нормата и трябва така или иначе да се „наместят” в правната уредба. Не е налице трудова злополука, ако пострадалия умишлено е увредил здравето си.
Относно времето за отиване /връщане от работа – Върховния съд е определил „най-краткия път”, практиката е такава – работник или служител подаде ли иск или по трудово дело или по осигурително дело – да се уважават без възражения и без да се „задълбава” – цел – защитата на осигуреното лице
24 В. РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА И ПРИРАВНЕНИТЕ Й СЛУЧАИ
Редът за установяване на реално случилата се трудова злополука и фингираните случаи е установен в член 57 до член 60 от КСО, а също има и подзаконов нормативен акт Наредба установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. ДВ бр. 6 от 2000 г.
Един работодател научава, че е станало внезапно събитие – увреден работник /служител, откаран в болница – първо – деклариране на злополуката като „трудова”- правната уредба е в член 57
Деклариране на трудова злополука
Чл. 57. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.
Работники, загубил работоспособността си – дали е трудова злополука или е общо заболяване ще се установи това сега, ако не е трудова злополука – ще има право да си получи обезщетение или пенсия по общо заболяване, а ако е по трудова злополука, то този път трябва да се извърви, за да бъде призната злополуката за трудова – първият момент е, че в 3 дни трябва да декларира, че злополуката е трудова, но е възможен спор Е или НЕ е злополуката „трудова”?! този три дневен срок нито е давностен, нито е преклузен, а е ИНСТРУКТИВЕН срок от 3 дни., защо?! Защото НЯМА САНКЦИЯ. Затова дали е спазен или не е спазен срокът няма санкция. Ако осигурителят не декларира злополуката или пострадалия или неговите наследници могат в срок от 1 година да я декларират пред същия орган- пред Териториалното поделение на НОИ. Какъв е срокът – давностен или преклузивен – винаги изхождаме от това положение – имаме материално право, имаме процесуално право, ако с изтичането на този срок /в случая 1 година/ продължи да съществува материалното право, а се погаси само процесуалното право, то срокът е давностен, а ако се погаси И материалното и процесуалното право, срокът е преклузивен. А ако няма промяна на правата – срокът е инструктивен. В случая срокът 1 година е преклузивен.
Разследване на трудова злополука
Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3.други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.
Досие
Чл. 59. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
4. копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката или заболяването;
5. документи, свързани с медицински и други разходи;
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.
ДОСИЕТО не на лицето, а на трудовата злополука
КОЯ ЗЛОПОЛУКА И КОЯ НЕ Е ТРУДОВА
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.
(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.
Разликата в обещтенията е минимална, но като е трудова злополука – член 60 казва коя злополука е трудова и коя не е. КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе за това коя злополука е трудова и коя не е е длъжностното лице , определено от Ръководителя на Териториалното поделение на НОИ , което въз основа на документите от досието /подадени в 7 дневен срок/ издава разпореждане за приемането ли неприемането на злополуката като трудова. От осигурително правна гледна точка дали е трудова или не е трудова злополука, а пострадалото лице или неговите наследници – не е въпрос и на материална облага – при трудова злополука И при професионална болест се ангажират ДВА субекта – НОИ, от една страна и работодателя, от друга страна , първия по осигурително, втория – по трудово правоотношение. Дали ще вземе 300 лв пенсия или 280 лв пенсия това осигуреното лице, което е пострадало малко го интересува, обаче при общо заболяване той няма да може да насочи претенциите си към работодателя, а това става чрез дело или без дело към работодателя и ЗАТОВА има спор дали е трудова или не е трудова злополуката, защото ако не е трудова злополука, работодателя НЕ ДЪЛЖИ обезщетение, дължи го само НОИ. Реално причинените вреди може да са много повече от реално тези ,които НОИ плаща, затова И работодателя при трудова злополука справедливо трябва да поеме разликата.”За когото са ползите, за него са и тежестите!!!” Неимуществените вреди – по справедливост , а имуществените вреди – реални – по стойност. Разлика между материални, процесуални и процедурни норми – всичко това са материално-правни норми, част от тях са И процедурни – указват каква процедура трябва да се спази за да се признае в частност станалото за трудова злополука, а не като общо заболяване. И осигурително-правните и процедурните осигурително правни норми , но стане ли до съд – по правилата на чл. 117 и следващите – до 120 от Закона / вкл. Административно-процесуалния кодекс – и той действа в случая/, тогава вече имаме процесуално-правни норми – защото имаме спор.
??? материални или процесуални са нормите – да гледаме дали има спор или няма – ако няма спор – материални са . И процедурните норми са материални, а не процесуални.
Кой Орган е длъжностното лице, определено от Ръководителят на Териториалното поделение на НОИ – с разпореждане – какво представлява разпореждането – това е индивидуален административен акт, с който станалото се квалифицира като трудова злополука. Едва след това той може да насочи претенцията си към работодателя, защото се приема, че има трудова злополука. Разпореждането се изпраща на осигурения в 7 дневен срок от издаването – напр. Злополуката не е трудова, а той счита, че е трудова. В този случай има спор между НОИ и осигуреното лице – и по правилата на член 117 , а по-точно пред ръководителя на съответното поделение на НОИ се обжалват разпореждания
СПОРОВЕ
Жалби
Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:
1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;
2. разпореждания:
а) за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;
б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;
в) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;
г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;
д)за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване;
е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;
.
(2) Разпорежданията по т. 2, букви "б" - "ж" могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии - в тримесечен срок от получаването им.
(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.
(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни спогодби, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.
(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Ето това е процес – нормите са процесуални, а не материални.
25 В. Професионална болест
Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести
Чл. 63. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.
Размери на осигурителните вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Това е втория от професионалните осигурени социални рискове – правната материя е уредена в чл. 56 и 63 КСО
- Наредба за събиране, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
- Списък на професионалните болести
ТРИ СИСТЕМИ има определяне на коя болест е професионална и коя болест не е професионална.
Ще се излезе от професионалните рискове и ще се премине към общите рискове, а за общите рискове работодателят не отговаря – само за Териториалното поделение на НОИ отговаря.
ТРИ СИСТЕМИ
1. Системата на легалното определение; член 56
2. Системата на Листата – Списък с професионални болести, приет е от Специален орган и съгласно този списък се квалифицира болестта като професионална или не
3. Смесена система – към тази система се придържа и нашето законодателство – а по-рано при старата уредба беше по системата на листата.
Трудовата злополука е един от осигурените социални рискове, професионална болест е съвсем друг риск, но от същата категория. Той е друг , но друг професионален осигурен социален риск . може да доведе или до временна неработоспособност, която ще има право да получи от Териториалното поделение на НОИ обезщетение. Или до пенсия по член 78 и 79
Пенсия за инвалидност от трудова злополука или професионална болест
Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.
Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 79 Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането и по следните коефициенти:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,4;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,35;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,30.
(2) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(3) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Трудова злополука и професионална болест са различни, макар че са в системата на професионалните осигурени социални рискове
Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Изд. От Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването
Професионалната болест е юридически факт, който е различен от трудовата злополука, трудовата злополука е всяко внезапно увреждане...., а тук при професионалната болест – заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда....нужно е време, за да се отразят или вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма. Не може един работник да постъпи на работа и на 3-тия ден, ако е увреден да иска да му бъде призната професионална болест.
Списък на професионалните болести – професионалния фактор и причини за болестта – в химическата промишленост, в други дейности –преди спрямо правилата за безопасни и здравословни условия на труд се казваше „да се премахне всяка опасност за живота или за здравето на работещите” сега казват „да се намали до максимум” – напр. Радиация. Член 56 ал. 2. (2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
!!! Значи списъкът не е numeros clausis , не е изчерпателен, а е примерен. Може и други да се счетат за такива случаи, че е професионална болест някое невключено в този списък заболяване. Всичко това го пише в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2001 г. Орган, който може да признае болестта за професионална е ТЕЛК /Териториална експертна лекарска комисия/, определена със ЗАповед на Министъра на здравеопазването и пр. По силата на член 62 Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
Това е индивидуален административен акт, с който на пострадалото лице се разрешават допълнителни права – ако е временна неработоспособност, по силата на член 40 , той има право на завишен размер на обезщетението Право на обезщетение
Чл. 40 Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Чл. 41. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
.....А когато изпадне в състояние на инвалидност – член 78 и 79 КСО
26 В. БЕЗРАБОТИЦА – понятие и ред за установяване
Безработицата е третият риск , при който осигурителното право предвижда обезщетение
Това е най-новия риск в Българското осигурително право и Риск по краткосрочното обществено осигуряване, а не И при дългосрочното обществено осигуряване, защото концепцията на държавата е, че този, който търси работа, при спазване на процедурите, рано или късно намира.
Особеното в случая е, че работникът или служителят е работоспособен, а не неработоспособен. Пазарът на труда за момента не му позволява да си намери работа и то по специалността. БЕЗРАБОТЕН – е лаическо понятие, но и осигурително правно понятие. Те никога не съвпадат. Лаическото – който няма работа е безработен
НО осигурително правно понятие – за да получат лицата право на парично обезщетение по този осигурен социален риск, трябва да са работили най-малко 9 месеца , през последните 15. наистина трудовото му правоотношение е прекратено, но назад, в последните 15 месеца, девет от тях трябва да са работни преди прекратяването на трудовото му правоотношение. Освен това трябва да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта. Освен това трябва да няма пропусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и последното изискване е да НЕ упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по член 4 от Кодекса за социалното осигуряване. Не трябва да са работници или служители, не трябва да са по административно правоотношение, държавни служители, не трябва да са по гражданско правоотношение – изпълнители на търговец, освен това и по член. 4 ал. 3 Не трябва да са регистрирани в някои от свободните професии по Закона за адвокатурата и по други закони, не трябва да имат регистрация и по закона за занаятите, по търговския закон – не трябва да имат фирма, или ако имат или трябва да я заличат или трябва да представят Уверение -декларация, че фирмата не действа от Финансовия отдел на съответното поделение, тогава те ще имат право на обезщетение за безработица.
27 В. ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ И ПРИРАВНЕНИ НА ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ СЛУЧАИ
Следваме непрофесионалните осигурени социални рискове, които следват професионалните
Общото заболяване е на първо място. Какво представлява Общото заболяване като осигурен социален риск. Общото заболяване е болест, при която работникът или служителят може да изпълнява своите трудови или административни, или граждански задължения, поради една или друга причина, които действат върху работоспособността .
Наблюдават се общо заболяване и приравнени случаи.
Когато заболее и то от общо заболяване, работникът или служителят отива при лекар, който му издава болничен лист – работникът няма право да се явява при работодателя си и да иска да продължи да работи, защото не може. Напр. Грип.
А приравнените на общото заболяване случаи са тези случаи, при които работоспособността Я има!!!, НО ПОРАДИ едни или други важни причини , законодателството определя, че на това осигурено лице ще се полага отпуск поради едни или други причини. Такива са : обезщетения за санаторно курортно лечение; работникът е здрав – бил е болен, но сега е здрав, но поради едни или други съображения, на него се отпуска болничен лист заради обезщетение за санаторно курортно лечение – бележка. Санаторно.
Обезщетения за гледане на болен член от семейството
Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия.
(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Фингира се неработоспособността заради важни причини, каквито са наложителните /фикция/
Случаи, при които НЕ се изплаща обезщетение
Член 46
Случаи, при които не се изплаща обезщетение
Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.
Това е по краткосрочното обществено осигуряване, а по дългосрочното обществено осигуряване ще има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване член 74 и 75 КСО
28 В. РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ОБЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ И ПРИРАВНЕНИТЕ МУ СЛУЧАИ
Болничен лист, който се издава от определените органи – това е лекар
В болничният елемент има два момента – първо е Индивидуален административен акт, защото на определено лице се възлагат конкретни задължения за спазване , вторият момент – Болничният лист е Удостоверителен документ – той се издава от компетентен държавен орган. Вярно, може да е едноличен търговец - ако и да има противоречие в нормативната уредба, все пак болничният лист е актът, с който на лекарят се дават правомощия да освободи осигуреното лице от работа – Болничният лист може да бъде адресирано до работодателя – ако има такъв, а ако няма такъв, може да бъде адресиран до назначаващ орган...дали е един или са два, няма значение, важното е, че поражда правно действие И за осигуреното лице и за другото лице , с което осигуреното лице се намира в трудово или в друго подобно правоотношение – назначаващ орган, търговско дружрество. Задълженията са на осигуреното лице да не посещава работа, а на работодателя, назначаващия и пр., да не допуска лицето на работа. Освен в Кодекса на труда, съществува и подзаконов нормативен акт – това е една Наредба за експертизата на работоспособността , приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от юли 2000 г. – с член 1 ал. 1 – „с наредбата се определят принципите и категориите на експертиза на работоспособността” Експертизата на временната неработспособност се извършва от : лекуващите лекари и стоматолози и лекарските консултативни комисии ,Териториалната експертна лекарска комисия и Националната експертна лекарска комисия, а трайната неработоспособност се удостоверява от ТЕЛК и НЕЛК . Държавно обществено осигуряване – книгата – или от интернет. За правомощията на лекуващия лекар или стоматолог – много медицински въпроси са уредени в Наредбата. Много статистически въпроси са уредени също в тази Наредба. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК се съставят на бланки по образец, утвърден от Министъра на здравеопазването и Управителя на НОИ. Правната уредба на трайната нетрудоспособност е също индивидуален административен акт!!! Той има същото действие, каквото е и на Болничния лист. В член 5 Правомощия на лекуващия лекар или стоматолог – поне 15 на брой, изчерпателно изброени в наредбаат, лекарската консултативна комисия – от кого съставена – член 6 и пр. Териториалната експертна лекарска комисия ТЕЛК – също уредено в член 11 най-подробно. НЕЛК – състав – и как действа – картотеки на медицински експертни досиета;при кои случаи се издава болничен лист , при кои не се издава, за приравнените случаи СЪЩО СЕ ИЗДАВА БОЛНИЧЕН ЛИСТ, но болничен лист по член 53 – санаторно-курортен болничен лист, все пак информацията е периферна за осигурителното право - касае по-скоро експертно-лекарска административност
29В. МАЙЧИНСТВО. ПОНЯТИЕ, МАЙЧИНСТВО, ЕЛЕМЕНТИ И РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
Майчинството е общ риск, а не професионален. Общ е , защото не е свързан с професионалното участие на майката. Той е риск по краткосрочното обществено осигуряване, а не по дългосрочното обществено осигуряване. По краткосрочното , защото сравнително за кратко време майката е в това положение – да износи и да доизноси плода, да го роди и да го гледа в първите месеци от неговия живот. Цел – продължаването на рода.
Елементи – момента на установяване на факта на бременност е различен – до 45 тия ден преди раждането майката няма право на болнични при майчинство. Тя има право на болнични при общо заболяване така, както е уредено по общото заболяване. Едва от 45 тия ден преди раждането тя има право на болничен лист при майчинство. Трудовото право тук и осигурителното право се смесват, а не следва да е така!!! По трудовото право майката има право на три обезщетения – първо – отпуск за раждане на детето – в член 163 от Кодекса на труда е записано това, вторият отпуск е платен отпуск за отглеждане на детето член 164 от Кодекса на труда и третият вид отпуск е неплатеният отпуск за отглеждане на детето – това има право да го иска от работодателя си!!! Да бъде освободена от престиране на задълженията си поради риска „майчинство” . майката има право към работодателя си да не иска от нея предоставянето на трудовата сила, майката няма право да изисква от работодателя й да й плаща. По осигурителното право има право на два вида обезщетение – първо – право на обезщетение при бременност и раждане, второ – по член 49 от Кодекса за социално осигуряване, обезщетение при отглеждане на малко дете – член 52-53 от Кодекса за социално осигуряване. Това право има майката, не от работодателя, ат от Осигурителния орган. Отделен е въпросът, че получава обезщетението си от работодателя или от назначаващия орган или от търговското дружество, но то действа като представител на Осигурителния орган / НОИ/, който плаща за своя сметка тези осигурителни плащания. До 45 тия ден – назад , майката има право на обезщетение за общо заболяване, от 45 тия ден нататък - има право на обезщетиня при майчинство. В първия случай се издава за общо заболяване , независимо от това че причината заради това й състояние е майчинството, а от 45 тия ден се издава болничен лист за при майчинство. Този болничен лист е същия – аналогичен на болничния лист, който се издава при общо заболяване, представлява индивидуален административен акт, адресиран до двамата участници в трудовия процес – работодателя и работника или служителя, това е Ред за установяване чрез болничен лист за майчинство.
30 В. СТАРОСТТТА И СМЪРТТА КАТО ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ
И старостта и смъртта са рискове, които се разглеждат в осигурителното право. Те са общи рискове. За старостта - човешкия живот преминава през различни етапи, три са важните етапа – детство – зряла възраст – старост. Както и при старостта, така и при детската възраст, имаме неработоспособност – затова тези рискове са включени към осигурените социални рискове
Старостта настъпва НЕ при всички хора едновременно. При някои по-бързо, при някои по-бавно. Затова е презумирана тази възраст в член 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Пенсии за осигурителен стаж и възраст
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените
(2) От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените.
(3) От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.
Съществува ОБЩ режим и СПЕЦИАЛЕН режим на старостта
Общият режим е уреден в член 68 от Кодекса за социално осигуряване. Специалният режим е уреден в член 69 от Кодекса за социално осигуряване
(4) В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1 - 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
Придобиване право на пенсия от кадровите военнослужещи по Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона
за изпълнение на наказанията, и следователите
Чл. 69. (1) Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба.
(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.
(3) Държавните служители от Държавна агенция "Национална сигурност" придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", на кадрова военна служба или по законите по ал. 2.
(4) Кадровите военнослужещи и лицата по ал. 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.
(5) Служителите в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" на Министерството на извънредните ситуации, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност "водолаз".
Фактори, при които има по-голяма амортизация на организма – напр. От Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, Закона за МВР, хора с рискови професии – това разбира се се отразява на срока за пенсия и стаж.
Дългосрочно социално осигуряване
СМЪРТ – другият осигурен социален риск, при който права възникват за наследниците при спазване на изискванията на член 80, до 83 от Кодекса за социално осигуряване
Личните пенсии могат да преминават в наследствени – правото на наследствена пенсия имат първо децата, второ – преживелият съпруг, трето – родителите важно е да се знае , че приемането на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство!!!
, защото наследството е институт на наследственото право, част, в крайна сметка на гражданското право – имат за цел да преминет собствеността на имоти от починалия наследник върху живите наследници, а при наследствената пенсия – институт на осигурителното право – те, поради роднинската сивръзка с починалия наследодател, те имат право не от наследствената маса, която той оставил, а имат право от националния осигурителен институт да получат част от наследствената пенсия – т.е. пенсиите биват ЛИЧНИ и НАСЛЕДСТВЕНИ.
Наследствената пенсия е именно тази пенсия, при която рискът е смърт на осигуреното лице.
31 В. НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ – ПОНЯТИЕ, ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ.
През зрелия си период от своя живот повечето граждани са работоспособни. Т.е. те могат чрез работа да си изкарват средства за съществуване. И това е нормалното състояние на нещата. Работоспособност се има предвид в най-широк смисъл на понятието – работа по трудово правоотношение със своя работодател, работа по административно правоотношение с назначаващ орган, работа по гражданско правоотношение – работа по гражданско правоотношение!!!недоразумение!!! несъгласие на Топалов – „работа по гражданско правоотношение, по договори за управление и контрол на ТД, изпълнителя!!! Е нещо като работник на ТД, който е „нещо като” работодател – всички изпълнители по договори за контрол и управление са „нещо като” работодател на тези лица, но „нещо като”, защото Кодекса на труда НЕ действа, а действа Общия граждански закон – ЗЗД и др. Общи граждански и търговски закони, а не Кодекса на труда!!! Но така или иначе гражданското правоотношение е основание за пораждането на осигурителното правоотношение и Топалов го казва, макар и с бележка под линия. Адвокатът в широкия смисъл на понятието не работи !!! защото сключва не трудово правоотношение с клиента, а сключва гражданско правоотношение с клиента да го представлява и защитава по определени дела. Той не работи в строгия смисъл на понятието. Но така или иначе адвокатът се разболява от грип, напр. Той трябва да бъде прегледан и да му се забрани да посещава кантората – чрез болничен лист – нямайки работодател, няма на кой да се възложи това задължение, заради това адвокатът има право да си получи от НОИ от неговото Териториално поделение сума за да преодолее състоянието си по осигурения социален риск.
Правна характеристика на неработоспособността – временно или трайно състояние на организма, при което той не може да полага труд. В най-широкия смисъл на понятието – или е работоспособен или е неработоспособен.
ДВА вида неработоспособност –
- неработоспособност по краткосрочното обществено осигуряване
- неработоспособност по дългосрочното обществено осигуряване
!!! критерий тук НЕ Е СРОКЪТ, краткосрочно/дългосрочно – критерий е МНЕНИЕТО НА МЕДИЦИНСКИТЕ ОРГАНИ ДАЛИ ПО ТЯХНО ПРЕДВИЖДАНЕ ще се възстанови работоспособността или няма да се възстанови неработоспособността – ако ще се възстанови, той има право на обезщетение при временна неработоспособност, ако няма да се възстанови – има право на пенсия при трайна неработоспособност- работоспособност и трудоспособност – синоними.
ПЪЛНА и ЧАСТИЧНА неработоспособност
При временна неработоспособност действа действа член 47 , при трудоустрояване – имаме временно нетрудоспособност, но остатъкът е трудоспособност, осигуреното лице има право да осигурява от двама обезщетение – за юриста две основания – от работодателя – затова, че е положил труд,възнаграждение, а от Териториалното поделение на НОИ – той има право да получи обезщетение за това, че не може напълно да работи и да получава пълното си трудово възнаграждение. Това е валидно, както за временната неработоспособност, така и за трайната неработоспособност, пенсиите за инвалидност , уредени в член от 71 до 79 за това дали лицето може или не може да полага труд
Самото експертно заключение на ТЕЛК казва може или не може да работи, ако може и си намери работа, осигуреното лице работи като получава две възнаграждения – едното от работодателя му при спазване на условията по трудово правоотношение, другото от осигурителния орган - обезщетени/пенсия – дългосрочното обществено осигуряване – по осигурително правоотношение с Осигурителния орган НОИ
Право на пенсия
Чл. 71. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.
Определяне на пенсията за инвалидност
Чл. 72. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.
Начална дата и срок на пенсията
Чл. 73. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 74. (1) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. (Решение № 5 на КС на РБ от 29.06.2000 г. установява несъответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда - ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години;
5. (Решение № 5 на КС на РБ от 29.06.2000 г. установява несъответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда - ДВ, бр. 55 от 2000 г., отм., бр. 64 от 2000 г.).
(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж.
(3) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 75 Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(5) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по ал. 4. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77.
Доход за изчисляване на размера на пенсията за инвалидност поради
общо заболяване
Чл. 76 Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуален коефициент
Чл. 77. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - до датата на заявлението по чл. 94.
Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.
Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 79. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането и по следните коефициенти:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,4;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,35;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,30.
(2) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
2 за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(3) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Трудово възнаграждение /по трудово правоотношение/ частно правоотношение
Пенсия – по осигурително правоотношение – публично правоотношение
Без значение пенсията за какво ще бъде, дали пенсия за инвалидност поради общо заболяване или пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, разликата е в процентите, че при професионален осигурен социален риск процентът за пенсия е по-висок, отколкото при непрофесионален осигурен социален риск – общото заболяване
32 В. ЕКСПЕРТИЗА на неработоспособността
Уредена е в Наредбата за експертиза на неработоспособността, приета с Постановление №133 от 2000 г. – медицински органи се имат предвид в случая, които да садействат - /те не съдействат, а извършват/ медицинската страна на експертизата на неработоспособността – ако човек е здрав, на него няма нужда да му се прави медицинска експертиза на неработоспособността, ако е болен той трябва да се освидетелства – трайна ли е или е временна неработоспособността му. Ако е трайна – т.е. не може да бъде преодоляно състоянието на неработоспособност, отпуска се пенсия. Органите на експертизата на временната неработоспособност са лекуващите лекари и стоматолози, лекарските консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Това са органите установяващи временна неработоспособност, а за трайната – ТЕЛК и НЕЛК. Всеки от тях може да върши някаква дейност, свързана с Наредбата за експертиза на неработоспособността. Лекарите имат право да издават до 7 дни болничен лист от ЕЛКК – до 6 месеца и след това ТЕЛК и НЕЛК преценяват дали неработоспособният има право да се върне на работа или няма да има тази възможност това не е важен въпрос, защото е в повечето медицински аспект уреден, а не правен въпрос
33 В. КРАТКОСРОЧНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – ПОНЯТИЕ, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ.
Краткосрочното обществено осигуряване – пак да се уточни разликата между дългосрочно и краткосрочно обществено осигуряване –
Понятие: общественото осигуряване, което по медицински критерий, работоспособността може да се възстанови. При краткосрочното обществено осигуряване могат да способстват както професионални осигурени социални рискове, така и непрофесионални професионални осигурени социални рискове. В практиката трябва да се държи сметка осигурено ли е това лице за конкретния осигурителен случай, за който му се полага или не му се полага обезщетение. Защото по член 4 ал. 1,2 и 3 някои лица са осигурени, други не са. Осигурените за краткосрочното обществено осигуряване юридическият белег е осигурено ли е лицето за един или друг осигурен социален риск.
Осигурени лица
Чл. 4. Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1 работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", не се осигуряват за безработица;
2. държавните служители;
3 съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и лицата по чл. 69, ал. 5;
5 членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
8лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
(2) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
————————————————————————————————
докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
————————————————————————————————
4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс.
(7) Съпругът/ата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния мандат може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(8) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Ако на адвокат , който напр. Е допълнително доброволно осигурен може и има право да му бъде издаден болничен лист.
ВИДОВЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ
1. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ – по краткосрочното обществено осигуряване, а не обезщетения по Кодекса на труда, едните са заради загубено трудово възнаграждение – служебно възнаграждение или адвокатски хонорар, печалба от търговски дружества и пр. , а обезщетенията по Кодекса на труда са парични суми, които се полагат поради неприложен жив човешки труд към средствата и предметите на труда по начало собственост на работодателя, когато е трудово правоотношение, когато е административно правоотношението, от назначаващият орган – той трябва да плати на държавният служител припадащата му се част, когато е гражданско правоотношение към така както е предвидено в договора. Обезщетението !!! от Териториалното поделение на НОИ се плаща заради временното загубване на трудов доход, а не на граждански.
2. ПОМОЩИТЕ са обезщетения , които се дават за допълнително възникнали разходи на осигуреното лице – пример – помощ за количка, с която да се придвижва, помощ за лечение в чужбина
34 В. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
При временна нетрудоспособност лицето има искане, адресирано до Териториалното поделение на НОИ. За времето на неработоспособността, без значение е факта от който е продиктувана неработоспособността – от общ риск или от професионален риск – общ риск е общото заболяване като причина за временната неработоспособност, освен общо заболяване и приравнените му случаи, съществуват и професионални рискове, които могат да доведат до временна неработоспособност. Това са:
1. ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА;
2. съответно – ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, които могат да доведат до временна загуба на работоспособност
член 41 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
За работниците и служители, за държавните служители, за изпълнителите на договорите за изпълнение и контрол в ТД, важно е колко им плащат за положения труд в най-широк смисъл – т.е. има ДВУСТРАНЕН характер, от едната страна е работника или служителя/държавен служител и др/, от друга страна – работодателя /назначаващ орган, ТД и др/, вторият плаща, след като плаща, а работникът е болен, той не може да работи, значи ще спре да плаща, от там нататък плаща НОИ в размер – поставен в зависимост от какъв е характера на претенцията. Ако е от общо заболяване – 80% от припадащото се трудово задължение, ако е от професионален осигурен социален риск, а това са – трудова злополука и професионална болест, 90% от трудовото възнаграждение. Ето как трудовото възнаграждение влияе върху обезщетенията, които се дължат от НОИ.
ОБЩИТЕ СА ПО-НЕЗАЩИТЕНИ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ!!!
Срок за изплащане на обезщетенията:
Началният срок, от който може да се изплаща обезщетението е уреден в член 10 КСО
Възникване, времетраене и прекратяване на осигуряването
Чл. 10. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица
Трудовият договор или началото на осигуряването съвпадат или не съвпадат!!! НЕ СЪВПАДАТ!!!, защото трудовият договор е КОНСЕНСУАЛЕН, той възниква в деня, в който се е сключил – в писмена форма. Напр. Трудов договор сключен на 1 март 2008 г., консенсуален, защото на тази дата са се обвързали работник и работодател, но до 1 седмица – работникът , изпълнявайки трудовите си задължения, от началото на изпълнението – 8 март – започва осигуряването, а не от сключването на трудовият договор. ЕДНА СЕДМИЦА СЛЕД СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР ЗАПОЧВА ОСИГУРЯВАНЕТО!!!
Защото трудовият договор е консенсуален, а не реален, ако трудовият договор беше реален договор, тогава щеше да възниква едновременно и осигурителното право. Но консенсуалността прави трудовият договор примат пред осигуряването. Трудовото право възниква малко по-рано от осигурителното право!!!
Това е по трудовото право, аналогично е по административното право.
„ и продължава до прекратяването” това е общата норма – НО ЗА КРАЙ –
Член 42 – прекратяване
Срок на изплащане на обезщетението
Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.
Бел. Топалов –
Имало е трудов договор, който поражда трудово правоотношение, прекратен е бил трудовият договор, заедно с него възниква и осигурително правоотношение ipso jure , по силата на закона, без да е необходимо каквото и да било повече за осигурителното правоотношение. Настъпва прекратяването, осигуреното лице е здраво, работодателят го гони, стигат до съд, но на първата седмица – осигуреното лице се разболява, след прекратяването на трудовото правоотношение. Отива на лекар и лекарят казва „грип”, 5 дни болничен лист, трудовото правоотношение е прекратено!!!, а осигурителното правоотношение ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЩЕСТВУВА – това го има в член 42 от Кодекса за социално осигуряване, ако увреждането е настъпило до 2 месеца, работникът получава обезщетение в размер до 75 календарни дни
Ето как осигурителното правоотношение надживява трудовото правоотношение!!!
(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
35 В. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ НАМАЛЕНА ТРУДОСПОСОБНОСТ
Чл. 47 КСО
Парично обезщетение при трудоустрояване
Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Намалена трудоспособност в следствие на заболяване от общ риск, трудова злополука и професионално забаляване – професионален осигурен социален риск, на осигуреният се изплаща парично обезщетения, „ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение”
Пример: Работникът е заболял, но той работи
НОИ – изплаща обезщетение
Осигурително правоотношение
Изплаща трудово възнаграждение по
Работодател трудово правоотношениеРаботник,
заболял е, но работи; трудовото правоотношение не е прекратено, ако на работа той получава по-ниско трудово възнаграждение от това, което е било преди, той има право от Териториалното поделение на НОИ да получи разликата от трудовото възнаграждение, т.е. на края на месеца той ще получава две различни плащания на два различни правни отрасъла, които ги предвиждат – на основание на това, че се труди – по трудовото правоотношение, получава трудово възнаграждение от своя работодател, на следващо място ще получи от по осигурителното правоотношение от НОИ обезщетение .
36 В.ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПО МАЙЧИНСТВО
Засягат се две правоотношения – когато майката изпадн в този социален риск
По трудовото или съответстващите го правоотношения/административно, гражданско/ и по осигурително правоотношение. Тези две правоотношения никога не съвпадат и майката има право на претенции към различни правни субекти. Освен това майката може да е и самоосигуряваща се в такъв случай ще се вземе осигурителния доход, върху който тя е внасяла своите осигурителни вноски, но не задължително, а доброволно се е осигурявала по чл. 4 ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване
Право на обезщетение при бременност и раждане придобиват осигурените лица
Осигурените лица за майчинство имат право на парично обезщетение, за бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение АКО имат 12 месеца осигурителен стаж като лица, осигурени за този социален риск. – чл. 48 А
Обезщетения за майчинство
Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене
Право на обезщетение за бременност и раждане
Чл. 48а. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
За да не бъдат принудени работничките или служителите да заобикалят закона!!! На неработещите никъде, не следва да се ангажира НОИ и да им плаща обезщетения
Право на обезщетение за бременност и раждане възниква 45 тия ден преди термина!!
А не преди раждането.
Правото на обезщетение се удостоверява с болничен лист, той е индивидуален административен акт, с който на работодателя или на назначаващия орган или на търговското дружество, се забранява да я приема на работа, а на кандидат-майката й се забранява да работи , с оглед на продължаването на рода. Обезщетението е в размер 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 4 ал.1. Това е първата хипотеза
Втората хитотеза е по чл 4 ал. 3 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – тогава върху среднодневния осигурителен доход, който самоосигуряващото се лице е декларирало пред НОИ и то, ако доброволно се е осигурило лицето, а не задължително. , защото по чл. 4 ал. 3 от КСО лицата, които се осигуряват задължително, не са осигурени при риска „Майчинство”
СРОК
410 дни, от които 45 преди термина - по КСО. 45 дни преди термина, до 410 дни.
В този момент възниква първото – осигурително право на майката – първото право е за бременност и раждане. След като изтекат тези 45 дни това право се погасява, възниква второто осигурително право на майката или може и на бащата. Право на обезщетение за гледане на малко дете. /След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане възниква правото на допълнителен платен годишен отпуск – за отглеждане на малко дете /
Размерът на обезщетението зависи от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, в размерите на минималната работна заплата. До навършване на 2 годишна възраст на детето. След това – осигуреното лице има право на неплатен отпуск за отглеждане на малко дете от навършването му на две годишна възраст до 3 годишна възраст – т.е. право да не дъли труд на работодател, назначаващият орган или търговското дружество, но няма право на обезщетение от НОИ. Заедно с това са определени хипотези, когато детето умре, смърт или заболяване на майката или обезщетение при трудоустрояване поради бременност и раждане, това са частни въпроси
37 В. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА
Чл. 54 ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА
Право на парично обезщетение за безработица
Чл. 54а. (1) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
(2) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в, намален със закъснението.
(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Размер на паричното обезщетение за безработица
Чл. 54б. (1) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
* напр. Работник в банка, получавал 4000 лв заплата, колко ще му бъде обезщетението за „Безработица” – 240 лв максималния , а минималния – съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване от 2009 – мин. 60% от минималния размер на работната заплата. 144 лв за пълно работно време до 240 лв максимално може да вземе обезщетение за „Безработица”, независимо от това, че е получавал 4000 лв заплата. Това е така, за да се насърчават работниците или служителите да си търсят работа.
(2) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, /по взаимно съгласие/чл. 326 и 330 от Кодекса на труда,/с предизвестие/чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
* това е ИНДИРЕКТНА САНКЦИЯ затова, че тези лица са прекратили трудовите си правоотношения с тяхно съгласие или само те са изявили желание да се прекрати това правоотношение.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(6) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането по чл. 54в, ал. 1.
(7) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.
Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица
от 15 до 20
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54г. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.
(2) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 с декларация.
(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54д. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта; бел. напр.отиде в Испания, прекратява регистрацията си като безработен
3. отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране; - бел. Трета хипотеза – пенсионер е лице, на което е загубена работоспособността по презумпция – отпускане на пенсия по дългосрочното обществено осигуряване, а не пенсия изобщо, или пенсия за осигурителен стаж и възраст, или професионална пенсия за ранно пенсиониране - прекратяване на вземането за „при безработица”
5. смърт на безработния.
* бележка!!!
Спиране – значи може да се възобнови, а прекратяване означава – ако се наложи това обезщетение за безработица да се възстанови – друго такова, а не същото.
Когато започне трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по член 4 , трудова дейност в най-широк смисъл на понятието, а не най-тесен, защото трудова дейност по административно и гражданско правоотношение няма, както няма трудова дейност в тесен смисъл на занаятчията. Да не се свързва САМО трудовата дейност с КТ, в този случай законодателят е непрецизен.
(2) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.
(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.
(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Чл. 54е. (1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт.
(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.
(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54ж. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2)Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 1 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях банкова сметка.
Задължения за предоставяне на информация
Чл. 54з. (1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.
Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица
Чл. 54и. (1) Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия:
Пример: Преставайки да работи, осигуреното лице, отива и по чл. 54 а и следващите подава документи за безработен, удовлетворяват претенцията му – взема обезщетението,предвидено по 54 в, съответно през тези месеци спира обезщетението, той си е пак безработен и продължава да се явява в Агенцията по заетостта да търси работа, но работа няма – има навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените , сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до месеца по-малък от изискуемия по член 68 ал1 до 3 от Кодекса за социално осигуряване – въпрос на експертна оценка, такива лица нямат отпусната пенсия и не упражняват трудова дейност по член 4, паричното обезщетение се изплаща от НОИ и е за срок не по-дълъг от 30 месеца , виж точките по-долу, защото това са лица, които и без друго скоро ще се пенсионират и да не останат те без работа
1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените;
3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл. 68, ал. 1 - 3;
4. нямат отпусната пенсия;
5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща ежемесечно от датата на подаване на заявлението за период не по-дълъг от 30 месеца.
(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 54д, както и при отпускане на друг вид пенсия.
(5) Безработните лица имат право на обезщетение за дълготрайна безработица по ал. 1 само веднъж.
Размерът на обезщетението при Безработица – определя се от годините трудов стаж по сроковете за изплащане на обезщетения – дадени са в таблицата
Важното е кога има право осигуреното лице и кога няма право на обезщетение за безработица
Какви са елементите на фактическия състав при този социално осигурен риск „Безработица”
Това са юридическите аспекти на този въпрос и това е съществено за изпита ( размерът е въпрос на разпоредбата към момента на възникването на този социален риск. ВАЖНО Е ОБЩОТО!!!
38 В. РЕД ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КРАТКОСРОЧНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Зависи от какъв професионалени риск, се е стигнало до краткосрочното обществено осигуряване. Според професионалният риск пътищата са различни. Най-напред от общ риск – т.е. НЕпрофесионален осигурен социален риск. Ако осигуреното лице е попаднало в състояние на общо заболяване, то трябва да отиде при лекуващия си лекар, който да прецени или да даде болничен лист или да не даде такъв и за колко време трябва да бъде този болничен лист. Ако е по-продължителен срокът за възстановяване на работоспособността, може да го изпрати и на ЕЛКК до 6 месеца, това важи , както за общото заболяване, така и за приравнените на него случаи, при които болничен лист се издава
Правната уредба е в член 40-46 КСО и Наредбата за експертиза за работоспособността, приета с Постановление № 133 от юли 2000 , където подробно е разчетено кое, колко, чисто техническа експертна информация. Ако е професионален осигуреният социален риск, правната уредба е пак от член 40 до 42 от КСО, но редът е друг.!!! В тази връзка – трябва да се имат предвид и Нормите на член 55 до 67 от Кодекса за социално осигуряване. , защото общото заболяване е един осигурен социален риск, а трудовата злополука и съответно професионалната болест е юридически факт с допълнителни факти, които трябва да се установят. Какви са тези факти – факти , удостоверяващи връзката по някакъв начин между причината за неработоспособността и самата неработоспособност. Ако е временна, а не трайна неработоспособността, важен в това отношение е Актът, с който се удостоверява, че е станало увреждането или при трудова злополука или при професионална болест. Във връзка с това е и по-високия размер на обезщетението, което се изплаща при трудова злополука и при професионално заболяване, отколкото при общо заболяване. Актът, с който се признава злополуката като трудова е по член 60
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова
Освен констатация , трябва да има и разпореждане от длъжностното лице, че злополуката е трудова, чак тогава да се изплащат увеличения размер при краткосрочно обществено осигуряване по по-благоприятния режим за осигуреното лице. За професионални болести, а не за общи болести.
Разликата е, че при трудова злополука и професионална болест има право освен пред Териториалното поделение на НОИ, има право и да иска от работодателя си – ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ИНТЕГРАЛНА ОБЕЗВРЕДА. !!! напр. При битовата злополука се приравнява на общото заболяване обезщетението, а при общо заболяване осигуреното лице има право на обезщетение само от НОИ, докато злополуката е трудова, тогава осигуреното лице има право да претендира за обезщетение не само пред НОИ, но и пред работодателя!!!
Изготвяне на документи за професионална болест -. Чл. 62
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
Експертно заключение + Актът за трудова злополука – които са индивидуално административни актове, които се обжалват по реда на член 117 и следващите от Кодекса за социално осигуряване.пред Административния съд, а не пред Окръжния, пред него, защото правоотношенията са по вертикала, а не по хоризонтала. Когато правоотношенията са по хоризонтала – Районен, Окръжен съд и пр., когато правоотношенията са по вертикала, първата инстанция е пред Висшестоящия орган, втората инстанция е там, където е Административния съд, а не Районен съд.
39 В. ДЪЛГОСРОЧНО (ПЕНСИОННО) ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – ПОНЯТИЕ, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ
Противостои на краткосрочното обществено осигуряване . И двете са обществено осигуряване за осигуряване на материални средства, на осигурените лица. В повечето случаи те са КОНТРИБУТИВНИ плащания, т.е. налице е осигурено лице, за да може то да претендира в случая за дългосрочно обществено осигуряване, а по изключение са неконтрибутивни плащания, т.е. няма осигурено лице, което да предяви претенция към НОИ , но поради едни или други съображения, плащането се извършва на базата на Закона.
Такива са: военно инвалидните пенсии, гражданско-инвалидните пенсии и др., при които не е необходимо лицето да е осигурявано, за да получи тези пенсии. Съвсем нормално, в този случай може да се каже , че по принцип, те са КОНТРИБУТИВНИ, а по изключение са НЕКОНТРИБУТИВНИ пенсии!!!
Всичко това отрасъл от общественото осигуряване, защото през приблизително третия период от живота на човека, трудоспособността е силно занижена, а и в повечето случаи я няма – човекът е жив, но е нетрудоспособен, тогава „на помощ” идва осигурителното право, за да осигури по-нататъшния живот на осигуреното лице. Когато лицето не се осигурява, тогава влиза в сила социалното осигуряване – социалното подпомагане и държавата следва да му дава поне толкова, щото да преживява – друг е въпросът достатъчно ли е или не е.
Във всички цивилизовани общества има дългосрочно обществено осигуряване. За контрибутивността и неконтрибутивността на плащането / важно за изпита/
ВИДОВЕ пенсии
1. ПЕНСИЯТА ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ – уредена в член 68 до 70 КСО
2. ПЕНСИЯТА ЗА ИНВАЛИДНОСТ – НО инвалидността не е осигурен социален риск!!! Инвалидността продукт на осигурения социален риск. Тя самата не е осигурен социален риск. По причина на или общо заболяване , което да е причинило пълна или частична загуба на трудоспособност, в трудоспособна възраст, или тя може да се дължи на трудова злополука или професионална болест , която да доведе до пенсия за инвалидност поради трудова злополука, професионална болест и т.н., Ето това са рисковете – осигурените социални рискове – трудова злополука, професионална болест или общо заболяване, Инвалидността е следствие на тези осигурени рискове, самата тя не е социално осигурен риск
Инвалидността е трайна загуба на работоспособност /трайна – повече от 51 % ако 31 % лицето работоспособно или не ??? / има групи инвалидност. Тези лица в трудоспособна възраст са загубили изцяло или тяхната работоспособност е намалена.
3. НАСЛЕДСТВЕНАТА ПЕНСИЯ – характерно за нея е, че Не пенсионерът получава наследствената пенсия – той не е жив, а неговите наследници. В тази връзка се различават два вида пенсии: ЛИЧНИ ПЕНСИИ и НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ – при личните пенсии , лицето, което е пенсионер получава личната пенсия, а при наследствените пенсии, получава се пенсия заради другиго
4. ГРАЖДАНСКО-ИНВАЛИДНИ и ВОЕННО-ИНВАЛИДНИ пенсии – това са пенсии, несвързани с трудовата дейност. ;
5. ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ, СОЦИАЛНА ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ;
6. СОЦИАЛНА ПЕНСИЯ ЗА СТАРОСТ
7. ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ
8. ПЕРСОНАЛНИ ПЕНСИИ
И за осигурено и за неосигурено лице, задължен субект е НОИ, т.е. независимо дали лицето се осигурява или не
40 В. ОСНОВНО И ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 1 т. 1 и 2 от КСО, този закон подразделя общественото осигуряване на две – държавно обществено осигуряване, което е задължително и държавно обществено осигуряване, което е хем допълнително, хем задължително
Предмет Чл. 1. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
При основното обществено осигуряване, осигурените лица по член 4 са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО осигурени в НОИ, тяхното осигуряване възниква по право, без да е необходимо каквото и да било Тяхното осигуряване се извършва въз основа на вертикални правоотношения
НОИ
Работодатели, длъжни да осигуряват, за да се набират средства, с които се изплащат обезщетенията, пенсиите и помощите на нуждаещите се
Но това е хипотезата на задължителното осигуряване!
Различно е поставено допълнителното осигуряване
По френската система – разходопокривният принцип . от парите се заделя и се изплаща – трудово възнаграждение на неработещите – цел – социална солидарност!
Уредено е в член 121 и следващите от Кодекса за социално осигуряване
То не е уредено по вертикала, а по хоризонтала
Работник/Работодател Пенсионно дружество
Страните по него са пенсионно осигурителното дружество и осигуреното лице и работодателя в някои случаи. Пенсионно-осигурителното дружество е дружество, регистрирано по Търговския закон, след това по Кодекса за социално осигуряване. И двата закона действат!!! Доколкото не е упоменато специална норма от Кодекса за социално осигуряване, се прилага Търговския закон. То е ЮЛ по Търговския закон, а не е Компетентен държавен орган, сключва или се установява правоотношение с друг частно правен субект или, с работника или служителя или с работодателя, принципът е не френския, а германския – КАПИТАЛОПОКРИВНА СИСТЕМА е валидна за това обществено осигуряване – допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Индивидуална партида се изисква по чл. 129 КСО
Осигурителните вноски се натрупват по индивидуана партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им във сметката на фонда
Бележка: осигуряват се лица, родени от 1 януари 1960 г. до тази дата не се осигуряват допълнително задължително, но могат да се осигуряват доброволно, третия стълб от осигурително правната система
Индивидуална партида
Чл. 129. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.
(2) Всяко осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален, съответно в професионален пенсионен фонд. В индивидуалната партида се правят записи за направените вноски, прехвърлените суми и удръжките.
(3) Индивидуалната партида се води в левове и в дялове. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд, се отчитат в дялове и в части от дялове.
(4) Удръжките като процент от всяка осигурителна вноска се извършват преди определянето на дяловете по ал. 3.
(5) Всеки дял представлява пропорционална част от нетните активи на фонда. Дяловете в един фонд са равни помежду си по стойност, определена и обявена съгласно ал. 9.
(6) Стойността на всички дялове и части от дялове във фонда е равна на стойността на нетните активи на фонда.
(7) Доходът от инвестиране на средствата на фонда се включва при определянето на стойността на един дял съгласно ал. 5.
(8) Не се допуска преразпределяне на средства и дялове между индивидуалните партиди.
(9) Редът и начинът за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, както и изискванията към воденето на индивидуалната партида се определят с наредбата по чл. 181.
(10) В деня на постъпването на първата вноска във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или в деня на първото отчитане на натрупаните средства по индивидуалните партиди в дялове стойността на един дял е равна на 1 лв.
(11) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.
Лицензирането – способ за отделяне кои лицензирани дружества ще могат да извършват такава дейност и кои – не. Член 122 Пенсионна лицензия
Чл. 122 (1) За да извършва дейност по допълнително пенсионно осигуряване, акционерното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от комисията.
(2) Пенсионната лицензия дава право за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване след получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване от заместник-председателя на комисията. Разрешението се издава за всеки фонд поотделно.
И следващите.
Но това е само способ за минимизиране опасността от риск за фалит на дружеството напр., а не за премахване на този риск.
41 В. Пенсии – понятие, обща характеристика, видове
Пенсиите са вид осигурителни обезпечения. Пенсията е парично плащане по дългосрочно обществено осигуряване. Тя е периодично и ритмично плащане. Определя се и се изплаща месечно за календарен месец. Субекти на правото на пенсия са само осигурени ФЛ, за съответния социален риск, реализирането на който води до трайна неработоспособност. Това са рисковете „старост”, „обща злополука”, „професионална болест” или „смърт”. Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради обща болест, социалните пенсии се изплащат от фонд „Пенсии”. Пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и проф болест се изплащат от фонд „Трудова злополука и проф болест” а пенсиите, несвързани с трудова дейност (социални, особени заслуги) – от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Действащото пенсионно законодателство урежда 6 вида пенсии: - за осигурителен стаж и възраст; - за инвалидност; - социални пенсии; - за особени заслуги; - персонални пенсии; - наследствени пенсии
42 В. Общи правила за пенсиите
Според основната им насоченост и предназначение общите правила могат да бъдат систематизирани в 5 групи: Правото на пенсия като субективно право; Размери; Едновременно получаване на различни пенсии; Изплащане; Социална закрила.
Правото на пенсия като субективно право се отнася за всички видове пенсии, с изкл на пенсията за особени заслуги. Правото на пенсия не се погасява по давност. Щом като веднъж са възникнали предпоставките за придобиване право на пенсия, лицето може да го упражни, когато пожелае (чл. 105, ал.1). По давност се погасява обаче вземането за пенсия (ал.2). Вземането предпоставя упражнено и реализирано право на определена по вид пенсия и отпусната в определен размер. Вземането се погасява с изтичането на 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
Всички видове пенсии имат установени минимални размери под които не може да се слиза. Минималният размер на пенсиите е установен в КСО за отделните видове. От правилото за установяване са предвидени изключения, по силата на които се изплаща пълният размер на определената пенсия.
Размерът на пенсията, който се определля според КСО е нейният основен размер. Към него се изплащат някои добавки:
- добавка от пенсията на починал съпруг (чл. 84, ал. 1 ) – тя не може да се получава заедно с наследствената пенсия от починалия (чл. 84, ал. 3). По реда на чл. 83 на починалия съпруг се определя лична пенсия на която той е имал право и от нейния размер се изчислява добавка от 20 % към пенсията на преживелия;
- добавка за чужда помощ (чл. 103) – дава се само на пенсионери за инвалидност. Добавката е за заплащане на лицето, което оказва тази помощ. Размерът на добавката е 75 % от размера на социалната пенсия за старост.
В чл. 101 са изброени случаите в които не може да се получават повече от една пенсия:
- с друг вид пенсия не може да се получават пенсията за особени заслуги, социалните пенсии за старост и персоналните. Те се предоставят като единствени;
- личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да се получава заедно с : наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст; лична пенсия за инвалидност поради обща болест; наследствена пенсия за инвалидност поради обща болест;
- наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да се получава заедно с: личната пенсия за осигурителен стаж и възраст; личната пенсия за инвалидност поради обща болест; наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Правната уредба на изплащането се съдържа в чл. 50-95 НПОС – от РУСО чрез пощенските станции и банкови клонове.
Пенсиите не се облагат с данъци. Принудителното изпълнение върху пенсия е допустимо само когато нейният размер или сборът от пенсиите надвишава минималната работна заплата за страната. Добросъвестно получените пенсии не подлежат на връщане (чл. 114, ал. 2)
43В. Пенсия за осигурителен стаж и възраст
Правната уредба се съдържа в чл. 68 – 70а КСО и § 5-8 ПЗР на КСО чл. 15-21а НПОС, Конвенции 35 и 36 на МОТ.
ОСР за който тези пенсии се предоставят е старостта. Старостта се диференцира според пола на осигуреното лице и характера на работа, особените условия на труд. Субектите на тази пенсия са ФЛ, включени в кръга на осигурените за соц риск „старост”. Субективното право на този вид пенсия възниква при наличието на определи предпоставки. Те не са еднакви и общи за всички категории осигурени за „старост” лица.
Предпоставките за възникване на правото на пълна пенсия на Р/С са установени в чл. 68, ал. 1-3 КСО:
- навършване на определена възраст;
- минимален брой точки – общият сбор от възрастта, измерена в години, и броят на годините от осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 3 ПЗР. При определяне на точките значение имат категориите труд (чл. 104 КСО и НКТП). Всички трудови дейности и видове работи са определени в 3 категории труд. Чрез превръщането на труда от една категория в друга (чл. 104, ал. 2 КСО) се оказва влияние върху продължителността на осигур стаж, а по този начин и върху броя на точките. Пердпоставките за възникване право на пенсияа за учителите са: наличие на учителски осигурителен стаж – 30 год за мъжете и 25 години за жените + навършване на определена възраст, което е с 3 години по-малка от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО (§5, ал. 1 ПЗР на КСО).
Пенсия в намален размер ( чл. 68, ал. 4) се отнася за случаите, при които сборът от точките е по-малък от установените в чл. 68, ал. 1 и 3 КСО.
Правото на пенсия на военнослужещите (чл. 4, ал.1, т. 4 и 69, ал. 1 и 2 КСО) възниква при уволнение, т.е. при прекратяване на кадровата военна служба и те бъдат освободени на осн ЗОВР и ЗМВР. И при наличието на 25 години трудов стаж на кадрова военна служба, независимо от възрастта им. Необходимо е обаче най-малко 2/3 от тези 25 години да бъдат действително изслужени. За лицата по чл. 69, ал. 4 КСО не се изисква навършването на определена възраст.
Основното правило за определяне размера на пенсията за ОСВ се съдържа в чл. 70, ал. 1 КСО. Размерът се определя като доходът от който се изчислява пенсията се умножи с по 1 % за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Тази величина обхваща по 1 % за всяка година осигурителен стаж. Доходът от който се изчислява пенсията се определя като едномесечният осигурителен доход за страната за 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи с индивидуалния коефициент на лицето. За лицата, които са се пенсионирали до 31.12.1996г. този коефициент се изчислява от дохода на съответното лице, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години преди лицето да се е пенсионирало. За лицата, които се пенсионират след 01.01.1997г. индивидуалният коефициент се изчислява върху два дохода – единия е дохода от 3 години през последните 15 преди 1997, другия е от 1997г. насетне.
44 В. Допълнителна пенсия за старост.
Допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсалния пенсионен фонд чл.165 ал.1 КСО.Тази пенсия се отпуска не просто за навършване на определена висока възраст, която законът нарича „старост”, но и защото лицето е участвало продължително време в осигуровката за нея с осигурителни вноски, определени в чл.157 ал.1 в КСО. Това е осигурителният стаж на осигуреното лице за тази пенсия. Правото върху нея възниква едновременно с възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ето защо по-близко до предпоставките, при които възниква правото на пенсия в тези случи, би било да се нарича „допълнителна пенсия за осигурителен стаж и възраст”.
Предпоставки при наличието на които възниква правото на тази пенсия, са:
- лицето да е осигурено в универсален пенсионен фонд по реда, установен в закона
- лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по основното задължително пенсионно осигуряване. Това означава да има необходимите точки и възраст.
Размерът се определя според критериите установени в чл.169 КСО, и се отпуска от пенсионноосигурителното дружество, при което е фондът, в който е осигурено лицето.
Тези критерии са:
1/ натрупаната сума по индивидуалната партида на осигуреното лице /сумата на осиг.вноски +пропорционално припадащата се част от доходите, реализирани от инвестирането на паричните средства на фонда/ От получената и капитализирана сума се приспадат таксите и удръжките в полза на пенсионноосиг. дружество за извършената дейност – това е нетната парична сума по индивидуалната партида.
2/Техническия лихвен % върху натрупаните средства по индивидуална партида.
Получената нетна парична сума се разделя на очакваната средна остатъчна продължителност на
живота в години и се получава средната полагаема се допълнителна годишна пенсия на лицето, а нейният месечен размер е 1/12 от тази год.сума.
Специфично за тази пенсия е, че тя се получава заедно с пенсиите за ос.стаж и възраст по част1 от КСО или получаваната допълнителна пенсия е втората пенсия за осигуреното лице за осигурителен стаж и възраст и се прибавя към пенсията за ос.стаж и възраст по част1 . Тя е допълнителна пенсия в пълния см.на думата .
Тази пенсия е пожизнена. Тя се получава от отпускането й до края на живота на осигуреното в универсалния пенсионен фонд лице.
45 В. Пенсия за ранно пенсиониране
Допълнителната пенсия от професионален пенсионен фонд е вторият специфичен вид допълнителна пенсия. Нарича се „професионална пенсия за ранно пенсиониране” чл.168ал.1КСО или „срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране”-чл.165 ал.1 и чл.169 ал.2КСО. „Професионална” защото се отпуска от професионален пенсионен фонд и носи това наименование с цялата условност, с която това определение се употребява и в наименованието на фонда.А е пенсия за ранно пенсиониране защото правото на тази пенсия възниква преди /по-рано/ от възникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е „срочна” в смисъл, че се получава само за определено време.
Специфични са предпоставките при наличието на които възниква правото на тази пенсия – те са извлечени от чл.168 КСО:
1/ лицата да са осигурени в професионален пенсионен фонд, а това са само лица работещи при условия на І и ІІ категория труд.
2/лицата да са работили не по-малко от 10 год. при условията на І категория труд, и не по-малко от 15 год. при условията на ІІ категория труд.
3/лицата да са навършили определена възраст – при І категория труд тази възраст е с 8 год. по-ниска от възрастта за придобиване на право на пенсия за ос.стаж и възраст и с 3год.по-ниска при работещите ІІ категория труд.
Правото на пенсия възниква от момента, в който са налице посочените предпоставки. Тя се отпуска по молба на осигуреното лице от пенсионно осигурителното дружество.
Нейният размер се определя според критериите:
-два от критериите са натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице и техническият лихвен %;
- третият критерии е срокът на получаването на професионалната пенсия, се извлича от разликата във възрастта, установена за работещите при условията на І и ІІ категория труд – съответно 8 и 3 год.
Специфична особеност на тази пенсия е продължителността на времето, през което тя се получава. Съгласно чл.168 ал.2 КСО тя се получава „до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа”
Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните суми от един универсален или професионален фонд в друг
46 В. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Правото за пенсия възниква при установена инвалидност и минимален осигурителен стаж. Инвалидността трябва да е над 50 % и се установява с експертно заключение на ТЕЛК или НЕЛК. Минималният общ осигурителен стаж се диференцира според възрастта на лицето. Според чл. 74 КСО осигурените лица със степен на инвалидност и осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането им, а за слепите по раждане и ослепелите преди постъпването им на работа – придобит до подаване на заявлението им за пенсиониране, се разделят на няколко възрастови групи:
- до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - осигурителен стаж не се изисква;
- до 25-годишна възраст - една година;
- до 30-годишна възраст - 3 години;
- над 30-годишна възраст - 5 години;
Размерът на пенсиите за инвалидност поради обща болест се определя според два критерия (чл. 75-77 КСО): доходът и осигурителния стаж. Конкретният размер се получава като доходът се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В чл. 75, ал. 4 КСО са установени минималните размери на пенсиите за инвалидност поради обща болест. Диференцирани са според степента на инвалидност.
47 В. Пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест
Правната уредба на този вид пенсии се съдържа в чл. 78-79 КСО и чл. 22-30 НПОС. Този вид пенсии се третират по-благоприятно от пенсиите за инвалидност, причинена от общо заболяване. Субекти на правото на пенсия са задължително осигурените за всички соц рискове по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО. Предпоставката при наличието на която възниква правото на пенсия е наличие на инвалидност, която се изразява в загубена работоспособност от 50 на сто и повече, определена от ТЕЛК или НЕЛК. Изискване за осигурителен стаж няма. Размерът на пенсията се определя от следните критерии (чл. 79 КСО):
- средномесечен осигурителен доход за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, който се умножава с два коефициента. Единият е индивидуалният коефициент на лицето до датата на инвалидизирането му. Другият е установен в чл. 79, ал. 1, т. 1-3 КСО и е диференциран според степента на намалената работоспособност на осигуреното лице. Общият краен размер на пенсията преставлява сбор от три множителя: средномесечен доход за страната пред последните 12 месеца, общия индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 3-6 КСО и допълващият го коефициент по чл. 79, ал.1, т. 1-3 КСО. Установени са минимални размери, определени върху основата на минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, диференциран според степента на инвалидност.
48В. Пенсия за гражданска инвалидност
Правната им уредба се съдържа в чл. 87-88 КСО. Те са неконтрибутивни пенсии – изплащат се от средствата, предоставени от държавния бюджет. Чрез тях в обсега на пенсионното право се включват лица, които нямат качеството на осигурени по чл. 4 КСО. Правото на тези пенсии възниква само когато пострадалите лица не са осигурени за трудова злополука и професионална болест или макар да са осигурени, за тях е по-благоприятно да получават пенсии за гражданска инвалидност. Субектите на правото на тази пенсия са определени в чл. 87 КСО, като те трябва да са пострадали и то при точно определени обстоятелства. Размерът се определя в чл. 88, ал. 1 КСО според степента на загубената работоспособност, като за основа служи социалната пенсия за старост.
49В. Пенсия за военна инвалидност
Правната уредба на този вид пенсия се съдържа в чл. 85-86 КСО. Субекти са военни лица – изброени изчерпателно в чл. 85. За да възникне правото на пенсия е необходимо:
- лицата, включени в кръга на осигурените лица да са заболели или пострадали, което е довело до тяхната инвалидност;
- увреждането да е настъпило по време или по повод на военната им служба.
Тези две предпоставки се разпростират и върху лицата, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените сили (при военни учения, военни действия) и при загиналите и безследно изчезналите по време на наборната им служба, службата им в запаса или резерва, както и при оказване на съдействие. Пенсиите за военна инвалидност се отпускат, ако пострадалите или заболелите лица преди постъпването им на наборна служба не са били осигурени за всички социални рискове или само за злополука и професионална болест. Ако са били осигурени преди това, на тях им се определя пенсия както при трудова злополука или проф болест, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 86, ал. 2 КСО). Размерите на пенсиите се определят според военния чин и степента на намалена работоспособност като процент от социалната пенсия за старост (чл. 86, ал. 1 КСО)
50 В. Пенсията за особени заслуги.
Пенсията за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното Събрание по предложение на МС.
Този вид пенсии не са субективно право на съответните лица, защото се отпускат въз основа на преценка на определени държавни органи. Основанието за отпускане на този вид пенсия са особените заслуги на лицето към държавата и нацията.
Особените заслуги към държавата и нацията е обобщение за личния принос на съответното лице за развитието на Българската държава и нация. Този принос може да се изразява в различни области на обществения живот – наука, образование, култура, изкуство, спорт и т.н.
Това са заслуги, които се открояват със своята мащабност и на стотици хиляди обикновени граждани, които изпълняват добросъвестно и честно своите трудови задължения и дават принос за развитието на България /Емил Димитров/.
роцедурата за отпускане на тази пенсия започва с доклад, който всъщност е предложение на съответното ведомство/министерство до МС. В него се посочват особените заслуги на лицето към държавата и нацията, обосновава се характера им и се предлага на МС да прием направеното предложение и да го внесе със свое решение в НС. МС обсъжда направеното предложение и ако приеме това становище внася със свое решение предложението до НС за отпускане пенсия на лицето. Окончателното решение се приема от НС. Когато НС прецени, че са налице особени заслуги към държавата и нацията на съответното лице, то приема решение, с което отпуска пенсията.
Взетото от НС решение е правопораждащият ЮФ, от който произтича правото на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. В решението се посочва и датата, от която се отпуска пенсията, както и размерът на пенсията. Той е 35/100 от максималният осигурителен доход, определен от ЗБДОО за календарната година /420 лева за 2004г./
51 В. Персонални пенсии
Уредени са в чл. 92 КСО и НПОС. Въз основа на чл. 92 ,чл. 7 от НПОС определя три категории лица, на които могат да се отпуснат тези пенсии. Те са за:
- деца без право на наследствени пенсии;
- многодетни майки;
- лица, които са гледали инвалиди – членове на техните семейства.
Предпоставките за отпускане на персонални пенсии на деца са: - родителят на детето да е починал; - детето да няма право на наследствена пенсия по чл. 82 – родител, който получава наследствена пенсия, родител-инвалид поради обща болест, родител починал преди да е придобил право на пенсия за инвалидност по чл. 74.
Персоналните пенсии за многодетните майки заместват пенсията за осигурителен стаж и възраст. Осигуреният социален риск за тези пенсии е старостта. За да се отпуснат е необходимо:
- майката да е родила и отгледала минимум 5 деца до навършване на 18г;
- майката да не е лишена от родителски права или да не са ограничени по СК;
- децата да не са били настанени в държавно учреждение за отглеждане за повече от една година;
- майката да е навършила 65 години;
- майката да има годишен доход на член от семейството по-малък от сбора на минималния за страната;
- майката да има най-малко 3 години осигурителен стаж.
Предпоставките при които възниква правото на персонална пенсия за гледане на инвалид са:
- лицето да е полагало грижи за инвалида;
- грижите да са били за повече от 10 години;
- лицето да има годишен доход на член от семейството по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната за последните 12 месеца;
- лицето което е гледало инвалида да има минимум 3 години осигурителен стаж.
Размерът на персоналните пенсии е 90 на сто от социалната пенсия за старост. Отказът на МС за отпускане на персонална пенсия може да се оспорва пред ВАС по реда на чл. 146, ал. 2, т. 2 АПК.
52 В. Социални пенсии за старост и за инвалидност
Уредени са в чл. 89-90 КСО и чл. 6 НПОС. Те са обезпечения за най-бедната част от обществото. Предоставя се на лицата, които нямат право на друга пенсия по КСО. Социалните пенсии биват за старост и за инвалидност. Тези два риска се реализират в лица, които са в състояние на крайна бедност.Социалната пенсия за старост е уредена чл. 89 КСО. Предпоставките са следните: - лицето да е навършило 70 години; - годишния доход на член от семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за последните 12 месеца.
Социалната пенсия за инвалидност (чл.90) се дава, когато: - лицето е със степен на инвалидност (установена от ТЕЛК) от 71 % и повече, без значение на обстоятелствата, при които е настъпила; - лицето е навършило 16 годишна възраст – случаи на парализи, психически и физически увреждания. Размерът на пенсията се определя въз основа на размера на социалната пенсия за старост, като се отчита и степента на намалената работоспособност (чл. 90, ал. 2).
53 В. Наследствени пенсии
Правната им уредба се съдържа в чл. 80-84 КСО и чл. 31-36 НПОС. Кръгът на осигурените лица включва всички лица по чл. 4 КСО, осигурени за риска „смърт”. Правото на пенсия възниква при:
- настъпила смърт на осигуреното лице (чл. 80, ал. 1 и 82, ал. 1 КСО) без значение е причината за смъртта;
- след смъртта да са останали негови близки (чл. 80, ал. 2): децата, преживелият съпруг и родителите на починалия. Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г. или 26г ако учи и докато трае инвалидността. Преживелият съпруг е лицето, с което починалият е бил в законен брак. Той трябва да е достигнал определена възраст (с 5 год под възрастта по чл. 68 КСО) и/или да е неработоспособен (50% и повече). Преживелият съпруг получава пенсията пожизнено, освен ако не встъпи в друг брак. Родителите получават наследствена пенсия след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, с изкл на чл. 82, ал. 4 КСО. Родителите получават пенсията пожизнено. Размерът на пенсията е уреден в чл. 83 КСО.
Когато починалият осигурен към момента на смъртта е бил още зает с трудова дейност, не е бил още пенсионер и не е придобил право на лична пенсия за ОСВ му се определя лична пенсия, която той би получавал и от нея се изчислява размерът на наследствената пенсия. Ако осигуреното лице е починало поради общо заболяване, проф болест или трудова злополука, на него му се определя лична пенсия като инвалид с над 90 % неработоспособност.
Когато осигуреното лице към момента на смъртта е било придобило пенсия за ОСВ но е продължавало да работи, на наследниците се отпуска пенсия въз основа на полагащата се на починалия пенсия за ОСВ (чл. 83, ал. 2 КСО). Но наследниците могат да поискат пенсията им да се определи по реда на чл. 83, ал. 1 КСО. Всички наследници получават равен дял от личната пенсия на наследодателя – чл. 81, ал. 2 КСО.
Установен е минимален размер на наследствената пенсия – 75 % от минималния размер на пенсията за ОСВ.
54 В. Отпускане и изменение на пенсията
Отпускането на пенсия означава – установяване на правото на съответен вид пенсия, определяне на нейния размер, определяне на датата на отпускането й. Отпускането се извършва по молба на заинтересованото лице или на неговите наследници. Датата на отпускане е денят, от който се дължи изплащането на пенсията от осигурителния орган и осигуреното лице я получава. Чл. 94 КСО установява два варианта:
- когато заявлението на заинтересованото лице с необходимите документи е подадена в териториалното поделение в 6 месечен срок от датата на придобиване на право на пенсия, тя му се отпуска от датата на възникване на правото на пенсия, макар че разпореждането й е издадено месеци след това;
- заявления, подадени след изтичане на 6 мес срок – пенсията се отпуска от датата на заявлението, независимо от датата на разпореждането.
Разпореждането за отпускане на всички видове пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ се издават от компетентното лице на РУСО, само след заключение на медицинската комисия. Когато медиц комисия установи, че експертното решение на органите на медицинската експертиза за трайна неработоспособност са неправилно издадени, тя подава жалба срещу решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред Админ съд София за тяхната отмяна или изменение. Изменението на пенсията е уредено в чл. 98 и 99 КСО. То се отнася до промени в нейния размер от органа, който я е отпуснал. Изменение се извършва, когато:
- осигуреното лице представи нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние, т.е. обстоятелства които влияят върху размера на пенсията (чл. 99, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КСО). Това изменение се извършва по искане на пенсионера. Изменението се извършва към датата на представяне на новите доказателства;
- при отпускането й е била определена в по-нисък или по-висок размер. Изменението се извършва от датата на отпускането на пенсията;
- са допуснати явни фактически грешки в разпореждането по отпускането й (чл. 98, ал. 3 КСО). Поправката има действие от деня на отпускането.
Осъвременяване на пенсиите (чл. 100) се прилага за всички видове пенсии при промени в потребителските цени през предходната година и при нарастване на средния осигурителен доход за страната. Размерът на ежегодното увеличение на пенсиите се изчислява с процент равен на ръста на средния осигурителен доход и прогнозната инфлация в съотношение 50 на 50.
55 В. Спиране и възобновяване на пенсии
Спирането на пенсията е временно преустановяване на нейното изплащане. То е допустимо при възникване на основания след отпускането и получаването й (чл. 95):
- по искане на лицето – от определена дата за в бъдеще; писмено;
- неявяване за преосвидетелстване от органите за експертиза на неработоспособността само за пенсиите за инвалидност;
- неполучаване на пенсията повече от 6 месеца;
- несъвместимост за едновременно получаване на някои пенсии.
Денят от който се извършва спирането е диференциран според основанието за спиране:
- при искане от пенсионера – от датата на заявлението или от посочената от него дата;
- при неявяване за освидетелстване – от датата до която е отпусната пенсията за инвалидност;
- при неполучаване повече от 6 месеца – от първото число на месеца, следващ шесте, т.е седмия;
- при несъвместимост – от датата на отпускане на новата, несъвместима пенсия.
Възобновяването означава възвръщане на нейното предишно пълноценно състояние на съществуване и изплащане. Спряната пенсия се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране, по искане на пенсионера (чл. 97, ал. 2), но само в 3 годишен срок от отпадане на основанието за спиране. Ако се пропусне този срок, независимо от причините за това, спряната пенсия се възобновява от деня на подаване на молбата за възобновяване.
Ако неявяването за преосвидетелстване се дължи на уважителни причини, спряната пенсия се възобновява от датата на спирането й.
56 В. Прекратяване и възстановяване на пенсия – основания и ред
Прекратяването е трайно преустановяване в бъдеще действието на пенсията. Правото на пенсия отпада. Прекратяването е уредено в чл. 96 и 99 КСО и е допустимо при наличието на изрични основания. Основанията биват общи и специфичини. Общи са:
- смърт на пенсионера. Но когато починалият пенсионер има преживял съпруг, деца и родители, които не получават пенсия, неговата лична пенсия преминава в наследство за тези лица;
- когато пенсионерът си е послужил с подправени документи или с документи с невярно съдържание за да получи пенсията ( чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО);
- отпадане на основанието за получаване на пенсията (чл. 96, ал.1, т. 4 ) – прилага се за пенсии, при които е възможно последващо отпадане на основанието за получаването им.
Специфични основания за прекратяване на някои пенсии:
- на пенсията за инвалидност (чл. 99, ал. 1, т. 3) – основанието е влязла в сила осъдителна присъда, която установява, че инвалидността, за която е отпусната пенсията е причинена умишлено – съзнателно се е самонаранил или инвалидността е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
- на наследствената пенсия – навършване на определена възраст на детето наследник; осиновяване на детето; встъпване в брак на преживелия съпруг; когато смъртта е причинена умишлено от наследника;
Датата на прекратяване на пенсията е диференцирана според основанието за прекратяване. Възстановяването на пенсията означава отпадане на основанията за прекратяването й, които са възвратими: ако бъде развалено осиновяването, ако бъде прекратен новия брак.
Прекратената пенсия се възстановява с писмена молба до ръководител направление „Пенсии” в РУСО. Новите разпореждания могат да се обжалват в 3 месечен срок пред ръководителя на РУСО. Той се произнася по законността на обжалваните разпореждания в едномесечен срок от получаването й. С произнасянето му приключва административното производство. В 14 дневен срок от получаване на решението му, то може да се обжалва пред админ съд. Жалбата се подава чрез директора на РУСО до АС. С нея се оспорва само законността на решението. Решенията на ръководителя могат да се обжалват и от прокурор с протест.
Ръководителят на РУСО изпраща в 7 дневен срок преписката ведно с жалбата в съда. Жалбата и протеста не спират изпълнението на решението на ръководителя на РУСО (чл. 118а, ал.1 КСО). Втората фаза на съдебното производство се развива пред ВАС. Започва с обжалване на решението на админ съд пред ВАС по реда на АПК. Жалбата или протестът се подава в 14 дневен срок от съобщаване на решението на админ съд.
57 В. Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване е дейност по набиране на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управление на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, стоки, услуги. В зависимост от начина по който се включват, здравното осигуряване бива задължително и доброволно.
Задължителното здравно осигуряване е уредено в чл. 3, ал. 1 и чл. 4 – 80 ЗЗО. ЗЗО е система за здравна защита на гражданите. ЗЗО се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения РЗОК. НЗОК организира набирането, управлението и разпределението на средствата за ЗЗО в рамките на бюджета. Приходите за бюджета на НЗОК се събират от осигурителните вноски на осигурените лица и техните осигурители, от лихви и приходи от имуществото на НЗОК и др. Със закона за бюджета на НЗОК се определя и размера на здравноосигурителните вноски. Те се изчисляват върху осигурителния доход , установен в чл. 6 КСО.
Някои категории лица не дължат здравноосигурителни вноски – пенсионери, лицата до 18г до завършване на средно образование, студенти редовно обучение до 26 год; докторантите редовно обучение по държавна поръчка.
Кръг на осигурените лица – всички бълг граждани, чужди граждани дългосрочно пребиваващи в РБ лица; бежанци и лица с хуманитарен статут.
Задължението за здравно осигуряване възниква в различен момент – за всички бграждани родени до взс на закона, задължението възниква от 23.06.1998г., а за родените след тази дата – от раждането им, за чужденците – от получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване; за бежанците – от откриване на производство за предоставяне на статут на бежанец.
ЗЗО обхваща два риска – „болест” и „бременност и раждане”. Здравният риск „болест” включва както общата, така и рисковете „трудова злополука” и „професионална болест”. За здравното осигуряване не е необходимо болестта да води до неработоспособност. „Бременността и раждането” като ОЗР обхваща бременността, раждането и аборт. То обхваща целия период на бременността, а не 45 дни преди термина. Този риск изключва периода на отглеждане на малко дете.
ЗЗО се осъществява чрез два договора – Национален Рамков и договори между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. НРД се сключва между НЗОК и съсловните лекарски организации – БЛС и БЗС. Изпълнението на втория вид договори може да породи спорове между страните. Те се решават:
- по арбитражен ред (чл. 751 761 80 ЗЗО) – от арбитражна комисия от 6 члена, в едномесечен срок;
- по съдебен ред – осъдително исково производство.
Доброволното здравно осигуряване е уредено в чл. 3, ал. 2 и 81-99н ЗЗО. Чрез него се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното ЗО. Възниква по силата на договори, сключвани между осигурени лица и здравноосигурителни дружества. То предоставя услуги които се добавят към услугите по ЗЗО.
58 В. Здравноосигурителни престации
Това са обезпеченията, които НЗОК дължи на осигурените лица. Това са блага, които произтичат от естеството на осигурените здравни рискове. Те са достъпната медицинска помощ. ЗЗО предоставя т.нар. основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. По своето съдържание медицинската помощ обхваща:
- лични човешки дейности на медицински специалисти – мерки за предпазване от заболявания, диагностика на заболяването, неговото лечение и рехабилитация;
- престации в натура – лекарствени средства и консумативи, транспортни услуги.
Според мястото където се оказва, медицинската помощ бива извънболнична и болнична.
59 В. Изпълнители на медицинска помощ.
Изпълнителите на медицинска помощ са субекти на здравното осигуряване, които оказват медицинска помощ. Те биват 2 вида:
1/ Изпълнители на доболнична помощ – ФЛ – медицински специалисти с висше образование, които работят на извънболнична практика. Те са сключили договор с болница, намираща се в същото населено място, или нямат сключен такъв договор. Те са регистрирани за осъществяване на частна медицинска дейност.
2/ Изпълнители на болнична медицинска помощ:
а/ лечебни заведения, в които лица с висше медицинско образование - лекари и стоматолози самостоятелно или с помощта на други медицински или не медицински специалисти оказват медицинска помощ. Дейностите, които извършват са изчерпателно изброени в чл. 2 от Закона за лекарските заведения /ЗЛЗ/. Тези заведения са публични и частни. Те се създават и преобразуват от МС по предложение на министерство на здравеопазването.
б/ здравните заведения по Закона за народното здраве /ЗНЗ/ са публични или частни лечебни заведения, които са създадени по закона за народното здраве.
Със ЗЗО се въвеждат договори за осъществяването му.
ЗЗО се осъществява чрез два вида договори, а именно: Националния рамков договор /НРД/ и договори между Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ и изпълнителите на медицинска помощ.
НРД се сключва между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите, те са страни по договора.
Договора се сключва в писмена форма. Приподписва се от Министерство на здравеопазването . обнародва се в ДВ и има действие 1 година /10.01 до 31.12/. съдържанието на НРД се определя в чл. 55, ал.2 от ЗЗО. В договора следва да бъдат включени въпроси относно:
- медицинската помощ – определяне на изпълнителите на медицинска помощ, нейните видове, условията и реда за нейното оказване, обема, цените и методика на заплащане, лекарствени средства, които НЗОК ще заплаща;
- Относно документацията и информационното обслужване;
- Относно контрола за изпълнение на НРД и договорите му РЗОК с изпълнителите на медицинска помощ и санкциите при неизпълнение. НРД има договорен характер и е нормативно съглашение. Споровете между страните по договорите се решават по арбитражен ред и по съдебен ред.
60 В. Спорове по общественото осигуряване.
Основните правила относно споровете по пенсионното осигуряване – чл.117-120 КСО, субсидиарно се прилагат правилата на ЗАП и ЗВАС.
Едната страна на спора е заинтересованото лице. То има пряк и личен интерес от даденото обстоятелство. С обжалвания акт трябва да се признават или отказват права/ засягат законни интереси. Това е лицето, претендиращо право на пенсия от определен вид в определен размер.
Спрямо лицето може да има отказ за отпускане /неправилно определян/ неправилно изменение на пенсията.
Другата страна по спора е осигурителният орган – длъжностното лице, на което е възложено пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. На този орган е възложено отпускане, изменение, осъвременяване, спиране на пенсията.
Предмет на споровете са правото на пенсия или размерът на пенсията.
Предмет на спора може да е материалното право на пенсия. Това е хипотеза, когато пенсионният орган не е уважил искане за отпускане на пенсията. Хипотезата е изключването на правото, когато не са субективно право, а се отпускат по преценка на определен държавен орган, са основава на обстоятелството, че те не се отпускат от пенсионния орган, чиито разпореждания могат да се обжалват по съдебен ред.
Спор, относно правото на пенсия ще е налице, когато е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.к. осигуреното лице няма сбора от изисквания по чл.61/1/,/3/ единици. Лицето, обаче, твърди, че има изискуемия стаж от различни категории труд, които например са приравните към трета категория труд.
Тези спорове са относно самото право на пенсия. Свързани с правото на пенсия са и споровете за спиране/ прекратяване на пенсията. Там се засяга самото право/ упражняването му през определено време.
Може да възникне спор и относно размера на пенсията. Това са хипотези, когато не са оспорва наличието на право, а се спори за размер на дължимата от пенсионния орган пенсия. Такъв спор може да възникне при първоначално определяне на размера на отпуснатата пенсия, изменянето й, извършването на удръжки и т.н.
Доколкото и основанието, а и размерът на пенсията са точно определени в закона, то споровете са винаги спорове за правото. При решаването им се изхожда от принципа на законността, а не от този за целесъобразността. Споровете по пенсионното осигуряване са различни от споровете относно експертизата на трайната неработоспособност, която е елемент на основанието за отпускане на пенсията за инвалидност, а и за някои наследствени пенсии. Тези спорове не са правилни, а са вътрешно служебни, експертни оспорвания, т.к. са свързани с изясняване на здравното състояние, а не на правен въпрос. Решават се от по-горестоящ орган, т.е. НЕЛК.
Органите за решаване на спорове относно пенсиите и другите осигурителни плащания не могат да се произнасят по тези въпроси. КСО посочва административен ред за разглеждане на споровете по задължителното обществено осигуряване. Орган за разглеждането на спора е директорът на ТП на НОИ. Този орган действа въз основа на сезиране с писмена жалба от заинтересованото лице. Разпореждането на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ за отказ/ неправилно определяне/ изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, могат да се обжалват от заинтересованите лица пред директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок от получаването им. С изтичането на 3те месеца се погасява правото да се иска разглеждане на спора от директора на ТП на НОИ.
Директорът на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението той може да отмени разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, както и да реши жалбите по същество.
Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му. Решението на директора на ТП на НОИ по спора може да се обжалва пред Окръжния съд по местоживеенето на осигурителния орган, чийто акт се обжалва в 14 дневен срок от получаването му. Жалбата се подава чрез директора на ТП на НОИ, който в 7 дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в ОСъд.
ОСъд разглежда делата по реда на ЗАП. Решенията на ОСъд може да се обжалва касационно по реда на ЗВАС.
Разпорежданията на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване влиза в сила в необжалваната част и вече подлежат на изпълнение.
61 В. Ред за уреждане на споровете по общественото осигуряване.
КСО посочва административен ред в чл.117 за разглеждане на споровете по задължителното обществено осигуряване. Орган за разглеждането на спора е директорът на ТП на НОИ. Този орган действа въз основа на сезиране с писмена жалба от заинтересованото лице. Разпореждането на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ (за отказ/ неправилно определяне/ изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях), може да се обжалва от заинтересованите лица пред директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок от получаването им (само за пенсии). С изтичането на 3-те месеца се погасява правото да се иска разглеждане на спора от директора на ТП на НОИ.
Директорът на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в 1 месечен срок от получаването им. С решението той може да отмени разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, както и да реши жалбите по същество.
Допустимите доказателства са в писмена форма Ръководителят на ТП на НОИ решава спора по същество. Той може да потвърди обжалваното разпореждане и да остави жалбата без уважение или да отмени разпореждането и на негово място да приеме ново решение. И в двата случая той е длъжен да мотивира решението си. Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му. Производството по разглеждане на спора е безплатно. Не се дължат държавни такси. Това се отнася както до административното, така и до съдебното производство. Съдебното производство е двуинстанционно -^С и ВАС. Решението на директора на ТП на НОИ по спора може да се обжалва пред Окръжния съд по местонахождението на осигурителния орган, чийто акт се обжалва в 14 дневен срок от получаването му. Жалбата се подава от заинтерисованите лица чрез директора на ТП на НОИ, който в 7 дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в^Съд. ^4Съд разглежда делата по реда на АПК. Той може да уважи изцяло или частично жалбата или да я отхвърли. Ако я уважи 'изцяло, 4с отменя решението на директора на ТП на НОИ. Ако я отхвърли,/4с потвърждава решението. Решенията наД|Съд могат да се обжалват касационно по реда на АПК. Жалбата срещу решението на ОС се подава в 14 дневен срок от съобщаването на решението му. Тя се подава чрез ЩС. В жалбата трябва да се посочат основанията за отмяна и доказателствата за това
Разпорежданията на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване влиза в сила в необжалваната част и вече подлежат на изпълнение.
62 В. Контрол за спазване на осигурителното законодателство
Уреден е в чл. 107-116; 145-147; 344-346 КСО и в чл. 70-77, 100-102 ЗЗО. Контролът е властническа дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт. Според обекта върху който се упражнява, контролът бива: за спазване на общественоосигурителното законодателство и за спазване на здравноосигурителното законодателство. Контролът за спазване на общественоосигурителното законодателство бива за спазване на ДОО и за допълнителното осигуряване. Бива административен и финансов. Административният се упражнява от НОИ, чрез ръководни органи (чл. 108, ал. 5 КСО) и специализирани контролни органи (чл. 107, 108). Ръководни органи на НОИ са управителя, подуправителя и ръководителите на РУСО. Контролните им правомощия в издаваните задължителни предписания с които спират изпълнението на разпореждания и заповеди на осигурители и дл лица, противоречащи на нормативната уредба. Актът, чието действие е спряно може да бъде отменен или изменен от органа автор. Ако спреният акт е на осигурител, разпореждането за неговото спиране има характер на ПАМ. Специализираните контролни органи са част от службите на НОИ. Те са админ органи с контролни право, задължения и правомощия. Права на контролни органи ….(чл. 108 КСО). Задължения – чл. 109 КСО. Специфично форма на административен контрол е лицензирането на пенсионноосигурителните дружества и на дружествата за безработица от КФН. Финансовият контрол се осъществява от финансовите органи на НОИ по КСО и от органите на НАП по ДОПК. Контролът за спазване на здравноосигурителното законодателство е уреден в ЗЗдрО.
Административният контрол за спазване законодателството за задължително ЗО се упражнява от Директора на НЗОК и от лекарите-контрольори. Ако проверяваните лица оспорят констатациите на контрольорите, възникналият спор се решава от арбитражна комисия от 3ма представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите.
КСО предвижда ПАМ за ДОО (чл.118) и за допълнителното осигуряване (чл. 344-346). Правната уредба на ПАМ в ДОО предвижда две ПАМ – задължителни предписания и спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и дл лица, противоречащи на норм актове (чл. 108, ал. 5).
ПАМ за допълнителното осигуряване по чл. 344 КСО се разделят на:
- задължителни предписания за конкретни мерки;
- налагане на забрани – за сключване на нови договори, при изплащане на дивиденти (чл. 344, ал. 1, т. 3, 6, 7, 15, 16, 17 КСО);
- спиране изпълнението на определени действия и актове (ал. 1, т. 10-12);
- отнемане на разрешения и лицензии.
63 В. Отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство.
Законодателството по ДОО може да бъде обект на различни видове правонарушения от които възникват различни видове юридическа отговорност. Нарушенията могат да причиняват вреди на фондовете на ДОО. В тези случаи виновните лица, които са причинили вредите се привличат към гражданска отговорност. Нарушенията на законодателствата по ДОО могат да имат характер и на административно правни нарушения, които водят до възникването на административно наказателна отговорност.
Гражданската /имуществената/ отговорност се състои във възстановяването на причинените имуществени вреди на фондовете по ДОО. С тази отговорност се защитават осигурителните фондове.
Имуществените вреди, за които се носи имуществена отговорност произтичат:
1. от невнесени осигурителни вноски по КСО, които се дължат от осигурителите и осигурените лица;
2. от неправилно извършени разходи – незаконно извършени разходи, като материални обезпечения, т.е. парични обезщетения, помощи и пенсии. Към тях се отнасят разходите за неправилно изчислени и изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, както и вредите от разходи за изплатени пенсии въз основа на документи с невярно съдържание, издадени във връзка с пенсионирането на лицето и т.н. вредите от невнесени осигурителни вноски са вреди от пропуснати ползи за фондовете по ФОО, защото чрез тях са осуетени възможностите за увеличаване на имуществото на фондовете, чрез влагането им в банки и получаване от тях на доходи и лихви и т.н.
Вредите, произтичащи от неправилно извършени разходи са вреди от претърпени загуби, тъй като от тях, реално е намаляло имуществото на осигурителните фондове. Отговорността в тези случаи възниква, когато вредите са причинени виновно. Това следва от характера на гражданската договорна отговорност.
Към имуществената отговорност се привличат както ФЛ, така и ЮЛ, които са причинили вредите на осигурителните фондове.Имуществената отговорност се реализира в такива случаи въз основа на ревизионен акт за начет. Актът за начет поставя началото на реализирането на имуществената отговорност. Съставеният акт за начет се връчва на лицето, причинило вредата, на което актът е съставен, за да се запознае с неговото съдържание. Лицето има право да направи възражение по съставеният му акт за начет в 7-дневен срок от връчването му. Възражението на лицето се проучват от контролния орган, който е съставил акта. Този орган взема отношение по възражението и се произнася по тях с мотивирано заключение.
В заключението контролният орган приема/отхвърля възражението на лицето и се посочва съображенията си за това. Въз основа на съответния ревизионен акт за начет актът за начет се представя на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола за приходите и разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.
Лицето издава разпореждане за събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Разпореждането се връчва лично срещу подпис на лицето/ се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от деня на връчването му.
Ако лицето, на което е съставен акт за начет не приема направените в акта констатации и не смята за незаконосъобразно то може да обжалва разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ пред директора на същото ТП в 30 дневен срок от получаването му. В тези случаи разпореждането се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечения в размер на главницата и лихвите. При това искането за спиране на изпълнението се прави заедно с жалбата, ако се прилагат доказателствата за направеното обезпечение. За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата. Директорът на съответното ТП на НОИ е длъжен да се произнесе по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. С решението директорът на ТП на НОИ може да отмени разпореждането и реши жалбата по същество. Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7 дневен срок от постановяването му. Решението на директора на ТП може да се обжалва пред ОСъд в 14 дневен срок. Съдът е длъжен да се произнесе в 7 дневен срок по реда на ЗВАС.
64В. Имуществена отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство
С имуществената отговорност се защитават осигурителните фондове. Тя се състои във възстановяване на причинените имуществени вреди.
Имуществени вреди са (чл. 110, ал. 1 КСО):
- неправилно извършени осигурителни разходи при определяне и изплащане на обезпечения за временна и трайна неработоспособност, безработица и др – т.1;
- издадени документи с невярно съдържание, отменени експертизи;
- вреди от невнесени задължителни ОВ (чл. 1, 105-127 ДОПК).
Увредено лице по чл. 110, ал. 1 КСО е НОИ.
Когато причинените вреди не бъдат доброволно възстановени се извършва принудително изпълнение. Едновременно с ревизионния акт за начет на контролните органи на НОИ могат да се постановят и мерки за предварително обезпечаване на вземанията за ОВ по ДОПК (чл. 110, ал.1, т. 5 КСО). Такива мерки могат да се постановят и в хода на ревизията и при издаване на ревизионния акт от публичния изпълнит
65 В. Административнонаказателна отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство
Административнонаказателната отговорност за нарушение на осигурителното законодателство по действащото право е установена в чл.349-355 КСО и чл.103-108 ЗЗО. В зависимост от дела на осигурителното законодателство тя може да бъде разделена в 4 групи:
1 група Отговорност за нарушения на законодателството за основното задължително обществено осигуряване-чл.349-350 КСО. Основните състави на адм.нарушения са установени в чл.349 ал.1КСО и са три.
А. Първото е нарушаване на разпоредбите на КСО. Този състав е общ и обхваща всички разпоредби на част 1на КСО. 349 ал.1КСО - това адм. правонарушение ще бъде налице, когато физ.лица – осигурени, осигурители, самоосигуряващи се, дл.лица от поделянията на НОИ, виновно нарушат възложените им задължения по държавното обществено осигуряване.
Б.Второто адм.правонарушение се състои във виновното неизпълнение на задължителното предписание на контролен орган.
Тези две правонарушения могат да бъдат извършени от всеки на когото КСО възлага конкретни правни задължения за прилагането на задължителното обществено осигуряване – осигурители, самоосигурени, самоосигуряващи се , дл. лица и др.
В. Третото нарушение е предвидено в 349 ал.3КСО – то предвижда съставянето на документ с невярно съдържание по чл.5 ал.4 и 5 , с който се представят данни за осиг.доход, осиг. Вноски и осигурителните плащания за всеки работник,служител или самоосигуряващ се, за да се избегне плащането на дължимите осигурителни вноски. Наказанието е глоба до 500 лв. Ако се прилага точно разпоредбата това наказание рядко ще бъде наказвано като административно, защото представлява престъпление по чл.308 или 310 ал.1 НК
Действащата уредба установява и квалифицирани състави на нарушенията по чл.349 ал.1 и 3 .Квалифициращ белег е повторност на нарушението, а то е повторно когато до 1 год. от влизане в сила на наказателното постановление или е извършено нарушеие от същия вид.
Адм.нарушения се установяват със специални актове, те се съставят от контролните органи на НОИ. В тези актове се дава описание на извършеното адм. нарушение. Извършеното адм. правонарушение се наказва с глоба, глобата се налага с наказателно постановление, което се издава въз основа на акта който установява извършването на адм. правонарушеие.
2 група Отговорност за нарушения на законодателството за допълнителното осигуряване-
чл.351-354 КСО .Съставите на адм. нарушения тук са три
Общ състав чл.351, за него е предвидено наказание от 200 до 10 000лв., когато нарушението е извършено от ю. лице се налага имущ.санкция от 10-50 хил.лв. предвиден е и квалифициран състав при повторност.
В чл.352 НСО е въздигнато и неизпълнението на принудителна адм. мярка по чл.344 – нарушителят се наказва с глоба от 1000-10 000
Два състава на адм.нарушения са предвидени за осъществяване на дейност по допълнителното осигуряване без лиценция чл.353.Единият състав е със субект на нарушението ю.лице , ако то извършва дейност без лицензия за управление на осгурителен фонд за допълнително осигуряване. Другият състав е за физ.лице ако то умишлено създава условия за сключване на осигурителни договори с ЮЛ без лицензия за управление на осиг.фонд за допълнително осигуряване
Административно наказателният орган , който издава наказателното постановление е зам.председателя на КФН или упълномощено лице.
3 група Отговорност за нарушения на законодателството за задължителното здравно осигуряване чл.103-108 ЗЗО .Една група от тях се отнасят за задължителното здравно осигуряване. Това са задължения за непредоставяне на дължима информация или за предоставяне на невярна такава по ЗЗО, както и за неплащане на здравни осиг.вн. Тези нарушения се установяват от контролните органи на НАП, а накателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП. Друга група се отнасят до доброволното здравно осигуряване. Те включват нарушения на здравноосигурителните дружества, който извършват здравно осигуряване в нарушение на издадената лиценция или по здравно осигурителни пакети за които нямат разрешнеие от КФН. Нарушенията се установяват от дл.лица на КФН, а нак.постановления се издават от зам.председателя на комисията по фин.надозр
4 група Отговорност за неизпълнение на задължения към НАП чл.355 КСО
А. Неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред НАП, въз основа на които се определят осиг.вноски и тяхното внасяне. –глоба 50-500
Б. Съставяне или представяне на документ с невярно съдържание, относно осиг.доход и дължимите осиг.вноски – глоба 250лв. За всеки отделен случай, ако неподлежат на по-тежко наказание.
В. Разрешаването от дл.лице да се изплати възнаграждение на осигурено лице без да са внесени осигурителните вноски за него
За посочените нарушения са предвидени и квалифицирани състави при повторното им извършване.
Уредбата на административното наказване в КСО и ЗЗО е специална спрямо уредбата в ЗАНН и се отнася за специфичните въпроси на административното наказване за нарушения на законодателството за задължителното обществено и здравно осигуряване. По въпроси на административното наказване, които не са уредени в КСО и ЗЗО се прилагат субсидарно правилата на ЗАНН
66 В. Социално подпомагане.
При социалното подпомагане средствата се определят от държавния или общинския бюджет. Те се разпределят централизирано и се отпускат на най – нуждаещите се граждани. Социалното подпомагане е: израз на обществена солидарност към изпадналите в затруднение членове на обществото; предоставяните помощи и обезпечения се предоставят под формата на материални средства; то е израз на субективното право на гражданите.
Социалното подпомагане се задейства при риска „бедност”. Определяща е нуждата - лицето има нужда от средства и държавата му ги осигурява, тоест социалното подпомагане допълва личните доходи на лицата, чиито доходи са се оказали под равнището, необходимо за задоволяване на жизнените им потребности.
67 В Финансиране и управление на социалното подпомагане
Финансирането на социалното подпомагане се осъществява със средства от:
1. републиканския бюджет;2. общинските бюджети;3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни ФЛ и ЮЛ;5. средства от фонд "Социално подпомагане";
6. други източници.
Агенцията за социално подпомагане е администратор на следните собствени приходи:
1. приходи от глоби ;2. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;
3. дарения и завещания от местни и чуждестранни ф. или ю. лица;4. приходи от други източници.
Лицата чл.18 ал.2 и 3 - български физически лица и ю.лица, извършващи търговска дейност, и ю. лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, могат да кандидатстват за получаване на финансови средства за извършване на социални услуги от републиканския бюджет и от общинските бюджети. при спазване на утвърдените критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Към министъра на труда и социалната политика се създава фонд "Социално подпомагане", който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Средствата по този фонд се набират от:
- целева субсидия от републиканския бюджет; дарения и завещания от. физ. или ю. лица; 30% от таксите, заплащани от лицата, ползващи социални услуги, финансирани от републиканския бюджет;4. приходи от тиражи на Държавната лотария и на Българския спортен тотализатор; такси от издадени лицензи;приходи от други източници.
Средствата по фонд "Социално подпомагане" се разходват за: социални помощи;социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане; социални услуги; издръжка на дейността на фонда
Орган за управление на фонд "Социално подпомагане" е управителният съвет, който се състои от управител, подуправител и трима членове. Управителят и подуправителят на фонда се назначават от министъра на труда и социалната политика, а членовете се предлагат от Съвета за социално подпомагане.
Управителният съвет - разработва правилник за своята дейност; разработва и съгласува със Съвета за социално подпомагане годишната план-сметка на фонда;. предлага план-сметката на фонда за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на финансите;съставя годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството; изготвя годишния доклад за дейността на фонда.
Министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за дейността на управителния съвет на фонд "Социално подпомагане".
ОРГАНИ ПО СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ
Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане.Министърът на труда и социалната политика разработва и провежда държавната политика в областта на социалното подпомагане.Държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област.
За осъществяване на сътрудничеството се създава Съвет за социално подпомагане, който е обществен консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. Устройството и дейността на Съвета се регламентират с наредба на министъра на труда и социалната политика.
За изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика, тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Ръководи от изпълнителен директор. Към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане се създава инспекторат. Териториалните поделения на Агенцията са Регионални дирекции за социално подпомагане
Агенцията за социално подпомагане:
1. осъществява изпълнението на държавната п-ка по социално подпомагане;
2. осъществява дейност по отпускане на социални помощи и по предоставяне на социални услуги;
3. контролира спазването на утвърдени критерии за извършване на социални услуги;
4.регистрира лицата по извършващи социални услуги;
6. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
68 В. Право на социално подпомагане
Право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
От правото на социално подпомагане се ползват и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденците, ползващи се от временна закрила и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това.
При осъществяване на социалното подпомагане не се допускат пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход, членуване в синдикални и други обществени организации и движения.
69 В Социални помощи – понятие, обща х-ка видове
Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.
Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица.
Социалните помощи са:1. месечни;2. целеви;3. еднократни.
Социални помощи се отпускат след преценка на:1. доходите на лицето или семейството;2. имущественото състояние;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта;7. други констатирани обстоятелства.
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи .
Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета.
Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход.Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят.
Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено 2. да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на ТД;3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, 4. да не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи.;5. да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; 6. да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;7. безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда и да не са отказвали предлаганата им работа и включването им в курсове за квалификация и преквалификация..
Не се изисква регистрация в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на:1. родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;
2. човек с увреждане с трайно намалена работоспособност 50 на 3. лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице;4. лица с психически заболявания,5. лица над 18-годишна възраст, които се обучават в дневна форма на обучение 6. бременни жени след третия месец.
Месечна помощ нямат право да получават: 1. пълнолетните лица до 30-годишна възраст, съжителстващи с родителите си, на които доходите на член от семейството надвишават трикратния размер на гарантирания минимален доход.2. лицата, чиито близки са задължени по закон да ги издържат;3. лицата, настанени за повече от 30 дни в лечебни, социални, учебни и военни заведения;4. учащите се в редовна, задочна и вечерна форма на обучение във висшите училища, бременните .5. санкционирани за укрити доходи,6. лица, пътували зад граница през последните 12 месеца.
Безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани програми за предоставяне на социални услуги за не по-малко от 5 дни.
Месечната помощ за лицата отказали да участват в организирани от общините програми, се прекратява. Не се прилагат по отношение на:
1. лицата, полагащи грижи за деца до 3г. възраст:а) майка или баща б) родител, който отглежда сам детето си;в) настойници; 2. бременни жени след третия месец на бременността им; 3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца; 4. лицата, полагащи грижи за член на семейството с трайно увреждане 6. лицата с тежки психични заболявания.
71 В. Целеви социални помощи
1. Право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и дохода им от предходния месец е до 150 на сто от диференцирания мин. доход, ако са: сираци до 25-годишна възраст; самотни стари хора над 70г.; самотни родители.Помощта се изплаща след представяне на разходооправдателен документ.
2.За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Еднократната помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.
3.За издаване на лична карта на лицата може да се отпуска еднократно целева помощ до размера на гарантирания минимален доход. Размерът на помощта се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за закупуване на формуляри и заплащане на таксата за издаване на лична карта, за снимки и транспортни разходи.
4.На лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за лични нужди за тях и за техните придружители
5.Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.
6. Лицата със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност, имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.Правото на безплатен транспорт се ползва срещу представено удостоверение, издадено от дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на лицата.Разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на молба-декларация по чл. 26, ал. 1, подадена в едномесечен срок от крайната дата на всяко извършено пътуване с приложени към нея билети, и представено удостоверение, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния транспорт се определя с наредба, издадена от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията.
Месечните, целевите и еднократните помощи по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" се предоставят в натура и в случаите, когато: родителите не полагат грижи към децата си; паричната помощ не се използва по предназначението й.
Помощта може да се предостави чрез:1. частично или пълно заплащане на такси в детските заведения, поемане на разходите за храна в училищни столове и обществени трапезарии;2. закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, учебни пособия ;
Месечната помощ, определена в натура, на лицата и семействата, отказали да я получат, се спира за съответния месец.
72 В. Ред за определяне и изплащане на социални помощи.
Условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Социалните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане" и след представяне на лична карта или личен паспорт.За родители, ненавършили пълнолетие, молбата-декларация се подава от родителя, притежаващ документ за самоличност, или от законен техен представител.
Молбата за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година.Към молбата-декларация се прилагат:
1. документи за доходите от: а) трудови правоотношения ;б) извършване на услуги с личен труд;в) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;г) стипендии;
2. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и др. документи.
При обработване на молбите дирекциите "Социално подпомагане" задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на Националната агенция за приходите, от дирекциите "Бюра по труда", от териториалните управления "Социално осигуряване", както и от физ. и ю. лица, като те са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването й.
В срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер.
В 7-дневен срок от представянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него дл. лице издава заповед . В 14-дневен срок от издаването на заповедта заинтересуваното лице се уведомява писмено.
Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов път.
Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" .
Месечните помощи се прекратяват: 1. от 1-во число на месеца, през който безработно лице е отказало да участва в, през който е изтекъл срокът по Закона за социално подпомагане ; следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от получаване на писмен сигнал издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи .Длъжностното лице, извършило проверката съставя констативен протокол .В 3-дневен срок от връчването на констативния протокол проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на дирекция "Социално подпомагане".
73 В. Социални услуги – понятие, обща х-ка видове
"Социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Това са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда.
"Социални услуги - резидентен тип" са форми на социални услуги за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната.
Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. Извършват се срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват.
Социални услуги се извършват от:
1. държавата;
2. общините;
3. български ФЛ, регистрирани по Търговския закон, и ЮЛ
4.ФЛ, извършващи търговска дейност, и ЮЛ, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, .
Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят чрез конкурс или по договаряне при спазване на критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона.Условията и редът за извършване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на закона.
Социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции.
Социални услуги, които се предоставят в общността, са: 1. личен асистент;2. социален асистент; домашен помощник; домашен социален патронаж; дневен център; център за социална рехабилитация и интеграция; център за настаняване от семеен тип;. център за временно настаняване. център за обществена подкрепа; център за работа с деца на улицата; социален учебно-професионален център; кризисен център;. приемна грижа;. преходни жилища;. защитени жилища; наблюдавани жилища;
Специализирани институции за предоставяне на социални услуги са:
1. домове за деца:- лишени от родителска грижа; с физически увреждания;с умствена изостаналост;
2. домове за възрастни хора с увреждания: с умствена изостаналост;с психични разстройства; с физически увреждания; със сетивни нарушения;
3. домове за стари хора.
Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.Те могат да се предоставят краткосрочно и/или дългосрочно.
74 В. Ред за предоставяне на социални услуги
Лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба по настоящия си адрес съответно до: 1. директора на дирекция "Социално подпомагане" - за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности;2. кмета на общината .3. органа на управление, когато доставчикът на социалните услуги е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице.
Към молбата се прилагат: копие от документ за самоличност; копие от личен амбулаторен картон, ако има такъв;3. копие от решение на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, Въз основа на подадената молба и приложените документи органът извършва социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, която се отразява в доклад-предложение.
Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена въз основа на доклада.Когато са общинска дейност, се извършват със заповед на кмета .Отказът на органите за настаняване в специализирана институция или за предоставяне на социални услуги се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на потенциалните потребители проект на договор за предоставяне на социални услуги и писмена информация относно:социалните услуги, които се предоставят; опита на доставчика ; условията и правилата за ползване на услугите;
Доставчиците на социални услуги в специализирани институции и доставчиците на дългосрочно предоставяни социални услуги изготвят индивидуален план след оценка на нуждите на всеки потребител и формулиране на целите, които трябва да бъдат постигнати. Планът включва дейности по задоволяване на: ежедневни ;здравни;образователни;. рехабилитационни потребности.
Условия и ред за регистрация на лица предоставящи социални услуги
В Агенцията за социално подпомагане се води регистър на физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридическите лица, които могат да предоставят социални услуги.
За вписване в регистъра лицата подават до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление и представят единен идентификационен код (ЕИК) на лицето или код БУЛСТАТ на юридическото лице, когато не е търговец.
В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. данни за лицето - номер и партида на съдебната регистрация, номер на фирменото дело, име, седалище, единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, единен идентификационен код (ЕИК) на лицето, когато е търговец или кооперация, код БУЛСТАТ на юридическото лице, когато не е търговец, вид на лицето; видове социални услуги, които ще се предоставят, и номер на лицензията, когато се предоставят услуги за деца;. данни за извършени нарушения при предоставяне на социални услуги;
Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението издава удостоверение за регистрация .. Удостоверението се издава в два екземпляра по един за заявителя и Агенцията.
Регистрацията се заличава: по искане на регистрираното лице;. при прекратяване на юридическото лице; при неспазване на установените критерии за предоставяне на социални услуги .Извършва се със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
77 В. Отговорност за нарушаване на законодателството по социално подпомагане
За предотвратяване или преустановяване нарушенията на законодателството по социалното подпомагане инспекторите налагат следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения;
2. спират изпълнението на неправомерни решения;
3. вписват данни за извършени нарушения в регистъра и предлагат заличаване на вписването.
Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на АПК
В общините се създават обществени съвети с решение на общинския съвет, които оказват съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват контрол върху тяхното осъществяване.
Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административнонаказателна отговорност, независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.
Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.
Наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
................
................
In order to avoid copyright disputes, this page is only a partial summary.
To fulfill the demand for quickly locating and searching documents.
It is intelligent file search solution for home and business.