ADVANCED OVARIAN CANCER AS A RISKS OF PRIMARY …
Р Е З Ю М Е Т А
ADVANCED OVARIAN CANCER AS A RISKS OF PRIMARY MULTIPLE MALIGNANT TUMORS AFTER THE TREATMENT OF EXTRA GENITAL CANCER.
G. CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 23, Suppl 1, 2013, p.163.
Department of Gynecological Oncology, National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria.
From 1987 till 2011, 2319 patients with ovarian cancer were treated at our Department, in 101 cases (4,4%) ovarian cancer was a part of combination of primary multiple malignant tumors. In 93 cases the combination was between 2 tumors. In 25 cases the tumor combination was genital (14 endometrial, 8 cervical, 3 uterine sarcomas) and in 68 was extra genital (51 breast, 9 rectum, 3 thyroid, 1 MM, 1 skin, 1 lymphoma, 1 larynx and 1 renal). In 8 cases the combination was between 3 tumors (5 breast, 3 rectum, 3 endometrial, 2 cervical, 1 thyroid, 1 MM, 1 larynx). All cases of primary extra genital tumor were early diagnosed and treated. From 101 ovarian cancer, 85 cases were advanced – Stage III and IV. Our results show that ovarian cancer is late diagnosed in cases with PMMT. In follow-up of the primary extra genital tumor especially in cases of breast and rectum cancers an algorithms for early detection of the ovary cancer is recommended: vaginal and rectal examination, laboratory analyses: WBC, biochemical analyses including check for renal function, Hb, Ca 125, HE4, imaging: chest X-ray, abdominal and pelvic ultrasound. Optional investigation are: pelvic NMR, CT of the abdomen (PET/CT if possible), cystoscopy, rectoscopy, IVU or sonographic renal examination. Recommended follow-up: every 3 months after completed therapy during the first year, every 6 months up to 5 years. Annually afterwards. Investigations in addition to gynecological examination should be performed depending on symptoms, local findings and general condition of the patient.
AGE DISTRIBUTION IN CASES OF CERVICAL CANCER IN BULGAIA
GALINA CHAKALOVA
ResearchGate, 2013.
Department of Gynecological Oncology,
National Oncological Center, Sofia, Bulgaria
ABSTRACT
The study of age distribution and median age in cases of 3869 patients with cervical cancer, treated from 1982 till 2009, were presented. Stage I were 1550 patients, Stage II were 1280 patients, Stage III were 1000 patients and Stage IV were 39 patients. In cases of Stage I median age were 43,3 years, in Stage II were 46,7 years, Stage III- 52 years, and Stage IV- 47,1 years. In cases of Stage I, depended of depth of invasion the median age is from 38,9 years (in cases of invasion till 1000 мm) and till 47,7 years (in cases of invasion more than 4 cm). In all stages is sown that median age increased in correlation of the stage. A comparison with date of the National Cancer Registry is performed. We detect that screening programs will be most important in women till 40 years.
Key words: cervical cancer, median age, age distribution.
BREAST AND GYNECOLOGICAL CANCER INCIDENCE OF FAMILIAL CANCER AND MULTIPLE PRIMARY MALIGNANT TUMORS.
PROF. G. CHAKALOVA
Journal of BUON, 13, Supll. 1, 2008, 48, PP-160.
Head Clinic of Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
SUMMARY
Purpose: A prospective study of the incidence of familial breast-gynecological cancer and primary multiple breast-gynecological cancer is presented. Materials: From 1982 till 2006 in our Department were treated 9575 patients with gynecological malignancies. Results: In 14 cases (0,14%) familial breast-gynecological cancer were detected. In 5 cases the familial cancer were breast-ovarian cancer, in 6 cases familial breast-endometrial cancer, and in 3 cases familial breast-cervical cancer were found. The most frequent were the combination of mother-daughter and sister-sister. The incidence if primary malignant breast-gynecologic cancer were detected in 140 cases (1,46%). The most frequent combination was breast-endometrial cancer-62 cases (44,3%). In 39 cases (27,9%) breast-ovarian cancer, in 38 cases ( 27,1%) breast-cervical cancer, and 1 case (0,7%) breast-vulva cancer were found. The breast cancer was a first tumor in 91 cases (65%), and gynecologic tumor was a first tumor in 49 cases (35%). The second tumor was found in advanced stage (stage II and stage III) in 80 cases (57,1%). The high risk for appearing the second tumors is first 5 year after the treatment of the first one. Conclusion: Our results suggest that is s strong relation between breast and gynecological cancer and a strictly post treatment control is necessary for a early detection of the secondary malignancies. The breast and gynecological examination is very important for the relatives of the patients with malignancies for early detection of familial cancer.
Cancer burden of breast and gynecological cancers in Bulgaria: epidemiology and clinical aspects
G. Chakalova (1), N. Dimitrova(2), I. Gavrilov (3), Z. Valerianova (2)
. J BUON 18, 2013 (in press)
(1) Department of Gynecological Oncology; (2) Bulgarian National Cancer Registry; (3) Thoracic surgery department; National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: In Bulgaria, there are over 3700 cases diagnosed with breast cancer annually and over 3300 - with gynecological cancers.
The objective was to estimate the burden of breast and gynecological cancers in Bulgaria, analyzing trends of incidence, mortality and survival for the past two decades.
Materials and methods: Data from the Bulgarian National Cancer Registry for women diagnosed with cancer of breast (C50, ICD10), cervix uteri (C53), corpus uteri (C54) and ovary (C56) during the period 1993 – 2009 were analyzed. Age-standardized incidence and mortality rates (ASR) per 100,000 persons were calculated using the world standard population. Average annual percent changes (AAPC) for the period 1993-2009 were estimated by Joinpoint regression. Observed survival was analyzed with Life table method for two periods – 1993-1997 and 2005-2009.
Results: Incidence rates of the most frequent cancers among Bulgarian women are increasing – from 1.7% to 2.6% annually. Mortality rates are decreasing significantly for breast (with -0.8% annually) and increasing of corpus uteri cancers (with 4.9% annually). Survival for all sites increased from 3 to 8% over the study period. We observe greater proportion of cases diagnosed at first stage in 2009 than in 1993, for the four sites.
Conclusion: The results indicate some differences in trends in incidence and mortality of the reviewed sites, compared with other European countries, highlighting the need for more strict adherence to integrated treatment standards and the necessity of introduction of population screening programs.
CERVICAL CANCER INCIDENCE IN LAST 30 YEARS: PROBLEMS WITH EARLY DETECTION AND HEALTH POLITIC IN BULGARIA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 23, Suppl 1, 2013, p.54.
G. CHAKALOVA
For the last 30 years (1982-2011), 4142 patients with invasive cervical cancer and 1085 patients with carcinoma in situ were treated in our department. The period was separated in 3 decades. In the first period from 1048 patients with invasive cancer, Stage I was in 44%, Stage II-32%, Stage III-23%, and Stage IV -1%. Carcinoma in situ was in 227 cases (21%) of all cases of cervical diseases. During the second period 1837 patients with invasive cancer, Stage I was in 37%, Stage II-35%, Stage III-27% and Stage IV- 1%. Carcinoma in situ was in 425 cases (19%) of all cases of cervical diseases. In the last period 1257 patients with invasive cancer, Stage I was in 42%, Stage II-30%, Stage III-27% and Stage IV- 1%. Carcinoma in situ was in 383 cases (23%) of all cases of cervical diseases. Treatment was in correlation with the stage of the disease. In cases of carcinoma in situ and invasive cervical carcinoma a significant rejuvenation was detected and peak was found in 30-34 and 45-49 years of age respectively. Our results show that in last 20 years changes in health politic and absence of a national screening program, were worst for early detection of cervical cancer. In the end of the period a detection of carcinoma in situ was better, but a high level of advanced cervical cancer is persisted. An urgent introduction of cervical screening in Bulgaria and improvement of performance of general practitioner and gynecologists outside the hospital is recommended.
Chakalova G., G. Gancev. Detection of most frequent HPV infection after treatment of CIN and prevention of recurrences with Interferоn-alfa. ResearchGate,2013.
ABSTRACT Objective: The aim of the present study was to investigate the persistent HPV infection after treatment for CIN and the efficacy the topical Interferon-alfa for prevention of recurrences.
Materials and Methods: In 175 cases with CIN II-III after the treatment a cytological test were performed and Pap IIID were found. HPV DNA was examined by the PCR. Interferon-alfa was injected locally tree-times per week- 3 Mio UI for a total of 10 administrations.
Results: The most frequent types was HPV 16 (101 cases), HPV 31 in 50 cases, and HPV 18 in 24 cases were found. After 10 applications cytologically Pap I-II were detected in all cases.
Conclusion: Combined HPV testing and cytology seems to be sufficient to detect post-treatment HPV. Topical Interferon-alfa treatment is an effective therapeutic method for persistent HPV infection (types 16, 18 and 31) after the treatment of CIN II-III, and total dose of 30 MIU are the optimal dose for prevention of CIN.
Key Words: HPV; CIN; Interferon-alfa
DETECTION OF MULTIPLE PRIMARY MALIGNANT TUMORS: BREAST AND GYNECOLOGICAL CANCER
Prof. G. Chakalova,
National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
. Int. J. Cancer Suppl., 2008, p.68,
Background: Double and triple primary malignant neoplasms of breast and gynecological cancers is a common event. However, synchronous triple primary neoplasms in women is an extremely rare event.
Objective: The aim of this study is to detect double and triple breast and gynecological cancer.
Materials and methods: A prospective study for 20-years period (1987-2006) was held. At the Clinic of Gynecological Oncology in our hospital 10000 patients were treated.
Results: Multiple primary malignant tumors were detected in 252 patients. Double tumors were in 241 cases and triple tumors were detected in 11 cases. A various combination of 515 (5,1%) malignancies were found. At last one of the tumors has been treated in our clinic. Synchronous tumors were in 52 patients (20%), and metachronous were in 200 patients (80%). The most frequent other site of neoplasms was the breast. The combination of breast and endometrial cancer was found in 62 cases (24%), breast and ovarian cancer - in 39 cases (15,5%) and breast and cervical cancer - in 38 cases (15,1%). The combination of ovarian and endometrial cancer was detected in 24 cases (9,5%) and multiple cervical, vulva or vagina cancer - in 21 cases (8,3%). Colorectal cancer in patients with gynecological cancer was found in 15 cases (6%) and combination of thyroid cancer and gynecological malignancies was found in 8 cases (3,2%). The rest were various combinations of gynecological malignancies and other localization: lymphoma, leukemia, malignant melanoma, sarcoma, cancer of the pancreas, stomach, bladder, kidney, skin and etc. A various combinations of 33 malignancies were detected in 11 patients with triple tumors. Triple tumors were in combination with ovarian cancer in 8 cases, with endometrial cancer in 4 and with cervical cancer in 3 cases. Breast cancer was found in 7 cases of triple combination. In 25 cases (75%) the combination of breast, ovary, endometrial, colon and thyroid cancer was found. Synchronous tumors were found in 3 patients and metachronous were found in 8 patients. Analyzing the stage distribution of the all 252 patients with multiple malignancies detected that the second and third malignancies usually were in Stage II and Stage III. In most cases the cause of death was the second and the third cancer. More frequently the second cancer was gynecological.
Conclusions: We conclude that gynecological malignancies are often associated with primary cancers elsewhere, especially in the breast, colon-rectum and thyroid. A patient presenting with a gynecological malignancy should be thoroughly examined for second and third cancer, as should patients be followed-up after treatment for genital tract cancer.
ENDOMETRIAL CANCER IN CASES OF PRIMARY MULTIPLE MALIGNANT TUMORS- ALGORITHMS FOR EARLY DETECTION AND FOLLOW-UP.
G. CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 23, Suppl 1, 2013, p.290.
Department of Gynecological Oncology, National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria.
From 1987 till 2011, 1814 patients with endometrial cancer were treated at our Department, in 115 cases (6,3%) endometrial cancer was a part of combination of primary multiple malignant tumors. The most frequent combination was with breast cancer- 58 cases (50%), ovary- 25 cases (22%) and colon-rectum – 14 cases (12%). Endometrial cancer as a first tumor was
Stage I-75%, Stage II-13%, Stage III-11% and Stage IV-1%.Our results show that endometrial cancer is late diagnosed in cases with PMMT, and only 28 % were in stage I. Stage II- 33%, Stage III- 35% and Stage IV- 4% were detected. In cases of primary breast and colon-rectum cancers an algorithms for early detection of the endometrial cancer is recommended. In cases of abnormal genital bleeding or Pap smear are necessary investigation: vaginal and rectal examination, endocervical and endometrial curettage, histological findings with all standart tumor parameters, laboratory analyses: WBC, biochemical analyses including check for renal function and Hb, imaging: chest X-ray, abdominal and pelvic ultrasound (size and position of the tumor and tumor volume). Optional investigation are: pelvic NMR, CT of the abdomen (PET/CT if possible), cystoscopy, rectoscopy, IVU or sonographic renal examination. Involvement of the bladder or rectum should be confirmed histological. Recommended follow-up: every 3 months after completed therapy during the first year, every 6 months up to 5 years. Annually afterwards. Investigations in addition to gynecological examination should be performed depending on symptoms, local findings and general condition of the patient, and follow-up of the primary tumor as well.
ENDOMETRIAL CARCINOMA IN A 20 YEARS OLD OR LESS FEMALE: A RARE PRESENTATION OF FOUR CASES
G. CHAKALOVA, MD, PhD
J Clin Case Rep., 2013, 3:260.doi:10.4172/2165-7920.1000260.
Department of Gynecological Oncology, National Oncological Center, Sofia, Bulgaria
Abstract
Endometrial cancer is the most common gynecological cancer and is a disease of postmenopausal women. The disease appears in a 20 years or less extremely rare. Four case of endometrial cancer in 20 years old or less female, treated at Department of Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria (1991-2009) are presented. The surgery mode and postoperative treatment was according the stage and histological type of the tumors. Thee patients were Stage IA, and one patient was Stage IIIC. A follow-up period till 31 December 2012 all the patients are free of disease.
Kay words: endometrial cancer; very young female;
FAMILIAL ENDOMETRIAL CANCER-INCIDENCE AND EARLY DETECTION
G. CHAKALOVA
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 18, 2008, Supl., p.108.
Dep. Gynecologic Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Purpose: A prospective study of incidence of familial endometrial cancer is presented.
Materials: From 1982 till 2006 in our department 1508 patients with endometrial cancer were treated. 1116 patients were stage I, 212 patients were stage II, 165 patients were stage III, and 15 patients were stage IV.
Results: In 90 cases (6%) familial cancer was detected. Endometrial cancer was found in 65 cases (sister, mother or grandmother). The most frequent was the endometrial cancer in the mother-daughter combination – 44 cases. The sister-sister combination was found in 20 cases of endometrial cancer, and daughter- grandmother combination was found in 1 case. In 19 cases there was a familial ovarian-endometrial cancer, and in 6 cases – familial endometrial-breast cancer.
The early detection of familial endometrial cancer was done by gynecological investigation, ultrasound of the uterus and endometrial aspiration biopsy. They are important for early detection and risk reduction of familial endometrial cancer. BRCA 1 and BRCA 2 test as genetic screening will be useful too. In all suspected cases curettage with histological verification were performed. All 90 relatives were in stage I, and radical operation was performed.
Conclusion: the assessment of familial endometrial cancer is very important for risk reduction in oncogynecology.
Chakalova, G.
Familial endometrial cancer –incidence and early detection.
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 19, 2009, Supl. 2, 127.
FAMILIAL ENDOMETRIAL CANCER-INCIDENCE AND EARLY DETECTION
Prof. G. CHAKALOVA
Dep. Gynecologic Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Purpose: A prospective study of incidence of familial endometrial cancer is presented.
Materials: From 1982 till 2006 in our department 1508 patients with endometrial cancer were treated. 1116 patients were stage I, 212 patients were stage II, 165 patients were stage III, and 15 patients were stage IV.
Results: In 90 cases (6%) familial cancer was detected. Endometrial cancer was found in 65 cases (sister, mother or grandmother). The most frequent was the endometrial cancer in the mother-daughter combination – 44 cases. The sister-sister combination was found in 20 cases of endometrial cancer, and daughter- grandmother combination was found in 1 case. In 19 cases there was a familial ovarian-endometrial cancer, and in 6 cases – familial endometrial-breast cancer.
The early detection of familial endometrial cancer was done by gynecological investigation, ultrasound of the uterus and endometrial aspiration biopsy. They are important for early detection and risk reduction of familial endometrial cancer. BRCA 1 and BRCA 2 test as genetic screening will be useful too. In all suspected cases curettage with histological verification were performed. All 90 relatives were in stage I, and radical operation was performed.
Conclusion: the assessment of familial endometrial cancer is very important for risk reduction in oncogynecology.
FERTILITY SPARING TREATMENT FOR GYNECOLOGICAL CANCER
GALINA CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 21, Suppl 3, October 2011, p.1267.
National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria
Background and aims: To explore the outcome and long-term follow-up of fertility sparing surgery for gynecological cancer.
Methods:A prospective study between 1987 and 2010 of all women with stage IA ovarian cancer and stage I cervical cancer, treated with fertility sparing surgery. All patients were between 19 and 35 years of age and desired future fertility.
Results: Forty-two women with stage IA (36 with Stage IA1 and 6 with Stage IA2) carcinoma of the cervix were treated with conization. The tumors had squamous (86%) and adenocarcinoma (14%) histology. Fourteen women with stage IA ovarian low malignant potential (LMP) tumors underwent unilateral salpingo-ophorectomy with contralateral biopsy and omentectomy. Most tumors had serous (50%) or mucinous (33%) histology. In 2 cases (17%) histologically disgerminom was detected. No patients received adjuvant therapy. Between 6 and 34 months after the treatment, the patients became pregnant. In 41 cases, patients gave birth to 1 baby and in 11 cases – to 2 babies. The second childbirth appeared 2 to 5 years after the fist one. None of the women have developed recurrent disease after a median follow-up of 148 months. The follow-ups were performed with gynecological exams, cytology, ultrasound and tumor markers.
Conclusion: Women with cervical carcinoma and negative margins may be treated with conservative, fertility sparing surgery (conization). Fertility-sparing surgery for stage IA ovarian LMP tumors is possible, and risk of the recurrences is minimal.
Multiple primary tumors in Bulgarian women following breast cancer, 1993-2010. Gavrilov, I.,N. Dimitrova, G. Chakalova.
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 23, Suppl 1, 2013, p.44.
GYNECOLOGICAL CANCER INCIDENCE AND SURVIVAL IN BULGARIA FOR PAST 20 YEARS
G. Chakalova, N. Dimitrova
Background:
In Bulgaria, there are over 3300 diagnosed with gynecological cancer annually. The aim of the study was to estimate the incidence, mortality and survival for the past 20 years.
Materials and methods:
Gynecological cancer in Bulgaria during the period 1993-2009 according data from Bulgarian National Cancer Registry were analyzed. Age-standardized incidence and mortality rates per 100 000 persons were estimated by Joinpoint regression. Life table method for gynecological cancer survival was used.
Results:
Cervical cancer incidence was increased from 795 in 1993, to 1072 in 2009, with age- standardized rates from 14,0 in 1993 to 18,7 in 2009 per 100 000. The mortality was increased from 4,8 to 5,4 per 100 000. Endometrial cancer incidence was increased from 943 to 1278, with age- standardized rates from 13,8 to 17,3 per 100 000. The mortality was increased from 2,4 to 2,9 per 100 000. Ovary cancer incidence was increased from 657 to 862, with age- standardized rates from 10,6 to 13,0 per 100 000. The mortality was increased from 4,6 to 5,2 per 100 000. Survival for all sates was increased: from 49,7% to 54,5% for cervical cancer, from 66,6% to 69,0% for endometrial cancer, and from 35,4% to 40,3% for ovary cancer.
Conclusion:
Our results indicated the difference between gynecological cancer incidence and mortality in Bulgaria and other European countries. The economic problems and health politic in Bulgaria are the most important cause of absence the early detection and adequate treatment of the gynecological cancer.
High-risk human papillomavirus infection is associated with obesity
T. Taseva*, G. Chakalova **, J. Genova***
Eur. J. Gynecol. Oncol., 2, XXXIV, 2013, 117-120.
Institute of Genetics „Acad. D. Kostoff”, Department of Molecular Genetics*, Department of Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital and Medical Center Gineka**, Genetic medico-diagnostic laboratory Genica***, Sofia, Bulgaria
|Summary |
|Purpose of investigation: Obesity is correlated with low education, low economic status, and lower rates of Pap smears, which are known |
|as socio-demographic risk factors for cervical cancer. However, the association between obesity and high-risk human papillomavirus |
|(HR-HPV) infection, the necessary cause of cervical cancer, and its related precursors, is not established. Materials and Methods: The |
|authors examined the association between obesity and HR-HPV infection in 820 patients, who participated in annual health examinations at|
|the Department of Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital and Medical Center Gineka, from January 2010 through December |
|2011. Results: The prevalence of HR-HPV infection was 14.8%. Women infected with HR-HPV had a lower body mass index (BMI), when compared|
|with non-infected women. After adjustment for alcohol intake, cigarette smoking, and marital status, HR-HPV infection was found to be |
|negatively associated with BMI. When the analysis was stratified according to BMI, the risk of HR-HPV infection was significantly lower |
|among those who were overweight (OR = 0.817, 95% CI = 0.680 – 0.982), or obese (OR = 0.688, 95% CI = 0.556 – 0.851), when compared with |
|women with normal weight. Conclusion: HR-HPV infection was associated with obesity defined by BMI, with a lower prevalence of infection |
|observed in obese women. |
|Key words: HPV; Obesity; Risk factor |
MANAGAMENT OF GYNECOLOGICL CANCER PATIENTS OLDER THAN 70 YEARS OF AGE
GALINA CHAKALOVA, MD, PhD
Int J Gerent 7, 2013 (in press)
Department of Gynecological Oncology, National Oncological Center, Sofia, Bulgaria
Abstract
Background: The incidence of geriatric oncology patients has not been studied very well. A prospective study of the incidence of geriatric patients with malignant gynecological disease was presented.
Patients and methods: From 1982 till 2006 in our clinic 8377 patients were treated, 834 (10%) of them were 70 years of age or more.
Results: In 63,3% 528 patients were between 70 and 74 years of age, 215 patients (25,8%) were between 75 and 79 years of age and 91 patients (10,9%) were 80 years of age and older. Endometrial cancer was detected in 240 cases, ovarian cancer in 192 cases, vulva cancer in 180 cases, cervical cancer in 169 cases, uterine sarcoma in 37 cases and vaginal cancer in 16 cases. The comorbidities included were hypertension, diabetes, cardiovascular disease, pulmonary disease and cerebrovascular disease. Operation was performed in 655 cases (78%), radiation therapy only in 152 cases (18%) and chemotherapy only in 27 cases (3%). In the present study, the in-hospital complication rate was 9.3%. No case of death related with surgery was obtained.
Conclusion: The key in choosing the treatment therapy is the localization and the stage, while the age is not relevant to the tactics. The cases of geriatric gynecological malignancies were treated following the same guidelines like younger patients. An increase in elderly surgical cancer workload is inevitable in the coming years. The special needs of elderly cancer patient should be taken into consideration prior to treatment planning.
Kay words: geriatric patients, gynecological cancer, treatment
ORGANIZATION OF GYNECOLOGICAL CANCER CARE AND THE ECONOMICS IN BULGARIA
GALAINA CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 21, Suppl 3, October 2011, p.1281.
National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria
Background and aims. Cancer care can be complex, and given the wide range and numbers of health-care professionals involved, an enormous potential for poor coordination and miscommunication exists. Multidisciplinary teams should improve coordination, communication, decision making between health-care team members and patients, and produce more positive outcomes. The final treatment result is in strong relation with the economics.
Methods. We reviewed the cancer incidence in Bulgaria for the last 20 years according to Cancer Registry data, and regulations and laws in relations of the health reform.
Results. The Bulgarian health system underwent a great deal of reorganization in the last two decades; a general tendency being to facilitate expanding involvement of the private sector in health care. Our findings clearly suggest that cancer survival is related to macro-economic variables such as the gross domestic product (GDP), the total national (public and private) expenditure on health (TNEH) and the total public expenditure on health (TPEH). Survival is related to wealth (GDP), but only up to a certain level, after which survival continues to be related to the level of health investment.
Conclusion. Cancer survival depends on the of effective diagnosis and treatment modalities, but our enquiry suggests that the availability of these depends on macro-economic determinants, including health and public health investment. Analysis of the relationship between health system organization and cancer outcome is complicated and requires more information than is at present available.
OVARIAN CANCER-AGE AND STAGE DETERMINATION AND TREATMENT RESULTS
K. ANGELOV, G. CHAKALOVA
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 19, 2009, Supl. 2, 129.
Clinic of gynecological Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: Ovarian cancer is the disease with worst prognosis in oncogynecology. Early detection is difficult and late diagnosis is the most common.
Patients and methods: For a 25-year period (1982-2006) 2016 patients with ovarian cancer were treated in our clinic.
Results: 85 patients were 29 years of age or younger, 510 – from 30 to 49, 1229 patients – from 50 to 69 and 192 patients were older than 70 years of age. Most patients were in the 55-59 years of age group – 519 patients. In 369 cases (18,3 %) stage I was found, in 98 cases (4,9%) – stage II, in 1441 cases (71,5%) – stage III, and in 108 cases (5,4%) – stage IV. Serous and mucinous adenocarcinoma were found in 85% of the cases. In 1188 cases a radical operation – hysterectomy with adnexectomy and omentectomy was performed. In 562 cases a tumor reduction operation was used, and in 265 cases – only biopsy was performed. Postoperative chemotherapy was used in all cases (between 6 and 18 couses). A second operation was performed in 1124 cases. Intestinal and bladder resection were performed in 482 cases. 3-year survival for all cases is 55%.
Conclusion: Most cases are in stage III and patients between 50 and 69 years of age. In 59% of the cases a radical operation was possible. A screening program will be useful for reduction of advanced stages of ovarian cancer.
PSHYCHOLOGICAL ASPECTS AND QUALITY OF LIFE IN WOMEN WITH GYNECOLOGIC CANCER
G. Chakalova (1), B. Chakalov (2)
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 21, Suppl 3, October 2011, p.1297.
National Oncology Hospital (1), Medical Center, Gineka (2), Sofia, Bulgaria
Background and aims. Psychological interventions are important for reducing emotional distress, enhancing coping, improving “adjustment” and quality of live. The aim of this study was the psychological reactions of gynecologic cancer patients.
Methods. . The psychological status of 216 women were study. One hundred ten (61 individual intervention, 20 group, 29 no- intervention) was assessed before the treatment, 6, 12, 18, and 24 months later. The problems of anxiety, depression, psychosexual and communications issues are examined. The scores from the patients were compared to those 106 no cancer controls.
Results. The women who counseling were significantly less depressed and anxious and had more knowledge of their illness, better relationships with care givers, and fewer sexual difficulties. Patients continue to think about their illness and treatment, but find it increasingly hard to share their worries. Their score on overall quality of life never reaches that of the controls. All groups improved with time, interviewer rated anxiety was significantly lower for the individual therapy subjects only.
Conclusion. Patients treated for gynecologic cancer have psychological reactions and should be informed about the risk. The patients change their personal frame of reference over the course of time, and needs to talk about their disease long after treatment. The more information about possible symptoms they receive the better their ability to cope with them should they arise.
QUALITY OF LIFE AND DISTRESS IN WOMEN WITH GYNECOLOGIC CANCER.
G. CHAKALOVA (1), B.CHAKALOV (2)
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 20, Suppl 2, October 2010, р. 803.
National Oncologic Hospital, Clinic of gynecological Oncology, Sofia, Bulgaria (1)
Medical Center Gineka, Sofia, Bulgaria (2)
SUMMARY
Purpose: This study investigates the changes in the quality of life (QOL) and the NCCN Distress Thermometer (DT) was administered to 103 women undergoing operation, radiation therapy or chemotherapy for gynecologic cancer over a one-year period.
Method: All women who were undergoing their first treatment at the National Oncologic Hospital, Clinic of Gynecological Oncology, Sofia, Bulgaria. for either primary disease were asked to complete the assessment prior to that first treatment. Three, six, nine and twelve months after initial treatment the patients were asked to complete the same assessment.
The patients were examined on three occasions using the European Organization for Research and Treatment of Cancer Quality of Life Questionnaire-core30 (EORTC QLQ-C30).This report describes and the frequency and character of psychological distress in this population and examines the effect of disease, treatment, and demographic variables on levels of distress.The DT is a self-administered scale for patients to rate their level of distress from 0 to 10, where 0 represents no distress and 10 represents extreme distress. Further, patients are asked to choose from among 34 items that constitute sources of distress within the last week.
Results: Although the global QOL and physical function decreased before discharge, the emotional function was lowest before surgery. Over half (57%) of women reported a score of 4 or greater on the DT and were then assessed by the oncology psychologist. Women who were younger than age 60 and single were more likely to be distressed. There were no associations between the type of cancer, stage of cancer, method of the treatment. Conclusions: A significant percentage (57%) of these women experienced distress at levels that indicate further evaluation is indicated. This study suggests that early screening and evaluation are essential in this group of cancer patients.
Chakalova, G., Stage I adenocarcinoma versus stage I squamous cell carcinoma of the cervix. A long time follow up study.
ResearchGate, 2013.
ABSTRACT From 1970 to 1991, 1416 patients with cervical cancer were treated and follow up to December 2002. Squamous cell carcinoma were in 1262 cases (89,1%) and adenocarcinoma were in 154 cases (10,9%). Stage I squamous cell cancer were 594 patients (47,5%), and Stage I adenocarcinoma were 72 patients (43,4%). Mean age 52,5 years in the adenocarcinoma group and 50,9 years in the squamous group were detected. We found an increase in adenocarcinoma group from 5,3% to 8,9%. The treatment were: Wertheim operation in 51 cases, Wertheim and radiation therapy in 249 cases, radiation therapy, Wertheim and postoperative radiation in 208 cases, brachitherapy and external radiation in 158 cases. Ten year therapeutic results were:569 patients are alive, and 97 patients are dead. In cases of squamous cell differentiation 85,9% are alive, and in cases of adeno-carcinoma 81,9 % are alive. In group with Wertheim operation and postoperative external radiation 92,4 % of the cases with squamous cell cancer and 89,5 % of the cases with adenocarcinoma are alive. The group with preoperative external radiation, Wertheim operation and postoperative external radiation 78,7 % of the cases with squamous cell and 72 % of the cases with adenocarcinoma are alive. In group treated by intracavitary brachitherapy and external radiation 80,8 % of the cases with squamous cell carcinoma and 71,4 % of the cases with adenocarcinoma are alive. There was no signi-ficant difference in survival treated surgically, and with operation and postoperative radiotherapy. In contrast, the difference in survival in squamous cell and adenocarcinoma high risk group with preoperative
STAGE DETERMINATION OF THE SECOND TUMOR IN CASES OF PRIMARY MULTIPLE GYNECOLOGICAL CANCER
G. CHAKALOVA
Gynecological Clinic, National Oncologic Hospital, Sofia
ABSTRACT
Background:
The aim of the study was to estimate the stage determination of the second tumor in cases of gynecological cancer.
Materials and methods:
Primary multiple malignant tumor in 1869 cases of gynecological cancer as a first tumor in Bulgaria during the period 1993-2010 according data from Bulgarian National Cancer Registry were analyzed.
Results:
The most frequent second tumor was: cancer of the breast (511 cases), colon-rectum (289 cases), lung (98 cases), bladder (79 cases) and stomach (51 cases). The second tumor was in more advanced stage than the first tumor. The second tumor was in: stage I- 25,6%, stage II- 20,9%, stage III-15,6%, stage IV-13,1%, and unknown stage in 24,9% cases. Cervical cancer in 453 cases, endometrial cancer in 919 cases and ovary cancer in 422 cases were found. When the first tumor is cervical cancer, the second one was found in stage I in 27,4%, and the rest stages were 18,5%, 13,5%, 15,7% and 24,9% respectively. When the first tumor is endometrial cancer, the second one was found in stage I in 26,4%, and the rest stages were 22,1%, 16,4%, 11,5% and 23,5% respectively. When the first tumor is ovary cancer, the second one was found in stage I in 22,5%, and the rest stages were 19,7%, 16,4%, 13,5% and 28,0% respectively.
Conclusion:
Our results indicated late diagnosis of the second tumor with worst prognosis after the treatment the gynecological cancer. We recommend target search of a second tumor at follow-up period of the patients with gynecological cancer.
SYMPTOMS MANAGEMENT AND FEMELE SEXUAL DYSFUNCTION AFTER GYNECOLOGICAL CANCER SURGERY
G. CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 23, Suppl 1, 2013, p.268.
Department of Gynecological Oncology, National Oncology Hospital, Sofia, Bulgaria.
Female sexual dysfunction is common complication after most pelvic surgeries. Sexual dysfunction is a major quality-of-life issue in these young women and a common problem among postmenopausal women. Hysterectomy (simple or radical) is the most common type of pelvic surgery in women and is one of the most important causes of female sexual dysfunction. From 2007 till 2011, a study of sexual dysfunction of 189 female cancer patients was performed. Primary tumor was in 151 cases, primary multiple malignant tumor – in 28 cases and familial cancer – in 10 cases. Patient self-report of the severity of sexual symptomology at follow-up visit was used. Patients received symptomatic treatment recommendations including hormone therapy alternatives, psychosexual counseling, minimally absorbed vaginal estrogen suppositories, and vaginal dilators. Median age at initial visit was 52 years and 111 patients (58%) were postmenopausal. Symptoms management was carried out. The most frequent presenting complaint encountered was dyspareunia (69%), atrophic vaginitis (66%), hypoactive desire (44%), and orgasmic dysfunction (21%). Female sexual dysfunction is an important issue after breast cancer (radical mastectomy) and colorectal cancer (simple and radical proctocolectomy) in combination with the PMMT gynecological cancer. At a median of 6 months 92 patients (49%) self-reported improvement in their symptoms. The establishment of a well-structured sexual health program in a cancer setting can result in a 49% subjective improvement in sexual health complaints. Modifications in the surgical technique (nerve sparing) are recommended in the field of gynecologic surgery. It is reasonable to prescribe hormonal replacement therapy to symptomatic, well informed patients.
THE ANALYSIS OF CERVICAL CANCER FOR A 25-YEAR PERIOD
G. CHAKALOVA
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 19, 2009, Supl. 2, 128.
Clinic of Gynecology, National Oncological Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: Cervical cancer is the most frequent oncogynecologic disease in Bulgaria. In the last decades an increased number of cases were detected.
Patients and methods: From 1982 till 2006 3581 patients with cervical cancer were treated in our clinic.
Results: 1419 cases were stage I, 1201 – stage II, 924 – stage III, and 37 – stage IV. In a 25-year period we found a decreasing number of cases in stage I – from 53% to 39%, and an increasing number of cases in stage II – from 25% to 34%, and stage III – from 21% to 26%. In 14,4% (516 patients) of the cases of cervical cancer patients were 44 years of age or younger. In the last years we also found an increasing number of cases in the early age group (from 36 in the first years to 112 in the last years). Treatment was in correlation with the stage of the disease and in 2115 cases a radical hysterectomy with lymph node dissection was performed. A postoperative radiation therapy was used in stage I, and in stage II - both. Operation in stage III was performed because of the persistence of the disease after radiotherapy. In 1466 cases only radiation therapy was performed.
Conclusion: Our results suggest that cervical cancer has increased the stages, and decreased age in the last 25 years because of the absence of a national screening program.
THE INCIDENCE OF GERIATRIC GYNECOLOGICAL ONCOLOGY PATIENTS FOR A 25 YEAR PERIODE
PROF. G. CHAKALOVA
Journal of BUON, 13, Supll. 1, 2008, 46, OP-150.
Head of the Clinic of Gynecology, National Oncological Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: The incidence of geriatric oncology patients has not been studied very well. A prospective study of the incidence of geriatric oncogynecological patients was presented.
Patients and methods: From 1982 till 2006 in our clinic 8377 patients with gynecological malignancies and 1198 patients with carcinoma in situ were treated. 834 (10%) of them were 70 years of age or more.
Results: 528 patients (63,3%) were between 70 and 74 years of age, 215 patients (25,8%) were between 75 and 79 years of age and 91 patients (10,9%) were 80 years of age and older. The highest number of patients was the ones with endometrial cancer – 240 cases. Ovarian cancer was detected in 192 cases, and vulvar cancer – in 180 cases. Cervical cancer was diagnosed in 169 cases, uterine sarcoma – in 37 cases and vaginal cancer – in 16 cases. The highest percentage of geriatric patients were those with vulvar cancer – 23,4%, and uterine sarcoma – 22,22%. 17% were with vaginal cancer, 15,9% were with endometrial carcinoma, and 9,5% were with ovarian cancer. The percentage of geriatric patients with cervical cancer was only 4,7. The operation and radiation were used in cases of endometrial, cervical and vulvar cancer. The patients with vaginal cancer were treated with radiation therapy. In cases of ovarian cancer operation and chemotherapy were performed. Uterine sarcomas were treated with operation, radiation or chemotherapy.
The therapy management in geriatric gynecological oncology patients is the same like in the cases of young patients. In some cases the operation was contraindicated because cardio-vascular, pulmonary or cerebral diseases.
Conclusion: Our results suggest that very old patients with gynecological malignancies are 10 % of the all patients with those pathology. The key in choosing the treatment therapy is the localization and the stage, while the age is not relevant to the tactics. The cases of geriatric gynecological malignancies were treated following the same guidelines like younger patients.
THE INCIDENCE OF LYMPH NODE METASTASIS IN CASES OF ENDOMETRIAL CANCER
G. CHAKALOVA
Int. J. Gynecol. Cancer, vol. 20, Suppl 2, October 2010, р. 86.
Dep. Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: Endometrial cancer is the most frequent of gynecologic neoplasm. The staging is being done surgically, and the prognosis is worst in cases with lymph node metastasis.
Aim: A prospective study of the incidence of the lymph node metastasis in cases of endometrial cancer.
Materials and methods: 567 patients with endometrial cancer (8 with carcinosarcoma) were treated surgically at our department (2004-2009). Before the operation the clinical stages detected were as: Stage I - 427 patients, Stage ІІ - 95 patients, Stage ІІІ - 44 patients and Stage ІV- 1 patient.
Results: In 430 cases (75%) a lymph node dissection was performed. In 144 cases (33,5%) a pelvic lymph node metastasis was detected. 59 patients (40,9%) were staged as Stage I, 75 patients (52,1%) - as Stage ІІ and 10 patients (7%) - as Stage ІІІ had metastases.
After surgical staging from 427 patients with Stage I (IA and IB) only 368 remained, 59 were staged as IIIC1 - with positive pelvic lymph nodes, from 95 patients with Stage II only 20 remained, and 75 were staged as IIIC1 - with positive pelvic lymph nodes.
After surgical staging the cases in Stage ІІІ increased from 44 to 178.
Conclusions: Because of the surgical staging 134 patients were restaged and were treated with the necessary radiation and chemotherapy. Our results suggest that pelvic lymph node metastasis can often be found.
TOPICAL ADMINISTRATION OF INTERFERON-alfa
IN CASES OF HPV INFECTION AFTER TREATMENT OF CIN FOR PREVENCION OF RECURENCES AND CERVICAL CANCER
GALINA CHAKALOVA, MD, PhD*, GANCO GANCEV, MD, PhD **
Int. J. Gynecol. Cancer. 23, 2013, (in press)
Department of Gynecological Oncology*, Department of Pathology **,
National Oncological Center, Sofia, Bulgaria
Summary
Objective: The aim of the present study was to investigate the optimal follow-up after treatment for CIN and the efficacy and the optimal dose of topical Interferon-alfa in cases of HPV infection after treatment of CIN for prevention of recurrences and cervical cancer.
Materials and Methods: Between 3 and 6 months after the treatment of 750 patients with CIN II-III, in 175 cases (23%) the cytological abnormalities were detected. HPV DNA was examined by the PCR. The most frequent types was HPV 16 (101 cases), HPV 31 in 50 cases, and HPV 18 in 24 cases were found. Interferon-alfa was injected locally tree-times per week- 3 Mio UI for a total of 10 administrations.
Results: After 5 applications cytological control was performed. In 99 cases (56,6%) cytology reversed to normal and in 76 cases (43.4%) Pap IIID were found. Of those 76 cases, 56 patients were with HPV 16, 5 patients were with HPV 18 and 15 patients were with HPV 31. After 10 applications cytologically Pap I-II were detected in all cases.
Conclusion: Short term monitoring post-treatment of women with combined HPV testing and cytology at 3, 6, 12 and 24 months seems to be sufficient to detect post-treatment cervical disease. Topical Interferon-alfa treatment is an effective therapeutic method for persistent HPV infection (types 16, 18 and 31) after the treatment of CIN II-III, and total dose of 30 MIU are the optimal dose. In cases of persistent HPV or reinfection an Interferon treatment will be a good prevention of CIN and cervical cancer.
Key Words: CIN; HPV; Interferon treatment
VAGINAL CANCER-INCIDENCE, STAGE AND TREATMENT
G. CHAKALOVA
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 18, 2008, Supl., p.120.
Dep. Gynecological Oncology, National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Purpose: Vaginal cancer is a very rare tumor. The aim of this study is to analyze the incidence of vaginal malignancies.
Materials: From 1982 until 2006 in our department 9575 patients with gynecological malignancies were treated. A prospective study of vaginal pathology was performed. For a 25-year period 100 patients (1%) were diagnosed with a vaginal disease.
Results: Carcinoma in situ was detected in 6 cases, Stage I was detected in 32 cases, Stage II – in 29 cases, and Stage IV – in 3 cases. Histological investigation detected squamous cell carcinoma in 96 cases, adenocarcinoma in 2 cases and malignant melanoma in 2 cases. Primary multiple malignancy was found in 10 cases. Four cases of the combination of carcinoma in situ of the vagina and cervical cancer and three cases of the combination of invasive vaginal cancer and cervical cancer were found. One case with endometrial, one case of ovarian and one case of breast cancer in combination with vaginal cancer were found. Operative treatment –hysterectomy with lymph node dissection and vaginal extirpation were used in 67 cases (and in 61 of them postoperative radiation therapy was used). In 33 cases only radiation therapy was used. Three and five-year survival is 73 and 59% respectively.
Conclusion: Vaginal cancer is a rare tumor with a large number of advanced stages and only a half of the patients survive for more than 5 years.
Chakalova, G.
Stage I endometrial cancer: 5,10 and 15-year survival.
Int.J. Gynecol Cancer, vol. 15, 2005, p.108.
Meeting website: esgo14prog/ program/SessionIndex.asp.
VULVAR CANCER: CHARACTERISTICS OF THE DISEASE, DETECTION, RECURRENCES AND MULTIPLE MALIGNANCIES
K. Angelov, G. Chakalova
Journal of BUON, 13, Supll. 1, 2008, 46, OP-151.
National Oncologic Hospital, Sofia, Bulgaria
Background: Vulvar cancers is one the most rare gynecologic cancer. The treatment is operation and radiation therapy. The recurrences are a common event.
Objective: The aim of this study is to evaluate the characteristics of the disease, the frequency of the recurrences and multiple malignancies.
Materials and methods: A prospective study for a 10-year period (1996-2005) in our clinic was held. 331 patients with vulvar malignancies were treated. Hystologically squamous cell cancer was detected in 313 cases, adenocarcinoma - in 12 cases, and malignant melanoma in 6 cases. Stage determination is: Stage I - 86 patients, Stage II - 115 patients, Stage III - 118 patients, and Stage IV - 12 patients. The radical vulvectomy with bilateral ingvinofemural lymphadenectomy was performed in 41 cases, and postoperative radiation therapy was used in 95% of the cases. Two patients were treated only with radiation therapy.
Results: In 66 cases (19,93%) recurrences of the disease was detected. The age characteristics of the patients with recurrences was: Till 45 years of age there were 2 patients, in the group 46-55 years of age there were 7 patients, in the group 56-65 years of age there were 15 and in the group with patients older than 66 years of age there were 42. Well differentiated cancer was detected in 35 cases, moderate differentiated was detected in 19 cases and low differentiated was detected in 7 cases. The initial stages were: Stage I – 1 patient, Stage II - 21 patients, Stage III - 26 patients, and Stage IV - 1 patient. In 30 cases lymph node metastasis were found. Till the first two years after the initial treatment recurrences were detected in 62% of the cases. Multiple primary malignant tumors were detected in 22 cases (6,68%). In 20 cases - a spinocellular and in 2 cases - malignant melanoma was found. In 1 case a triple malignancies was diagnosed. Vulvar cancer was the second one, and most cases were detected in Stage III. Vulvar cancer was detected in 10 cases with breast cancer, in 6 cases - with cervical cancer, in 2 cases - with colon cancer, in 2 cases - with skin cancer. One case with bladder cancer, rectal cancer and lymphoma was found.
Conclusion: Squamous cell recurrent vulvar cancer is most often seen in the 56-75 years of age group. Regular gynecological examinations will help early detection of recurrent vulvar cancer and the cases with multiple primary malignancies.
Епидемиология на злокачествените тумори на маточната шийка, маточното тяло и яйчника в България.
Димитрова, Н., Г. Чакалова.
Онкология, 40, 2012, 3, 7-8.
РЕЗЮМЕ
Злокачествените тумори на маточната шийка, маточното тяло и яйчника представляват съответно 6.5%, 7.7%, и 5.2% от всички злокачествени заболявания, регистрирани при жените през 2009 г. Те са съответно на 5-то, 3-то и 6-то място по честота с 1072 нови случаи злокачествени тумори на маточната шийка (27.4 на 100 000 жени), 1278 - на маточното тяло (32.6 на 100 000 жени), и 862 – на яйчника (22.0 на 100 000 жени). Най-засегнатите възрастови групи са: 45-49 годишните при рак на маточната шийка (53.9 на 100 000), 65-69 годишните при злокачествените тумори на маточното тяло (90.3 на 100 000) и 60-64 годишните – при тези на яйчника. За периода 1993 – 2009 г. заболяемостта и при трите локализации се увеличава. Най-бързо е увеличението при рака на маточната шийка – средно с 2% годишно. Средно-годишното увеличение на заболяемостта от рак на маточното тяло и на яйчника е 1.6% и 1.5%, съответно. През 2009 г. от злокачествени тумори на маточното тяло са починали 242 жени (6.2 на 100 000), от рак на маточната шийка – 356 (9.1 на 100 000) и 395 (10.1 на 100 000) са починалите от злокачествени тумори на яйчника. В структурата на смъртността от злокачествени тумори, тези на маточната шийка заемат 5.1%, на маточното тяло – 3.4% и на яйчника – 5.6%. В последните години се наблюдава лека, макар и неуверена, тенденция за понижаване на смъртността и при трите разглеждани локализации. Преживяемостта и при трите локализации е по-добра при пациентите, диагностицирани след 2001 г, в сравнение с по-ранен период. Медианната преживяемост, 5-годишната преживяемост, статистическата значимост на разликата между периодите 1993 – 2000 г. и 2001 – 2009 г.
АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА, ПЕРСИСТЕНЦИЯТА И РЕЦИДИВИТЕ И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БОЛНИТЕ
Г. ЧАКАЛОВА (1), Е. ПЕТКОВА (2)
Онкология, 40, 2012, 3, 25-28.
Клиника по гинекология (1), Клиника по лъчетерапия (2), СБАЛО
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
На възраст до 44 години е 1 на 100 000 жени, възраст от 45 до 64 години са 3 на 100 000 жени, а на възраст над 65 години са 13 на 100 000 жени. В България през последното десетилетие годишно заболяват малко над 120 жени.
ХИСТОЛОГИЧНА ДИАГНОЗА
□ Хистологично в 90% е спиноцелуларен карцином,
□ Останалите 10% са аденокарциноми, верукозен карцином, базоцелуларен карцином и малигнен меланом.
СТАДИРАНЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА
□ Сред ревизираните FIGO стадиращи системи и TNM класификацията има промени има при рака на вулвата.
□ Въпреки, че предишния стадий IA остава непроменен, тъй като това е единствената група пациенти с незначим риск за лимфни метастази, старите стадии I и II се комбинират, защото големината на лезията при негативни лимфни възли не се приема за прогностичен фактор.
□ Освен това основно внимание се обръща на броя и морфологията (големина и екстракапсуларно разпространение) на позитивните лимфни възли, тъй като това е с голямо прогностично значение, докато двустранността на позитивните възли се отхвърля поради противоречието на предишни изследвания
□ При наличието на метастази в лимфните възли, стадият е ІІІА, ІІІВ и ІІІС в зависивост от техният брой и размери, а при фиксирани или улцерирани лимфни възли, стадият е ІVА
КОМПЛЕКСНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА
□ Лечението е оперативно в съчетание със следоперативна перкутанна лъчетерапия.
□ Обемът на операцията зависи от размера и локализацията на тумора, степентта на диференциация и най-вече от състоявието на ингвинофемуралните ЛВ.
□ Лъчетерапевтичната доза и полето също завидят от разпостранението на тумора.
□ Химиотерапията не се прилага рутинно, а само при авансирал туморен процес или при рецидиви.
□ Химиотерапията най-често се съчетава с лъчетерапия и се провежда с цисплатина, 5 FU и/или Митомицин С.
□ СЪЧЕТАНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА
□ Първичната лъче- и химиотерапия се прилага при определени болни, с цел запазване на нормалната анатомия за улесняване на последващото оперативно лечение.
□ Обикновенно това се прави при иноперабилни болни, при болни при които би се наложило частична или тотална екзентерация, при болни, при които не може за се гарантира отстра-няване на тумора в здраво (по-малко от 1 см от резекционната линия), или
□ при болни в тежко общо състояние, което не позволява извършването на оперативно лечение.
КОМПЛЕКСНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА ПО СТАДИИ
|СТАДИИ |ОПЕРАЦИЯ |ЛЪЧЕТЕРАПИЯ |
|IA |Широка ексцизия/ хемивулвектомия |не |
|тумор до 1 см | | |
|IA |Радикална вулвектомия |50 Gy за вулвата само при: |
|тумор над 1 см | |+ ръбове, ръбове < 8 mm, лимфноваскуларна инвазия или |
| | |дълбочина >5 mm |
|IB-II латерални лезии |Радикална вулвектомия |50 Gy за вулвата само при: |
| |с хомолатерална повърхностна лимфна дисекция |+ ръбове, ръбове < 8 mm, лимфноваскуларна инвазия или |
| | |дълбочина >5 mm |
|IB-II тумор над 4 |Радикална вулвектомия с хомолатерална |50 Gy за вулвата само при: |
|см |повърхностна лимфна дисекция и биопсия на |+ ръбове, ръбове < 8 mm, лимфноваскуларна инвазия или |
| |сентинелни лимфни възли контралатерално |дълбочина >5 mm |
|IB-II централни |Радикална вулвектомия с двустранна повърхностна|50 Gy за вулвата само при: + ръбове, ръбове < 8 mm, |
|лезии или слабодиферен-циран |лимфна дисекция |лимфноваскуларна инвазия или дълбочина >5 mm |
|тумор G3 | | |
|IIIА |Радикална вулвектомия с двустранна |50 Gy за вулвата само при: + ръбове, ръбове < 8 mm, |
|IIIВ |дълбока лимфна дисекция |лимфноваскуларна инвазия или дълбочина >5 mm и лъчетерапия за|
| | |ингвиналните и тазовите лимфни възли при |
| | |1+ лимфен възел |
|IIIА и IIIВ |След лъчехимиотерапията- Радикална вулвектомия |Проблеми за радикалността при оперативно-то лечение |
|за лезии близо до уретрата, |с двустранна дълбока лимфна дисекция |алтернативно – предоперативна лъчехимиотерапия 50 Gy за сN |
|клитора или ректума | |или 54 Gy за cN+ |
|IIIС- IVA |След лъчехимиотерапията -Радикална вулвектомия |При cN+предоперативна лъчехимиотерапия. |
| |с двустранна дълбока лимфна дисекция и резекция|При метастатични лимфни възли – сюрдозаж до 60 Gy, при големи|
| |на уретра, влагалище и др. |тумори – до 65-70 Gy ! |
|IVA |Радикална вулвектомия с двустранна дълбока |50 Gy за вулвата при позитивни ръбове, ръб < 8 mm, |
|за лезии на уретрата, клитора|лимфна дисекция и резекция на уретра, влагалище|лимфноваскуларна инвазия или лезии > 5 mm. химиолъчетерапия |
|или ректума при cNо |и др. |за вулвата и ингвиналните тазови лимфни възли при повече от 1|
| | |+ лимфен възел |
ТЕХНИКИ, ПЛАНИРАНЕ И ОБЕМИ ЗА ОБЛЪЧВАНЕ
□ Симулира се по гръб с имобилизация под краката
□ В обема се включват: лимфните вериги, вулвата, ануса и оперативния цикатрикс
□ Граници на обема: горна – на нивото на L5-S1 или средата на S1 при липса на инфилтрация в тазовите лимфни възли; L4/5 при метастатични лимфни възли. долна – края на вулвата и 3 см под ръба на ossis ischium; латерална - на 2 см извън тазовата стена и големия трохантер за включване на ингвиналните ЛВ
□ Използват се енергии от 6 до 18 MV
□ КТ планиране за определяне дълбочината на ингвиналните ЛВ
□ При необходимост се прави свръхдозиране за ингвиналните ЛВ с ускорени електрони
ПРИЛАГАНИ ДОЗИ:
□ 1,8 Gy/фракция
□ 45-50,4 Gy за вулвата и тазовите лимфни възли
□ 45-50,4 Gy при негативни лимфни възли и сюрдозаж при метастатични лимфни възли
□ При нерадикално опериран тумор се прави сюрдозаж до 65-70 Gy или интерстициална брахитерапия
□ Ограничения в дозата за критичните органи:
□ За тънките черва < 45-55 Gy
□ Заглавата на бедрената кост < 45 Gy
□ За пикочния мехур < 60 Gy
□ За ректума < 60 Gy
□ За долната част на влагалището < 75-80 Gy
ОБОБЩЕНИЕ
□ Оперативното лечение е водещо
□ При всяка болна лечебният подход е индивидуален
□ Лъчетерапията е предимно следоперативна
□ Химиотерапията през последните години по-често се съчетава с лъчетерапия
ЛЕЧЕНИЕ НА ПЕРСИСТЕНЦИЯТА НА РАК НА ВУЛВАТА
□ При рака на вулвата често се наблюдава прсистенция
□ Предимно при III и IVA стадии, когато не е проведена следоперативна лъчетерапия, или започването и е закъсняло
□ Извършва се оперативно лечение-отстраняване на тумора в здраво и следоперативна лъчетерапия
ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИТЕ
□ Лечението е оперативно - широка ексцизия на рецидива, при необходимост се извършва и резекция на съсъден орган и дори екзентерация.
□ Следоперативно се прилага лъчеватерапия само когато такаване не е прилагана след първата операция.
□ Прилага се химиотерапия със споменатите по-горе препарати.
□ Лечението на метастазите се определя от тяхната локализация и състоянието на болната.
ПРОГНОЗА ПРИ БОЛНИТЕ С РЕЦИДИВИ НА РАК НА ВУЛВАТА
□ Половината от болните с рецидиви след операцията имат 5 и повече години светъл период, като
□ наличието на метастази в лимфните възли влошава значително прогнозата.
ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БОЛНИТЕ С КАРЦИНОМ НА ВУЛВАТА
□ Проследяването е стандартно както за всички болни с онкологични заболявания
□ Поради някой особенности на персистенцията и рецидивите се обръща особенно внимание на локалния статус
□ Гинекологичните прегледи се извърщват на 3 месеца през първите 3 години и на 6 месеца до навършване на 5 години след лечението
□ Изследвания се правят като следва:
| |1 |3 |6 |9 |12 |15 |
|I |131 (53%) |331 (41%) |381 (37%) |292 (35%) |284 (41%) |1419 (39%) |
|II |63 (25%) |270 (33%) |381 (37%) |263 (32%) |224 (32%) |1201 (34%) |
|III |52 (21%) |188 (23%) |249 (24%) |254 (31%) |181 (26%) |924 (26%) |
|IV |1 (0,4%) |12 (1,5%) |8 (0,8%) |9 (1,1%) |7 (1%) |37 (1%) |
|ВСИЧКО |247(100%) |801(100%) |1019(100%) |818 (100%) |696 (100%) |3581(100%) |
Във възрастова група 41-50 година са най-много болни. Средната възраст на болните се увеличава плавано със стадия на заболяването. При микроинвазивния рак средната възраст е 38 години, при трети стадии е 48 години. В края на периода се отчита подмладяване на болните с 3 години по сравнение с началота на периода от 47 години средна възраст за първият до 44 години в последния.
АНАЛИЗ НА БОЛНИТЕ С ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Н. Димитрова, Г. Чакалова
Онкология, 41, 2013, 2, 32-37.
СБАЛ по онкология, гр. София
РЕЗЮМЕ
Анализирни са клинико-биологичните характеристики на пациентите с първична туморна множественост на женските полови органи. Използвани са данните от НРР за диагностицираните през периода 1993 – 2010 г. жени със съчетани тумори на женските полови органи. При 1869 жени гинекологичните тумори са първи тумор, при 1739 жени гинекологичните тумори са втори тумор, а 329 жени са имали ПТМ от два или повече гинекологични тумори. Според реда на диагностидиране най-чест е ракът на маточната шийка като първи тумор- 55,6%, а ракът на яйчника най-често е втори тумор- 62,2%. Трети тумор е установен при 64 случая, а четвърти тумор в 2 случая. При анализа за времето за диагноза на втория тумор, установихме, че най-рано е установен вторият тумор през периода 2005-2010 година. Най-честото съчетаване е на рак на млечната жлеза, рак на колон-ректум, рак на яйчника и рак на ендометриума.
Ключови думи: гинекологичен рак, първична туморна множественост.
АНАЛИЗ НА СЛУЧАИТЕ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ.
Пленарна лекция
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
ХVІ Национална Гинекологична Конференция,
22.03.2012-24.03.2012, Боровец.
Обхванат е периода 1992-2010 година за всички новорегистрирани в Националният раков регистър на случай на онкогинекологични заболявания в България. Установява се увеличаване на болните от 2434 до 3233 към края на периода. Същественно е увеличението на болните с рак на маточната шийка (РМШ) от 815 до 1102 за 2010 година. При болните с тумори на тялото на матката (ТТМ) това увеличение е от 864 до 1232, при рака на яйчника (РЯ) увеличението е по-малко, а при болните с рак на вулвата (РВ) не се установява промяна. Заболеваемостта на 100 000 жени от рак на маточната шийка е увеличен от 18,8 до 27,6, при туморите на матката от 19,9 до 32,6, а при рак на яйчника от 14,3 до 20,8. В България заволеваемостта е значително по-висока от световната. Половината от болните са във възрастова група 50-69 години. При болните с РМШ пикът е между 40-49 години,а при болните с РЯ пикът е между 50-59 години и в двата случая с лека тенденция за подмладяване. При ТТМ пикът е между 60-69 години с тенденция за застаряване. Най-възрастни са болните с РВ с пик 70-79 години и тенденция както за подмладяване, така и за застаряване. В изследваният период се променя разпределението на болните по стадии. При РМШ са се увеличили болните в І стадии от 29% до 44% и в ІІІ стадии от 19% на 23%, а при ТТМ са се увеличили болните в І стадии от 33% до 67%, като и в двата случая са намалели болните във ІІ стадии. При РЯ болните в ІІІ стадии са се увеличили от 18% до 38%. Отчита се ниска и понижена 5-годишна преживяемост за всички стадии, като към края на изследвания период за РМШ тя е 53,6%, за ТТМ тя е 76,1%, а за РЯ е 39,5%. Получените резултати показват, че за последните 20 години болните с онкогинекологични заболявания са се увеличили с 33%, и независимо от преразпределението им по стадии, преживяемостта им е лоша, и най-вече при болните с рак на маточната шийка.
Първична туморна множественост в онкогинекологията-характеристика, особености и алгоритъм за проследяване.
Пленарна лекция.
ХVІІ Национална Гинекологична Конференция,
2013, Боровец.
Доц. ГАЛИНА ЧАКАЛОВА
Първичната туморна множественост (ПТМ) е проблем от особено значение в онкологията. Тя бива синхронна и метахромна. При първата два и повече различни тумори са установени в рамките на 1 година. При несинхронната- метахромна ПТМ вторият и всеки последващ тумор е установен след 1 година от лечението на първия тумор. Задължително условие за наличието на ПТМ е доказването на различни по хистологичен вид тумори в различни органи. По-честа е метахромната (80%) . Наличието на HPV в съседни органи спомага за развитието на lower genital tract neoplasia- рак на маточната шийка, рак на влагалището и рак на вулвата. Съчетанието на ПТМ на хормонално зависимите тумори с рак от друга локализация е свързана с BRCA-1 и BRCA-2 при рак на млечната жлеза, рак на ендометриума и рак на яйчника.
При болни с рак на маточната шийка, рак на ендометриума и рак на яйчниците е установен статистически по-висок риск от развитието на втори тумор на колон- ректум, бял дроб, вулва, бъбреци, пикочен мехур и левкемия.
В световен мащаб: През 2008 година са регистрирани 12.7 милиона нови случаи на рак и 7.6 милиона смърт от рак. При 10% от болните с рак са с ПТМ- което прави 1,7 милиона. При пациентки лекувани за рак на млечната жлеза и наличие на туморна маса в областта на аднексите и малкия таз е по-вероятно да имат ПТМ с рак на яйчника или маточната тръба, отколкото метастаза от рак на млечната жлеза. Това съотношение е 3:1. Най-рядко се среща съчетанието на 3 и повече тумора при един и същ пациент.
Темпът за развитие на втория и третия тумор е значително по-бърз от този на първия.
Наблюдава се тенденция за намаляване на случайте след десетата година.
За периода 1993-2010 година по данните на НРР 2930 жени са установени с ПТМ.
От тях 1869 са болните при които гинекологичният тумор е бил първи, при 1739 болни гинекологичният тумор е бил втори, а при 329 жени са имали ПТМ от два или повече гинекологични тумори. Когато първият тумор е рак на маточната шийка най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -133 жени (29,4%), следващите са: колон-ректум- 55 (12,1%), бял дроб 51 (11,3%), ендометриум - 33 (7,3%), пикочен мехур – 32 (7,1%), яйчник – 14 (3,1%), бъбрек Kidney – 12 (2,6%), стомах – 9 (2,0%) и др.
Когато първият тумор е рак на ундометриума най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -260 жени (28,3%), следващите са: колон-ректум – 128 (13,9%), яйчник – 120 (13,1%), бял дроб – 36 (3,9%), стомах – 29 (3,2%), пикочен мехур – 29 (3,2%), панкреас – 26 (2,8%), бъбрек – 19 (2,1%) и др. Когато първият тумор е рак на яйчника най-чест втори тумор е ракът на ендометриума -100 (23,7%), следващите са: млечна жлеза – 98 (23,2%), колон-ректум – 92 (21,8%), пикочен мехур – 15 (3,6%), стомах – 12 (2,8%), неходжкинов лимфом – 8 (1,9%), лемкемия – 8 (1,9%), маточна шийка – 7 (1,7%) и др.
При ПТМ се наблюдава най-честото съчетание между рак на ендометриума, рак на яйчника, рак на млечната жлеза и рак на колон-ректум. В България се наблюдават характерните съчетания за ПТМ, като всяка гинекологична локализация има своята особеност. При 5 до 10% от случаите с РМШ, РЕ и РЯ се диагностицират множествени тумори. Най-висок е относителният дял на РМШ като единствен тумор- 95%, а най-висок е относителният дял на РЕ при множествените тумори-10%. Три тумора са установени при 148 болни, а 4 тумора при 6 болни.
Най-често първи тумор е РМШ, следван от РМЖ и РЕ, докато като втори тумор най-често е представен РЯ. При 18.3% от случаите, множествените тумори на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло и яйчник са съчетани. При 34.6% от случаите, когато туморът на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник е първият диагностициран, вторият тумор също е на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник. Колкото е по-висока преживяемостта при един тумор, толкова е по-вероятно развитието на втори тумор. Удължената преживяемост при пациентите с рак на млечна жлеза, маточна шийка, тяло на матка и яйчник, увеличава вероятността от поява на втори тумор, при диагностицирането на който прогнозата рязко се влошава
Най-голяма концентрация на втори тумор се наблюдава на 4,5 - 5,5 години след лечението на първия тумор. Както е известно независимо от туморната локализация много добри лечебни резултати могат да се очакват само при І стадии.
Онкогинекологията се развива с бързи темпове. Сега насоките са не само да бъде излекувана болната. Съвременните тенденци са насочени към качеството на живот- т.е. как ще премина живота на излекуваната от рак жена. Онкогинеколозите се стремят да повишат качеството на живот чрез: запазване на фертилитета, провеждане на консерва-тивно лечение за запазване на матката при РЕ, извършване на органосъхраняващи операции при РМШ- конизация и трахилектомия, запазване на матката и другите аднекси при начален РЯ. Прилага се лапароскопска хирургия, роботизирана хирургия, нерв-съхраняващи операции, запазване на бременността при наличието на рак и др.
Праследяване: препоръчва се в процеса на лечение и проследяване на първия тумор да се обърне внимание и на другите органи и целенасочено да се търси наличието на синхронна туморна множественост. Това най-лесно може да се случи, когато лекарите, наблюдаващи пациентката след приключване на лечението целенасочено я насочат за гинекологичен преглед и такъв на млечните жлези и колон-ректум, като е необходима по-добра колаборация между специалистите по отделните локализации. Болна след лечение на рак ва млечнаат жлеза и рак на колон-ректум засължително трябва да се проследява и от гинеколог за целенасочено търсене на гумор на ЖПО. Болни след лечение на тумор на ЖПО трябва да се проследява и от хирург за целенасочено търсене на втори тумор на млечната жлеза и колон-ректум.
ВАКСИНА ЗА HPV
Г. ЧАКАЛОВА
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
Онкология, 37, 2009, 1, 2-7.
РЕЗЮМЕ
Човешкият папиломен вирус ( HPV ) е етиологичният фактор за рака на маточната шийка и другите болести на долния генитален тракт. Съществуват 2 профилактични ваксини. Първата е четиривалентна и включва HPV-6, -11, -16 и -18, а втората е бивалентна и включва само HPV 16 и -18. Използавт се при млади момичета, и комбинацията на скрининг и ваксинация е правилният път за профилактика на цервикалния карцином. Необходимо е наличието на качествено нови протоколи за превенция на рак на маточната шийка.
Ключови думи: ваксина, HPV .
ГЕНЕТИЧЕН СКРИРИНГОВ МЕТОД ПРИ РАК НА ЯЙЧНИКА И ПРОФИЛАКТИЧНА ОВАРИЕКТОМИЯ
Г. ЧАКАЛОВА
МедикАрт Онкология, 2, 2012, 54-55.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Фамилната анамнеза е най-сериозния рисков фактор при рак на яйчника. BRCA 1 и BRCA 2 мутациите са често срещани в случаите на овариален карцином. Дискутира се риска при млади жени с фамилен и наследствен рак на яйчника. Представено е използването на скрининга и превантивната хирургия при BRCA 1 и BRCA 2 мутациите.
Ключови думи: рак на яйчника, BRCA 1 и BRCA 2 мутации.
ДЕТЕКЦИЯ И ГЕНОТИПИРАНЕ НА HPV И КОРЕЛАЦИЯТА ИМ С ЦИТОЛОГИЧНИЯ И ХИСТОЛОГИЧНИЯ РЕЗУЛТАТ
Г. ЧАКАЛОВА, Г. ГАНЧЕВ
СБАЛО-ЕАД
15-та Национална конференция по онкогинекология. В. Търново,
22-25 април 2010, 30-31.
Целта на настоящото проучване е да определим мястото на детекцията и генотипиране на HPV при определяне на лечебното поведение при болни с изменения на маточната шийка.
Материали и методи: При 208 болни бяха съпоставени резултатите от цитологичното изследване, вирусната типизация и хистологичното изследване от прицелната биопсия на маточната шийка.
Резултати: При 27 болни (13%) цитологичнят резултат беше Рар 2, при 176 болни (84,6%) – различни варианти на Рар 3 ( Рар 3а, Рар 3аd, Рар 3в), а при 5 болни ( 2,4%) - Рар 4. На всичките 208 болни е направено генотипизиране за високорискови типове на HPV. Най-често срещаните са HPV 16, HPV 18, HPV 31, HPV 33 и HPV 35 – 165 болни (79%). При 5% от случаите не беше доказан вирус от изследваните типове.
|Доказан тип HPV |Брой болни | % |
|HPV 16 |84 |40,4% |
|HPV 18 |35 |16,8% |
|HPV 31 |18 |8,7% |
|HPV 33 |14 |6,7% |
|HPV 35 |14 |6,7% |
|HPV 39 |3 |1,4% |
|HPV 45 |9 |4,3% |
|HPV 52 |6 |2,8% |
|HPV 56 |2 |1,0% |
|HPV 58 |7 |3,4% |
|HPV 59 |4 |1,9% |
|HPV 66 |2 |1,0% |
|Отрицателен резултат |10 |4,8% |
|ВСИЧКО |208 |100% |
Хистологичната диагноза от прицелната биопсия е: папилом с коилоцитна дисплазия- 57 болни (27,4%), лека дисплазия- 76 болни (36,5%), умерена дисплазия- 44 (21,2%), тежка дисплазия- 21 болни (10%), карцинома in situ- 8 болни (3,8%) и микроинвазивен карцином- 2 болни (1%). Лечебното поведение се определяше от хистологичния резултат и състаянието на маточната шийка и беше: тъканно деструктивно лечение на маточната шийка- 48 болни, LLETZ- 95 болни, конизация- 61 болни и хистеректомия- 4 болни.
Изводи: Получените от нас резултати показват 18% несъвпадение между цитологичното изследване, вирусната типизация и хистологичното изследване. Съчетанието на трите диагностични метода дават най-точна представа за измененията на маточната шийка, от което зависи правилното определяне на лечебната тактика.
АНАЛИЗ НА СТАДИЯ И ЛЕЧЕБНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ЗА 25 ГОДИШЕН ПЕРИОД
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО
Проведено е ретро- и проспективно проучване на 3581 болни с РМШ, лекувани в клиниката за 25 годишен период (1982-2006). Разпределението по стадии е както следва: I стадии- 1419 болни, II стадии - 1201, III стадии - 924 и IV стадии- 37 болни. През годините се наблюдава намаляване на относителния дял на болните в I стадий от 53% до 39% и увеличаване на относителния дял на болните във II стадий от 25% на 34% и в III стадий от 21% на 26%. Лечебното поведение при РМШ е в пряка зависимост от стадия на заболяването. От 3581 болни при 2115 е извършена радикална хистеректомия с тазова лимфна дисекция. В първия период са оперирани 163 болни (7,7%), във вторият- 401 (18,9%), в третия- 421(19,9%), в четвъртия- 472 (22,3%), а в петия- 658 (31%). При болните в I стадий е проведена следоперативна лъчева терапия, болните във II стадии са оперирани след проведена предоперативна лъчетерапия, тези в III стадий са оперирани заради персистенция на процеса след проведена дифинитивна лъчетерапия. При 1466 болни е проведена само лъчетерапия (съчетана или перкутанна), предимно във II и III стадий, а при четвърти стадий терапията е била симптоматична. Получените от нас резултати съвпадат с тези за цялата страна- през последните години се увеличават болните с II и III стадий са сметка на тези с I стадий. В търсене на възможности за подобряване на лечебните резултати се увеличава относителния дял на оперираните болни с РМШ.
ЗА И ПРОТИВ ЕНДОСКОПСКАТА ХИРУРГИЯ НА ОВАРИАЛНИТЕ ТУМОРИ
Доц. Г. Чакалова
Репрод. Здраве, 16, 2009, 17.
Началник клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
ЦЕЛИ. Ендоскопската хирургия заема все по-голямо място и нейните предимства се безспорни: по-щадяща оперативна интервенция, по-бързо възстановяване на болните, по-евтино лечение. Често кистите на яйчника биват оперирани ендоскопски, а с това се увеличават и грешките. Целта е да анализираме случаите на ендоскопска кистектомия при злокачествени тумори на яйчника.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ. През последните 3 години в клиниката са лекувани 10 млади жени, който преди това са оперирани другаде, като ендоскопски е извършена кистектомия. При хистологичното изследване на отстранената киста е установен злокачествен тумор на яйчника или такъв с гронична малигненост.
РЕЗУЛТАТИ. От 1 до 2 месеца след кистектомията, пациентките постъпват за хистологично уточняване, стадиране и радикално лечение в клиниката. Хистологичната диагноза: 9 болни с аденокарцином и 1 болна със смесен тумор-ембрионален карцином и ендодермален синусов тумор. При 2 болни след радикалното лечение стадирането е 1а стадии и не налага следоперативна химиотерапия. При 2 болни е установен карцином на двата яйчника, т.е. 1в стадии, което определи провеждането на 3 курса ХТ. При останалите 6 болни с цел радикалност освен хистеректомия с аднексите и оментектомия са извършвани лимфни дисекции, чревни резекции, екстирпация на перитонеума, спленектомия. Тези болни са стадирани като 3с стадии, и са проведени 4-6 курса ХТ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Получените от нас резултати показват, че при 10-те болни е била извършена неправилно ендоскопска кистектомия, а радикалното лечение е закъсняло с 1-2 месеца. Ендоскопската хирургия има своето място в гинекологията и ще се развива с бързи темпове. Препоръчва се стриктно прецизиране на индикациите за тези операции след изключване на неоплазия, а именно: киста до 10 см, интактен втори яйчник и нормални стойности на Са 125. Задължително условие е наличието на възможност за спешно хистологично изследване- гефрир и при доказване на карцином едномоментно извършване на радикална операция.
ЗДРАВНА ПОЛИТИКА И МЯСТО НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ КЛИНИКИ В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНА РЕФОРМА
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
Онкология, 38, 2010, 3, 2-10.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД, СОФИЯ
РЕЗЮМЕ
България е изправена пред необходимостта да извърши дълбоки реформи в здравеопазването с определяне на осонвни приоритети. Приоритет 1 е подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до онкологично лечение. Приоритет 2 е осигуряване на устойчиво финансиране на здравната система и ефективно използване на средствата. От тук са определени три нива на лечебни заведения за съвременна диагностика и лечение на онкологични заболявания. За първи път в историята на онкологичната помощ започва съвременно развитие чрез здравната политика в условията на здравна реформа.
Ключови думи: здравна политика, онкологична помощ, здравна реформа.
ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ ЗА РАННОТО УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ПРИ ЖЕНАТА
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 6.
ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е ОКОЛО 5% ОТ СЛУЧАЙТЕ НА ТУМОРИ НА ЖПО
• ПТМ БИВА СИНХРОННА И МЕТАХРОМНА, КОЯТО Е ПО-ЧЕСТА И ПРЕДСТАВЛЯВА 90% ОТ СЛУЧАЙТЕ.
• УСТАНОВЯВАНЕ НА ВТОРИЯ ТУМОР СЛЕД ПЪРВАТА ГОДИНА НА ЛЕЧЕНИЕ НА ПЪРВИЯ ОПРЕДЕЛЯ ТУМОРНАТА МНОЖЕСТВЕНОСТ КАТО МЕТАХРОМНА.
ОПИСАНИ СА СЛУЧАЙ НА ВТОРИ ТУМОР И 20 ГОДИНИ СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО НА ПЪРВИЯ
• НЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА РЯДКОСТ НАЛИЧИЕТО НА 3 И ПОВЕЧЕ ТУМОРИ ПРИ ЕДИН ИНДИВИД.
• ПРОУЧВАНИЯТА ИЗВЪРШЕНИ ДОСЕГА УСТАНОВЯВАТ ПАРАДОКСАЛНИЯ ФАКТ, ЧЕ ВТОРИЯТ ТУМОР ОБИКНОВЕННО СЕ ДИАГНОСТИЦИРА В НАПРЕДНАЛ СТАДИИ.
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?
• АКЦЕНТ ВЪРХУ МЯСТОТО КЪДЕТО Е БИЛ ПЪРВИЯТ ТУМОР С ЦЕЛ ТЪРСЕНЕ НА ЛОКАЛЕН РЕЦИДИВ
• СТРАХ ОТ СТРАНА НА ЖЕНАТА ДА СЕ ОТКРИЕ ОТНОВО НЕЩО СТРАШНО
• ИГНОРИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА ПТМ В ДИСПАНСЕРИТЕ КЪДЕТО СЕ ПРОСЛЕДЯВА ПЪРВИЯТ ТУМОР
ЛИПСА НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ НА РАКА
• НЕДОФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА СКРИНИНГ И ПРОФИЛАКТИКА
• НЕДОСТАТЪЧНА ИНФОРМИРАНОСТ НА СПЕЦАЛИСТИТЕ ОТ ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ ЗА ПРОБЛЕМА ПТМ
В РЕЗУЛТАТ НА ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО
• ПАЦИЕНТКИ ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАНИ ОТ ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ ЗАГИВАТ ОТ ВТОРИ ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР ПОРАДИ КЪСНОТО МУ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
• НАЙ-ЧЕСТО Е СЪЧЕТАНИЕТО НА РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА С ТУМОР НА ЖПО
ПРИЧИНА ЗА ПТМ И ЧЕСТОТА НА ПТМ:
- ГЕНЕТИЧНА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ BRCA1 И BRCA2 ПРИ РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И ЯЙЧНИКА,
- ХОРМОНАЛНА ПРИ РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА
- ИЛИ ВИРУСНА ПРИ РАК МАТОЧНАТА ШИЙКА И ВУЛВАТА
- ЧЕСТОТА НА ПТМ ОТ 2% ДО 10%
ПРОУЧВАНЕ
• ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 7502 БОЛНИ.
• ОТ ТЯХ ПРИ 113 БОЛНИ Е ДОКАЗАНА ПТМ И СА УСТАНОВЕНИ ВТОРИ 115 ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ - 1,5%.
• ПРИ 2 БОЛНИ ИМА 3 РАЗЛИЧНИ ТУМОРИ
• ПЪРВИЯТ ТУМОР Е БИЛ УСТАНОВЕН ОТ 0 МЕСЕЦА ДО 22 ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА
• ПРЕОБАДАВАТ СЛУЧАЙТЕ В ПЪРВИТЕ 5 ГОДИНИ
НАЙ-ЧЕСТО Е СЪЧЕТАНИЕТО НА РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА - 34 СЛУЧАЯ
• РАК НА ЯЙЧНИКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 18 СЛУЧАЙ
• РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 18 СЛУЧАЯ
• ОСТАНАЛИТЕ КОМБИНАЦИИ СА МНОГО РАЗЛИЧИ И ПРЕОБЛАДАВАТ ЕДИНИЧНИТЕ СЛУЧАЙ
ВТОРИЯТ ТУМОР Е БИЛ:
• РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА -42 БОЛНИ
• РАК НА ЯЙЧНИКА – 25 БОЛНИ
• РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА- 23 БОЛНИ
• РАК НА ВУЛВАТА -22 БОЛНИ
• РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО – 1 БОЛНА
ПЪРВИЯТ ТУМОР НАЙ-ЧЕСТО Е РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА-
80 СЛУЧАЯ ОТ 115 СЛУЧАЯ -70%
• СИНХРОННАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 8 БОЛНИ -7%
• МЕТАХРОМНАТА ТУМОРНА МОНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 105 БОЛНИ- 93%
ПЪРВИЯТ ТУМОР Е:
• МЛЕЧНА ЖЛЕЗА- 80 СЛУЧАЯ
• ДЕБЕЛО ЧЕРВО – 12
• РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА -7
• РАК НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА- 5
• РАК НА КОЖАТА – 3
• МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ – 2
• НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ- 1
• ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА- 1
• БЪБРЕК -1
• СТОМАХ -1
• ПИКОЧЕН МЕХУР - 1
• ЕНДОМЕТРИУМ - 1
ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ ВТОРИЯТ ТУМОР Е БИЛ УСТАНОВЕН В ПЪРВИ СТАДИИ САМО В 63% ОТ СЛУЧАИТЕ
• НАПРЕДНАЛ СТАДИИ Е БИЛ УСТАНОВЕН В 37%.
• БЛИЗО 1/3 ОТ БОЛНИТЕ СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ С ВТОРИ ТУМОР В III И IV СТАДИИ
• ПРИЧИНАТА ЗА СМЪРТА НАЙ-ЧЕСТО Е ВТОРИЯТ ТУМОР, ПРИ ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАН ПЪРВИ ТУМОР
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ВТОРИ ТУМОР ПО СТАДИЙ
| СТАДИИ | БРОЙ | % |
| 0 | 7 | 6,2 |
| I | 65 | 57,2 |
| II | 10 | 8,9 |
| III | 25 | 22,2 |
| IV | 6 | 5,3 |
СИТУАЦИЯТА Е КРАЙНО ТРЕВОЖНА КАТО СЕ ИМА В ПРЕДВИД, ЧЕ ТОВА СА БОЛНИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ДИСПАНСЕРНО НАБЛЮДЕНИЕ
• КАКВА Е РОЛЯТА НА ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?
• КАК МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА НА ПТМ И КЪСНАТА ДИАГНОСТИКА?
• ОТ ЕДНА СТРАНА СА ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ, КОЙТО ТРЯБВА ПО-ЧЕСТО ДА НОСОЧВАТ ЗА ПРЕГЛЕД ПРИ ГИНЕКОЛОГ БОЛНИ С РАК В АНАМНЕЗАТА
РОЛЯТА НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ В ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ:
• ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЕНЕ И РАННО ОТКРИВАНЕ НА ВТОРИ ТУМОР
• ПРИ БОЛНИ ЛЕКУВАНИ ЗАРАДИ РАК ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ОСОБЕННО ВНИМАНИЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА РАК НА ГИНЕТАЛИИТЕ
• ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ПРИ БОЛНИ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА В АНАМНЕЗАТА
РОЛЯ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ДИСПАНСЕРИТЕ
• ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛНИ, ЛЕКУВАНИ ЗАРАДИ РАК
• ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСОЧВАНЕ ЗА ПРЕГЛЕД КЪМ ГИНЕКОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, ОПЕРИАНИ ЗАРАДИ НЕГИНЕКОЛОГИЧНИ ТУМОРИ
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА.
ЗДРАВНА РЕФОРМА ДО 2011 ГОДИНА
Г. ЧАКАЛОВА
Онкология, 40, 2012, 1, 2-19.
РЕЗЮМЕ
Здравната политика е част от общата политика на държавата. Представена е националната здравна стратегия и приоритетите и, а именно: Значими здравни проблеми, изискващи предимствено решаване; Значими сектори на здравеопазната система, изискващи предимствено развитие; Групи от населението, изискващи предимствено гарантиране на здравни грижи. Министерството на здравеопазването публикува 51 цели за 2011 година, като са определени стратегическите цели и дейностите за постигането на тези цели, и са посочени очакваните резултати.
Ключови думи: здравната политика, национална здравна стратегия, стратегически цели и дейности.
Карцином на ендометриума при жени до 30 годишна възраст.
Чакалова, Г.
Списание на Българско Онкологично Дружество. 2, 2007, 15-16.
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ И ДИСТРЕС ПРИ ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНО БОЛНИ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ И ФАМИЛЕН РАК И СРАВНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ С ТЕЗИ НА БОЛНИ С ПЪРВИЧЕН ГИНЕКОЛОГИЧЕН РАК
Г. ЧАКАЛОВА (1), Б. ЧАКАЛОВ (2)
Онкология, 40, 2012, 4, 25-34.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД (1), Медицински Център Гинека (2)
РЕЗЮМЕ
Проучено е качеството на живот и дистрес при болни с онкогинекологични заболявания, при болни с ПТМ и при болни с фамилен рак. Първото изследване включва измерване нивото на стреса, посредством скалата за измерване на стреса NCCN Distress Thermometer (DT) (NCCN Distress management clinical practice guidelines, 2003 и определяне на качеството на живот чрез EORTC QLQ-C30. Изследвани бяха 103 болни от които 80 с гинекологичен рак и 23 с ПТМ. Получените резултати показват че, от 103 болни, 59 пациентки (57%) определят своят стрес със 4 или повече по скалата на стреса. От тях 36 от общо 80 (45%) са с първичен тумор, и всичките 23 болни (100%) с ПТМ. Второто проучване е свързано с оценяване на тревожността и депресията преди началото на лечението, и на 6-тия, 12-тия, 18-тия и 24-тия месец след лечението. Изследвани бяха 216 жени, от които 110 с онкогинекологично заболяване (80 болни с първичен тумор, 23 болни с ПТМ и 7 болни с фамилен рак) и 106 жени -контролна група. От тези 110 болни, при 61 попълването на въпросника е било индивидуално, в присъст-вието на лекар, при 20 жени е било групово (от 2 до 4 пациентки в група), в присъствието на лекар и при 29 попълването на въпросника е било самостоя-телно, без присъствието на лекар. При контролната група резултатите са значително по-добри, отколкото при болните с онкогинекологични заболявания. От болните с онкологични заболявания, тези 61 болни, при които, попълването на въпросника е било индивидуално, в присъствието на лекар, са дали по-добри резултати, отколкото болните, които са попълвали въпросника в група в присъствието на лекар, или самостоятелно, без присъствието на лекар. Болните с ПТМ и ФР имат по-лоши резултати отколкото болните с първичен тумор, като болните с ПТМ имат по-лоши резултати от тези с ФР. Нивото на стреса на болните с първичен тумор 24 месеца след лечението се доближава до това на контролната група, докато при пациентките с ПТМ и ФР се установи понижаване на нивото на стрес, но то продължава да показва значително по-високо ниво по сравнение с това на болните с първичен тумор. Получените резултати показват, че болните с ПТМ и ФР имат високо ниво на дистрес и понижено качество на живот.
Ключови думи: качество на живот, дистрес, първична туморна множественост, фамилен рак, гинекологичен рак.
КОМПЛЕКСНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА И РЕЦИДИВИТЕ
Г. Чакалова (1), Е. Петкова (2), И. Михайлова (2),
Клиника по Гинекология (1), Клиника по лъчетерапия (2), СБАЛО
16-та Национална конференция по онкогинекология и 2-ра национална конференция по минимално инвазивна гинекологична хирургия. Плевен, 1-4 Декември, 2011,32-33.
РЕЗЮМЕ
Карциномът на вулвата е един от редките тумори на ЖПО. През 2009 година в България са регистрирани 117 жени. Хистологично в 90% е спиноцелуларен карцином, останалите 10% са аденокарциноми, други карциноми, и малигнен меланом. Лечението на рака на вулвата е комплексно и включва операция в съчетание със следоперативна перкутанна лъчетерапия. Обемът на операцията зависи от размера и локализацията на тумора, степентта на диференциация и най-вече от състоявието на ингвинофемуралните лимфни възли. Лъчетерапевтичната доза и полето също зависят от разпостранението на тумора. Химиотерапията се прилага само при авансирал туморен процес или при рецидиви, и е с цисплатина, 5 FU и/или митомицин С. Лечението на рецидивите е предимно оперативно - широка ексцизия на рецидива, при необходимост се извършва и резекция на съсъден орган и дори екзентерация. Следоперативно се прилага лъчеватерапия само когато такава не е прилагана след първата операция. Представен е алгоритъм на комплексното лечение на рака на вулвата по стадии, както и собствен опит при лечението на 373 болни с първичен рак, с персистенция и рецидиви, за периода 01.01.2002- 31.10.2011 година са лекувани в клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД.
КОНТРАЦЕПЦИЯ ПРИ БОЛНИ С ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Доц. Г. Чакалова
Репрод. Здраве, 16, 2009, 20-21.
Началник клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
ЦЕЛИ. Всяка година около 8000 жени развиват доброкачествени
заболявания на млечните жлези ( ДЗМЖ ). Голяма част от тях за в репродуктивна възраст и желаят да използват контрацептиви с цел регулация на детородната си функция. Целта на настоящото проучване е да проучат влиянието на контрацептивите при тези болни.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ. През последните 8 години са проследени 312 жени с ДЗМЖ, приемащи контрацептиви. При 174 ( 55,8 % ) е била установена мастопатия, при 84 ( 26,9 % ) - кисти на млечната жлеза, а при 54 болни ( 17,3 % ) -фиброаденоми. Пациентките са на възраст от 19 до 38 години. Използваните контрацептиви са били нискодозирани и са се прилагали от 2 до 4 години.
РЕЗУЛТАТИ. Всички пациентки са наблюдавани на 6 месеца, като са извършвани гинекологични прегледи, ехография на малкия таз, прегледи на млечните жлези, включая и ехография и мамография. При 58 пациентки ( 18,6 % ) се наложи спиране на контрацептива поради влошаване състоянието на млечните жлези, като при 1 пациентка ( 0,3 % ) се откри начален карцином на млечната жлеза. На тези пациентки се препоръча използването на други методи за контрацепция. При други 27 болни ( 8,6 % ) се извърши операция заради миома на матката или киста на яйчника с което се преустанови използването на контрацептиви.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Получените от нас резултати показват, че е възможно да се използват контрацептиви при болни с ДЗМЖ но се налага строг контрол на състоянието на млечните жлези и гениталиите поради високият процент болни на които се налага спиране на хормоналната терапия поради усложнения.
КАРЦИНОМ НА ЕНДОМЕТРИУМА-РАННА ДИАГНОЗА ПРИ ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ
Е. КАМЕНОВ, Г.ЧАКАЛОВА, К. АНГЕЛОВ, А. КЪРЛОВ,
В. МЕЛАМЕД,
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ СБАЛО-ЕАД
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 6.
КАРЦИНОМЪТ НА ЕНДОМЕТРИУМА Е НАЙ-ЧЕСТИЯ ТУМОР НА ГИНЕТАЛИИТЕ
• ГОДИШНО В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗБОЛЯВАТ НАД 1200 ЖЕНИ.
• ТИПИЧЕН ХОРМОНАЛНО ЗАВИСИМ ТУМОР
• ХАРАКТЕРЕН С ТОВА, ЧЕ НАЙ-ЧЕСТИЯТ СИМПТОМ Е КЪРВЕНЕ В МЕНОПАУЗАТА
• НАБЛЮДАВА СЕ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ ПРИ ТЕЗИ БОЛНИ
СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
• ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В КЛИНИКАТО ПО ГИНЕКОЛОГИЯ НА СБАЛО-ЕАД СА ЛЕКУВАНИ 680 БОЛНИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА.
ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С 1 И 2 СТАДИИ.
НАЙ-ЧЕСТОТО ЛЕЧЕНИЕ Е БИЛО ОПЕРАТИВНОТО.
ТАБЛИЦА 1. СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА
| | | | | |
|I СТ. |II СТ. |III СТ. |IV СТ. |ВСИЧКО |
| | | | | |
|457 |116 |101 |6 |680 |
| | | | | |
|67,3% |17,0% |14,9% |0,9% |100% |
ОТ ТЕЗИ 680 БОЛНИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА ПРИ 43 ( 6,3% ) Е УСТАНОВЕНА ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ОТ 44 ТУМОРА
• РАК НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА – 34 БОЛНИ (77,3%)
• РАК НА РЕКТУМ-СИГМА- 7 БОЛНИ (15,9%)
• МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ – 1 БОЛНА (2,3%)
• РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО- 1 БОЛНА (2,3%)
• ПРИ ЕДНА ОТ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА Е УСТАНОВЕН И 3-ТИ ТУМОР - РАК НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА (2,3%)
НАБЛЮДАВА СЕ В БЛИЗО 100% ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ХОРМОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ
• КАРЦИНОМЪТ НА ЕНДОМЕТРИУМА Е БИЛ ВТОРИ ТУМОР ПРИ 42 БОЛНИ И ПЪРВИ ТУМОР ПРИ 1 БОЛНА.
• ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С ВИСОКОДИФЕРЕНЦИРАН И УМЕРЕНОДИФЕРЕНЦИРАН АДЕНОКАРЦИНОМ-83%.
• ПРИ 1 БОЛНА Е УСТАНОВЕН КАРЦИНОСАРКОМ.
• ЛЕЧЕНИЕТО Е ИЗВЪРШЕНО В ЗАВИСИМОСТ ОТ СТАДИЯ И ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА БОЛНАТА.
ТАБЛИЦА 2. СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ
| | | |
|СТАДИЙ |БРОЙ |% |
| | | |
|I |37 |86,05 |
| | | |
|II |5 |11,62 |
| | | |
|III |1 |2,33 |
ИЗВЪРШЕНО ЛЕЧЕНИЕ
• САМО ОПЕРАЦИЯ- 8 БОЛНИ
• ОПЕРАЦИЯ И ЛЪЧЕТЕРАПИЯ – 33 БОЛНИ
• САМО ЛЪЧЕТЕРАПИЯ – 2 БОЛНИ.
• ХОРМОНОТЕРАПИЯ-ПРИ ВСИЧКИ БОЛНИ.
РАННА ДИАГНОЗА
ПРИ СРАВНЯВАНЕНА СТАДИЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА С ЕДИН ТУМОР И ТЕЗИ С ДВА И ПОВЕЧЕ ТУМОРА СЕ УСТАНОВИ,ЧЕ ПРИ БОЛНИТЕ С ПТМ ДИАГНОЗАТА Е ПОСТАВЕНА ПО-РАНО И ПАЦИЕНТКИТЕ В I СТАДИЙ СА ПОВЕЧЕ-67,3% СРЕЩУ 86,07%.
РЕЗУЛТАТИ
• ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И ПТМ НАЙ-ЧЕСТО СА С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО.
• БОЛНИТЕ С ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ В АНАМНЕЗАТА РЕАГИРАТ ПО-БЪРЗО НА ПЪРВИЯТ СИМПТОМ-КЪРВЕНЕТО, А НЕГОВОТО УТОЧНЯВАНЕ Е ЛЕСНО-СЕПАРИРАНО АБРАЗИО.
ИЗВОДИ
• ПО СРАВНЕНИЕ С ДРУГИТЕ БОЛНИ С ПТМ, ТЕЗИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА СА С ДОБРА ПРОГНОЗА.
• ОТ ЕДНА СТРАНА ЗАРАДИ РАННОТО ИМ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ,
• ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗАРАДИ БИОЛОГИЧНИЯ ХОД НА НЕОПЛАЗИЯТА.
• ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАНЕ СЕ ПОСТИГА В БЛИЗО 70%.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ДИАГНОЗАТА Е РАННА, А ПРОГНОЗАТА Е БЛАГОПРИЯТНА.
КЪСНА ДИАГНОЗА НА РАКА НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ПРИ БОЛНИ С ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
А. КЪРЛОВ, Г. ЧАКАЛОВА,К. АНГЕЛОВ,
Е. КАМЕНОВ,В. МЕЛАМЕД, Т. КЪРЛОВ
ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА, СБАЛО
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 4.
РАКЪТ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГИНЕКОЛОГИЧНИ ТУМОРИ
• ГОДИШНО В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОКОЛО 1000 ЖЕНИ
• ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ УВЕЛИЧАВА ТЕНДЕНЦИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИАГНОЗАТА В АВАНСИРАЛ СТАДИЙ
• УВЕЛИЧАВА СЕ И БРОЯ НА МЛАДИТЕ ЖЕНИ
ПРИЧИНИТЕ СА КОМПЛЕКСНИ:
• ЛИПСА НА РАБОТЕЩА СКРИНИНГОВА ПРОГРАМА
• НЕАДЕКВАТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ ОТ СТРАНА НА ЖЕНИТЕ
• ЛИПСА НА ФИНАНСОВ ИНТЕРЕС ОТ СТРАНА НА ЛЕКАРИТЕ
В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА:
• СЪОТНОШЕНИЕТО 4:1 ЗА КАРЦИНОМА ИН СИТУ: ИНВАЗИВЕН КАРЦИНОМ, ХАРАКТЕРНО ЗА ЕВРОПА И АМЕРИКА ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕПОСТИЖИМА ЦЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ
• УВЕЛИЧАВА СЕ КАКТО ЗАБОЛЯВАЕМОСТТА,ТАКА И СМЪРТНОСТТА ОТ РАК НА ПОРЦИОТО
СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
• ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 1365 БОЛНИ.
• НАД 60% ОТ ТЯХ СА С АВАНСИРАЛ СТАДИЙ
• ПРЕОБЛАДАВАТ НИСКО ДИФЕРЕНЦИРАНИТЕ ФОРМИ НА СПИНОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ
РАЗПРЕЗЕЛЕНИЕ НА 1365 БОЛНИ ПО СТАДИЙ
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| I | 510 | 37,36 % |
| II | 442 | 32,38 % |
| III | 393 | 28,79 % |
| IV | 20 | 1,46 % |
ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
• ОТ 1365 БОЛНИ ПРИ 30 (2,19%) Е УСТАНОВЕНО ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
• СИНХРОННА ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 1 БОЛНА.
• МЕТАХРОМНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 29 БОЛНИ.
СЪЧЕТАНИЕ С ДРУГИ ТУМОРИ
• РАК НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА – 18 БОЛНИ
• РАК НА ВУЛВА – 6 БОЛНИ
• РАК НА ЯЙЧНИКА – 1 БОЛНА
• РАК НА ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА -1 БОЛНА
• РАК НА ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА -1 БОЛНА
• РАК НА КОЛОНА - 1 БОЛНА
• РАК НА БЪБРЕКА -1 БОЛНА
• РАК НА СТОМАХА – 1 БОЛНА
ХАРАКТЕРНО Е ГОЛЯМО РАЗНООБРАЗИЕ И НАЛИЧИЕ НА ЕДИНИЧНИ БРОЙКИ
• НАЙ-ЧЕСТ Е РАКА НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА- 60%.
• ХАРАКТЕРНИЯТ СЪС ОБЩАТА ЕТИОЛОГИЯ ( HPV ) РАК НА ВУЛВАТА Е УСТАНОВЕН В 20%.
• ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА В 2 КЛИНИЧЕН СТАДИЙ- 40%
СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 30 БОЛНИ С ПТМ
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| 0 | 7 | 23,33 % |
| I | 7 | 23,33 % |
| II | 12 | 40,00 % |
| III | 4 | 13,33 % |
ПРЕЖИМЯЕМОСТ
• ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ Е УСТАНОВЕНА ПО-ЛОША ПРЕЖИВЯЕМОСТ ОТКОЛКОТО НА ОБЩАТА ГРУПА.
• ПРИГНОЗАТА КАТО ЦЯЛО Е ЛОША С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК В 0 СТАДИЙ.
ИЗВОДИ
• БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА С ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ СА МАЛКО, ПРЕОБЛАДАВАТ ТЕЗИ В 2 САДИЙ И ИМАТ ПО-ЛОША ПРОГНОЗА.
• ПРЕПОРЪЧВА СЕ ПО-АКТИВНО НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛНИ С ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ В АНАМНЕЗАТА.
КЪСНА ДИАГНОЗА НА ЛЕСНО ДОСТЪПНИЯ РАК НА ВУЛВАТА
К. АНГЕЛОВ, Г. ЧАКАЛОВА, А. КЪРЛОВ, Е. КАМЕНОВ,
В. МЕЛАМЕД
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 4.
РАКЪТ НА ВУЛВАТА Е ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО С ТОВА,ЧЕ СЕ СРЕЩА ПРИ ПО-ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТКИ
• ПАРАДОКСАЛЕН Е ФАКТА, ЧЕ ЛЕСНО ДОСТЪПНИЯ РАК НА ВУЛВАТА СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ПРЕДИМНО В АВАНСИРАЛ СТАДИЙ.
• ГОДИШНО СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОКОЛО 120 ЖЕНИ.
• ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ ОТ СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ.
• ПОЧТИ ВИНАГИ Е ПРЕДХОЖДАН ОТ ПРЕКАНЦЕРОЗА – ЛЕВКОПЛАКИЯ, VIN.
• ДОКАЗАНА Е РОЛЯТА НА HPV ИНФЕКЦИЯ
СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
• ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 329 БОЛНИ С ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР НА ВУЛВАТА.
• ХИСТОЛОГИЧНО-ПРЕОБЛАДАВАТ СПИНОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ И НИСКОДИФЕРЕНЦИРАНИТЕ ФОРМИ.
• ПРИ 12 БОЛНИ-АДЕНОКАРЦИНОМ.
• ПРИ 6 БОЛНИ-МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ.
СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 329 БОЛНИ С РАК НА ВУЛВАТА
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| I | 86 | 26,13 % |
| II | 114 | 34,65 % |
| III | 117 | 35,56 % |
| IV | 12 | 3,64 % |
ЛЕЧЕНИЕ
• ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - РАДИКАЛНА ВУЛВЕКТОМИЯ С ИНГВИНОФЕМУРАЛНА ЛИМФНА ДИСЕКЦИЯ ПО ДЮКЕН.
• ПРИ 41 БОЛНИ САМО РАДИКАЛНА ВУЛВЕКТОМИЯ
• ПРИ 1 БОЛНА - ХЕМИВУЛВЕКТОМИЯ.
• ПРОВЕДЕНА Е ПРЕД ИЛИ СЛЕДОПЕРАТИВНА ЛЪЧЕТЕРАПИЯ ПРИ 95% ОТ ОПЕРИРАНИТЕ БОЛНИ.
• 2 БОЛНИ СА ПОВЕЛИ САМО ЛЪЧЕТЕРАПИЯ
ПРИЧИНИ ЗА КЪСНАТА ДИАГНОЗА
• НИСЪК ИНТЕЛЕКТ
• ЧУВСТВО ЗА СРАМ ОТ ВЕНЕРИЧЕСКА БОЛЕСТ
• НЕЗНАНИЕ НА КОЛЕГИТЕ ГИНЕКОЛОЗИ ОТ ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ
• ЧАСТ ОТ ПАЦИЕНТКИТЕ ПЪРВОНАЧАЛНО СА ЛЕКУВАНИ КОНСЕРВАТИВНО ОТ ДЕРМАТОЛОЗИ ЗА ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ
ОТ 329 БОЛНИ С РАК НА ВУЛВАТА ПРИ 22 БОЛНИ (6,68%) Е УСТАНОВЕНА ПТМ
• ПРИ ТЕЗИ 22 БОЛНИ СА УСТАНОВЕНИ 23 ПЪРВИЧНИ ТУМОРИ (ПРИ 1 БОЛНА Е ИМАЛО 3 ТУМОРА)
• ЧЕСТОТА НА ПТМ 7%
• 20 БОЛНИ СА СЪС СПИНОЦЕЛУЛАРЕН РАК
• 2 БОЛНИ СА С МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ
• ЗЛОКАЧЕСЕТВЕНИЯТ ТУМОР НА ВУЛВАТА Е БИЛ ВТОРИ ТУМОР
• ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ В ТРЕТИ КЛИНИЧЕН СТАДИЙ
СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ПТМ
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| I | 7 | 31,82 % |
| II | 1 | 4,54 % |
| III | 13 | 59,10 % |
| IV | 1 | 4,54 % |
ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ПЪРВИЯ ТУМОР
• РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 10 БОЛНИ (45,45%), ЕДНА БОЛНА И С РАК НА РЕКТУМА
• РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА – 6 БОЛНИ (27,27%)
• РАК НА СИГМАТА - 2 БОЛНИ (9,09%)
• РАК НА КОЖАТА НА ЛИЦЕТО – 2 БОЛНИ (9,09%)
• РАК НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР -1 БОЛНА (4,54%)
• НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ – 1 БОЛНА (4,54%)
ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ВУЛВАТА ДИАГНОЗАТА Е КЪСНА
• ПЪРВИ КЛИНИЧЕН СТАДИЙ Е УСТАНОВЕН САМО В 26% ОТ БОЛНИТЕ С РАК НА ВУЛВАТА
• ПРИ БОЛНИТЕ С ПТМ ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ В 3 КЛИНИЧЕН СТАДИЙ –59%
• СЛЕДВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БОЛНИТЕ С ПТМ СА БИЛИ ДИСПАНСЕРИЗИРАНИ ЗАРАДИ ПЪРВИЯТ ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР.
ИЗВОДИ
• КАРЦИНОМЪТ НА ВУЛВАТА Е ЛЕСНО ДОСТЪПЕН ЗА ДИАГНОЗА ТУМОР
• ПОРАДИ КОМПЛЕКСНИ ПРИЧИНИ ДИАГНОЗАТА Е КЪСНА
• ЛЕЧЕНИЕТО НЕ Е ЗАДОВОЛИТЕЛНО
• ЧЕСТИ СА ЛОКАЛНИТЕ РЕЦИДИВИ
Късно лимфоцеле при болна, оперирана от аденокарцином на маточната шийка.
Чакалова, Г.
Онкология, 35, 2007, 2, 56-58.
ЛЕЧЕБНИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ БОЛНИ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Г. ЧАКАЛОВА, П. КОСТОВА, А. ГАНЧЕВА
Онкология, 37, 2009, 1, 20-24.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД, СОФИЯ
РЕЗЮМЕ
За периода 2002-2004 год. В Клиниката по онкогинекология на СБАЛО-ЕАД, София са лекувани 249 болни с рак на маточната шийка. Разпределени по стадии са: I ст.- 110 болни, II ст.-93 болни, III ст.-45 болни и IV ст.-1 болни. Преобладават болните със спиноцелуларен карцином- 93%, и тези с недиференцираните форми-49%. Хирургично лечение е приложено при 235 болни, като при 205 болни то е било съчетано с лъчетерапия, хормонотерапия или химиотерапия. При 14 болни е проведена само лъчетерапия. При 39 болни е установен рецидив на заболяването. Пет и повече години са преживяла 175 болни, а 74 болни са починали. 5-годишната преживяемост е 70%.
Ключови думи: рак на маточната шийка, лечение, преживяемост.
Лечебни резултати при пациенти с рак на ендометриума.
Костова, П. Г. Чакалова, А. Ганчева.
Акуш. гинекол. 48, 2009, 4, 17-22.
Лечебни резултати при рак на маточната шийка за 10-годишен период.
Чакалова, Г.
Онкология, 40, 2012, 2, 39-42.
РЕЗЮМЕ
За периода 2002-2011 год. В Клиниката по онкогинекология на СБАЛО-ЕАД, София са лекувани 1363 болни с рак на маточната шийка. Разпределени по стадии са: I ст.- 562 болни, II ст.-418 болни, III ст.-367 болни и IV ст.-16 болни. Преобладават болните със спиноцелуларен карцином- 93%, и тези с недиференцираните форми-48%. Хирургично лечение е приложено при 1205 болни, като при 1055 болни то е било съчетано с лъчетерапия, хормонотерапия или химиотерапия, а при 150 болни лечението е било само хирургично.
Ключови думи: рак на маточната шийка, лечение.
Лапароскопска хирургия в онкогинекологията.
Чакалова, Г.
Онкология, 37, 2009, 2, 2-7.
РЕЗЮМЕ
През последните години в гинекология навлезе ендоскопската хирургия, представена като лапороскопска или роботизирана система.Тези техники са халактерни с ниска стойност и малко усложнения.
Ключови думи:лапароскопия, роботизирани системи, гинекология
МЕНИДЖМЪНТ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА
Г. ЧАКАЛОВА
Онкология, 38, 2010, 4, 19-24.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Провежданата праз последните години реформа в здравеопазването поставя нови изисквания пред всички работещи в тази система. Представен е актуален анализ на същността на здравния мениджмънт и по-специално на този, относящ се до развитието на клиника по онкогинекология, както и стъпките през които трябва да премине един здравен мениджър.
Ключови думи: мениджмът, гинекологична клиника
МЕНИДЖМЪНТЪТ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В ОНКОЛОГИЧНИТЕ БОЛНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА
Г. ЧАКАЛОВА
Онкология, 39, 2011, 1, 2-11.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Мениджмънтът на човешките ресурси е важен във всяка една област и по всяко време. В условията на здравна реформа се установява съществен проблем с човешките ресурси в онкологичните здравни заведения. Представен е актуален анализ на същността на мениджмънт на човешките ресурси в здравеопазването и по-специално на този, относящ се до проблемите и развитието на онкологичните лечебни заведения, както и стъпките през които трябва да премине един здравен мениджър.
Ключови думи: мениджмънт, човешки ресурси, онкологични болници.
НОВОСТИ В СТАДИРАНЕТО (TNM и FIGO) НА САРКОМИТЕ НА МАТКАТА И КАРЦИНОМА НА ВУЛВАТА
Г. Чакалова
Онкология, 39, 2011, 2, 2-11.
Клиника по гинекология, СБАЛ по Онкология, София
Стадиращите системи на гинекологичните новообразувания класифицират заболяването според неговото разпространение, с оглед сравняване на клиничния опит и лечебните резултати, и анализиране на основните прогностични фактори за изхода при пациентките. TNM системата е най-често използваната классификация по отношение на разпостранението на тумора. Последната 7-ма редакция на TNM класификацияна (2009) на злокачествените тумори е нова, и разработена съгласно междунорадните стандарти за опише и категоризира стадия на рака и неговата прогресия. Този гид съдържа нови и важни класификации, специфични за различните органи, които могат да използват онколозите и другите лекари, които лекуват болни от рак за адекватно определяне на туморите, прогнозата и лечението. Последната редакция на FIGO класификацията (2008) късае карциномът на вулвата, маточната шийка, ендометриума и саркомите на матката. Целта на настоящата публикация е да представи промените на TNM и FIGO класификациите на гинекологичните неоплазии е да се анализират основните принципи и правила, на които те са базирани.
Ключови думи: TNM 7-ма редакция, FIGO класификация, гинекологични тумори
НОВОСТИ В СТАДИРАНЕТО (TNM и FIGO) НА САРКОМИТЕ НА МАТКАТА И КАРЦИНОМА НА ВУЛВАТА
Г. Чакалова
Клиника по гинекология, СБАЛ по Онкология, София
16-та Национална конференция по онкогинекология и 2-ра национална конференция по минимално инвазивна гинекологична хирургия. Плевен,
1-4 Декември, 2011, 31-32.
РЕЗЮМЕ
В онкогинекологията се прилагат две стадиращи системи - TNM и FIGO за адекватно определяне на туморите, прогнозата и лечението. TNM системата е най-често използваната классификация по отношение на разпостранението на тумора в онкологията. В Акушерството и гинекологията по-често се използва FIGO. Последната 7-ма редакция на TNM класификацияна (2009) на злокачествените тумори е нова, и разработена съгласно междунорадните стандарти за да опише и категоризира стадия на рака и неговата прогресия. Тази класификация е клинична и хистопатологична, докато FIGO е хирургична стадираща система. За първи път е дадена класификация на саркомите на матката по хистологичен вид. Последната редакция на FIGO класификацията (2008) предлага много променено стадиране на карциномът на вулвата. Представят се двете класификации при сарком на матката и карцином на вулвата, както и тяхните особености. При сравняване на двете системи се установяват различия, които ще бъдат дискутирани. Целта на настоящата презентация е да представят новастите и промените в TNM и FIGO класификациите за саркомите на матката и карциномът на вулвата, и да се анализират основните принципи и правила, на които те са базирани.
Етиологична структура на уроинфекциите и лекарствената резистентност на уропатогените при болните, оперирани за рак на гениталиите.
С. Събчева, Г. Чакалова.
Онкология, 36, 2008, 1, 26-30.
ОСНОВНИ ПРОГНОСТИЧНИ И РИСКОВИ ФАКТОРИ ПРИ РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА
Г. ЧАКАЛОВА
МедикАрт Онкология, 2, 2012, 46-47.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Карциномът на ендометриума е най-честият и с най-добра прогноза злокачествен тумор на гениталиите в България. Стадирането на рака на ендометриума е хирургично и се определя по TNM и FIGO класификацията. Стадият, хистологичният вид и степента на диференциация имат висока прогностична роля, както и степента на инвазия в миометриума, инвазията в цервикалния канал и възрастта на болната. От изключителна важност е екстирпацията на тазовите лимфни възли.
Ключови думи: рак на ендометриума, рискови, прогностични фактори
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ СЪОБЩАВАНЕ НА „ЛОШАТА НОВИНА” ПРИ БОЛНИ С ПРЕДРАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Г. ЧАКАЛОВА*, Б. ЧАКАЛОВ**
Онкология, 40, 2012, 3, 36.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД*, МЦ ГИНЕКА**
Проучването включва 518 жени на възраст от 18 до 71 години, на които е съобщен резултатът от цитологично или хистологично изследване на маточната шийка, разделени на 2 групи. Първата- 128 жени, лекувани с клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД заради предракови изменения на маточната шийка, а втората- 390 жени, посетили МЦ ГИНЕКА за профилактичен гинекологичен преглед или за уточняване след взета цитонамазка. При 100% от първата група е била вземана цитонамазка. Във втората група 21% не знаеха какво е цитонамазка и за какво служи. При болните сигнализирани с Рар 3, болните от първата група знаеха, че допълнителното уточняване се извършва с колпоскопия и прицелна биопсия, докато болните от втората група (110 жени), който бяха с Рар 3 или насочени за уточняване не знаеха какво означава и изпадаха в паника. От хистологичния резултат и в двете групи болни диагнозата карцинома ин ситу се възприемаше като„лошата новина”. За 90% от жените от първата група с резултат дисплазия бяха наясно, че „лошата новина” не е толкова лоша и я възприемат спокойно, докато за 85% от жените от втората група „лошата новина” беше лоша и се наложи психологически разговор и допълнителни обяснение и уточняване, че техният резултат означава само предраково заболяване, което е лечимо и без последствия. Получените резултати показват, че повечето жените не са достатъчно информирани какво означават Рар групите и степените на CIN. Установени са психологически различия мужду двете групи.
ПРЕЖИВЯЕМОСТ НА БОЛНИ С ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Г. Чакалова, Н. Димитрова
СБАЛ по онкология, гр. София
Онкология, 41, 2013, 2, 16-20.
РЕЗЮМЕ
Анализирани са преживяемостта и стадия на втория тумор на пациентите с първична туморна множественост на женските полови органи. Използвани са данните от Националния раков регистър за диагностицираните през периода 1993 – 2010 г. жени със съчетани тумори на женските полови органи. Удължената преживяемост при пациентите с рак на маточна шийка, тяло на матка и яйчник, увеличава вероятността от поява на втори тумор, при диагностицирането на който прогнозата рязко се влошава. Вторият тумор е диягностициран в І стадий едва при 25,6% от болните. Най-често вторият тумор е рак на млечната жлеза. По-късната диагноза на втория тумор води до по-неблагоприятен изход от болестта при болните със злокачествени новообразувания на женските полови органи. В потвърждение на този факт е и рязко спадащата 5-годишна преживяемост след появата на втория тумор.
Ключови думи: гинекологичен рак, първична туморна множественост, приживяемост
ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА БОЛНИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА1
Г. ЧАКАЛОВА
МедикАрт Онкология, 2, 2012, 48-49.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Карциномът на е с най-добра прогноза злокачествен тумор на гениталиите в България. Стадирането на рака на ендометриума е хирургично и се определя по TNM и FIGO класификацията. Обемът на оперативното лечение и екстирпация на лимфните възли е от изключителна важност. Лъчетерапия подобрява прогнозата, от значение е и адъювантната химиотерапия.
Ключови думи: рак на ендометриума, прогностични фактори, лечение.
ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ПРИ БОЛНИ С ГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Г. Чакалова
Онкология, 37, 2009, 4, 2-8.
Клиника по онкогинекология, НСБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
Първичната туморна множественост е честа при болни с гинекологични заболявания. Най-честите локализации са млечна жлеза, ендометриум, яйчник, маточна шийка, и колона. Човешкият папиломен вирус – HPV е свързан с рака на маточната шийка, вулвата, влагалището и главата и шията. Генните мутации и хормоналната зависимост са етиологични фактори за рака на млечната жлеза, яйчника и ендометриума.
Ключови думи: първична туморна множественост, гинекологичен рак.
ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ПРИ БОЛНИ
С РАК НА ЯЙЧНИКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА
Г. ЧАКАЛОВА, В. МЕЛАМЕД, Е. КАМЕНОВ, К. АНГЕЛОВ,
Т. КЪРЛОВ, А. КЪРЛОВ
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО-ЕАД
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 6.
ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИКА СЕ ДЕЛЯТ НА ПЪРВИЧНИ И МЕТАСТАТИЧНИ ( КРУКЕНБЕР )
• ГОДИШНО СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОКОЛО 1000 ЖЕНИ ОТ ПЪРВИЧЕН РАК НА ЯЙЧНИКА
• ПЪРВИЧНИТЕ ТУМОРИ СЪС СВОЕТО РАЗНООБРАЗИЕ КАТО ХИСТОЛОГИЧЕН ВИД И БИОЛОГИЯТА НА ТУМОРА ОПРЕДЕЛЯТ И НЕБЛАГОПРИЯТНИЯТ ХОД НА ЗАБОЛЯВАНЕТО КАТО ЦЯЛО.
• ДОКАЗАНО Е, ЧЕ ТОЗИ ТУМОР Е ХАРАКТЕРЕН СЪС СВОЯТА ГЕНЕТИЧНА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ.
УСТАНОВЕН Е ДЕФЕКТ НА BRCA 1 И BRCA 2 КАКТО И ПРИ РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА
• ГЕНЕТИЧНАТА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ ОТ ЕДНА СТРАНА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИДИ, НО ОТ ДРУГА СТРАНА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ.
• КАКТО РАКА НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА ТАКА И РАКА НА ЯЙЧНИКА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ И КАТО ХОРМОНАЛНО ЗАВИСИМИ ТУМОРИ.
СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
• ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ НА СБАЛО-ЕАД СА ЛЕКУВАНИ 809 БОЛНИ С ПЪРВИЧЕН РАК НА ЯЙЧНИКА.
• ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ В ТРЕТИ КЛИНИЧЕН СТАДИЙ.
СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 809 БОЛНИ С РАК НА ЯЙЧНИКА
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| I | 131 | 16,19 % |
| II | 20 | 2,47 % |
| III | 626 | 77,38 % |
| IV | 32 | 3,96 % |
• ОТ ТЕЗИ 809 БОЛНИ ПРИ 25 БОЛНИ (3,1%) С РАК НА ЯЙЧНИКА Е УСТАНОВЕНА ПТМ.
• ПРЕОБЛАДАВАТ НИСКОДИФЕРЕНЦИРАНИЯТ И УМЕРЕНОДИФЕРЕНЦИРАНИЯТ КАРЦИНОМ.
• СЕРОЗЕН, МУЦИНОМЕН И ЖЛЕЗИСТОПАПИЛИФЕРЕН КАРЦИНОМ СА РАЗПРЕДЕЛЕНИ ПОРАВНО.
• ВСИЧКИТЕ 25 БОЛНИ СА С ВТОРИ ТУМОР.
СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 25 БОЛНИ С ПТМ
| СТАДИЙ | БРОЙ | % |
| I | 3 | 12 % |
| II | 3 | 12 % |
| III | 18 | 72 % |
| IV | 1 | 4 % |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПТМ
• РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА-18 БОЛНИ (72%)
• РАК НА КОЖАТА – 1 БОЛНА (4%)
• РАК НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА – 3 БОЛНИ (12%)
• РАК НА РЕКТУМА – 1 БОЛНА (4%)
• РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА – 1 БОЛНА (4%)
• МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ – 1 БОЛНА(4%)
ЛЕЧЕНИЕ
• ЛЕЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ 25 БОЛНИ Е КАКТО СЛЕДВА:
• ОПЕРАТИВНО В РАЗЛИЧНИ ОБЕМИ ОТ ОБЕМ РЕДУЦИРАЩА ОПЕРАЦИЯ ДО ТОТАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ С АДНЕКСИТЕ И ОМЕНТЕКТОМИЯ.
• В СЪЧЕТАНИЕ С ПОЛИХИМИОТЕРАПИЯ.
ИЗВОДИ
• ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ЯЙЧНИКА НАЙ-ЧЕСТА Е ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В СЪЧЕТЕНИЕ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА.
• ЧЕСТОТА - 72% ОТ СЛУЧАЙТЕ НА ПТМ.
• ПРЕОБАДАВАТ БОЛНИТЕ В 3 КЛИНИЧЕН СТАДИЙ.
• ПРОГНОЗАТА Е ЛОША НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ АВАНСИРАЛИЯТ НЕОПЛАСТИЧЕН ПРОЦЕС
• ГЕНЕТИЧНАТА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ УСТАНОВИ С ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА BRCA 1 И BRCA 2.
• УСТАНОВЯВАНЕТО НА ДЕФЕКТЕН ГЕН ПРИ БОЛНИ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА МОЖЕ ДА НАСОЧИ КАКТО ЗА НАСЛЕДСТВЕНА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ ЗА РАДНИНИТЕ,ТАКА И ЗА РАЗВИТИЕТО НА ВТОРИ ТУМОР - РАК НА ЯЙЧНИКА.
ПРЕПОРЪКИ
• ДА СЕ ПРОСЛЕДЯВАТ ПО-АКТИВНО БОЛНИТЕ С НЕОПЛАЗИИ И ОСОБЕННО ТЕЗИ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА.
• ГЕНИТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
• ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЕНЕ НА ПТМ.
• ПОДОБРЯВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ЩЕ СЕ ПОСТИГНЕ СЪС СВОЕВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ЯЙЧНИКА.
Първична туморна множественост в онкогинекологията-характеристика, особености и алгоритъм за проследяване.
Пленарна лекция.
Доц. ГАЛИНА ЧАКАЛОВА
ХVІІ Национална Гинекологична Конференция,
14-16 .03.2013, Боровец
Първичната туморна множественост (ПТМ) е проблем от особено значение в онкологията.
□ Тя бива синхронна и метахромна.
□ При първата два и повече различни тумори са установени в рамките на 1 година.
□ При несинхронната- метахромна ПТМ вторият и всеки последващ тумор е установен след 1 година от лечението на първия тумор.
□ Задължително условие за наличието на ПТМ е доказването на различни по хистологичен вид тумори в различни органи.
По-честа е метахромната (80%)
□ Наличието на HPV в съседни органи спомага за развитието на lower genital tract neoplasia- РМШ, РВ и РВл
□ Съчетанието на ПТМ на хормонално зависимите тумори с рак от друга локализация е свързана с BRCA-1 и BRCA-2 при РМЖ, РЯ и РЕ
□ При болни с рак на маточната шийка, рак на ендометриума и рак на яйчниците е установен статистически по-висок риск от развитието на втори тумор на колон- ректум, бял дроб, вулва, бъбреци, пикочен мехур и левкемия.
В световен мащаб
□ През 2008 година
□ 12.7 милиона нови случаи на рак
□ 7.6 милиона смърт от рак
□ от тях 64% в развиващите се страни
□ 10% от болните с рак са с ПТМ- което прави 1,7 милиона
РМЖ и гениталии
При пациентки лекувани за рак на млечната жлеза и наличие на туморна маса в областта на аднексите и малкия таз е по-вероятно да имат ПТМ с рак на яйчника или маточната тръба, отколкото метастаза от рак на млечната жлеза. Това съотношение е 3:1.
Най-рядко се среща съчетанието на 3 и повече тумора при един и същ пациент.
□ темпът за развитие на втория и третия тумор е значително по-бърз от този на първия
□ наблюдава се тенденция за намаляване на случайте след десетата година
За периода 1993-2010 година по данните на НРР 2930 жени са установени с ПТМ.
□ От тях 1869 са болните при които гинекологичният тумор е бил първи,
□ при 1739 болни гинекологичният тумор е бил втори
□ 329 жени са имали ПТМ от два или повече гинекологични тумори.
Когато първият тумор е РМШ най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -133 (29,4%), следващите са:
□ Colorectum - 55 (12,1%)
□ Lung - 51 (11,3%)
□ Endometrium- 33 (7,3%)
□ Bladder – 32 (7,1%)
□ Ovary – 14 (3,1%)
□ Kidney – 12 (2,6%)
□ Stomach – 9 (2,0%)
Когато първият тумор е РЕ най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -260 (28,3%), следващите са:
□ Colorectum – 128 (13,9%)
□ Ovary – 120 (13,1%)
□ Lung – 36 (3,9%)
□ Stomach – 29 (3,2%)
□ Bladder – 29 (3,2%)
□ Pancreas – 26 (2,8%)
□ Kidney – 19 (2,1%)
Когато първият тумор е РЯ най-чест втори тумор е ракът на ендометриума -100 (23,7%), следващите са:
□ Breast – 98 (23,2%)
□ Colorectum – 92 (21,8%)
□ Bladder – 15 (3,6%)
□ Stomach – 12 (2,8%)
□ NHL – 8 (1,9%)
□ Leukemia – 8 (1,9%)
□ Cervix – 7 (1,7%)
При ПТМ се наблюдава най-честото съчетание между РЕ, РЯ, РМЖ и рак на колон-ректум.
□ в България се наблюдават характерните съчетания за ПТМ, като всяка гинекологична локализация има своята особеност
□ При 5 до 10% от случаите с РМШ, РЕ и РЯ се диагностицират множествени тумори.
□ Най-висок е относителният дял на РМШ като единствен тумор- 95%, а най-висок е относителният дял на РЕ при множествените тумори-10%
Три тумора са установени при 148 болни, а 4 тумора при 6 болни
Най-често първи тумор е РМШ, следван от РМЖ и РЕ, докато като втори тумор най-често е представен РЯ
□ При 18.3% от случаите, множествени-те тумори на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло и яйчник са съчетани.
□ При 34.6% от случаите, когато туморът на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник е първият диагностициран, вторият тумор също е на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник.
Колкото е по-висока преживяемостта при един тумор, толкова е по-вероятно развитието на втори тумор
□ Удължената преживяемост при пациентите с рак на млечна жлеза, маточна шийка, тяло на матка и яйчник, увеличава вероятността от поява на втори тумор, при диагностицирането на който прогнозата рязко се влошава
□ Най-голяма концентрация на втори тумор се наблюдава на 4,5 - 5,5 години след лечението на първия тумор
Както е известно независимо от туморната локализация много добри лечебни резултати могат да се осакват само при І стадии
Какво се случва на практика
□ Онкогинекологията се развива с бързи темпове
□ Сега насоките са не само да бъде излекувана болната
□ Съвременните тенденци са насочени към качеството на живот- т.е. как ще премина живота на излекаваната от рак жена
Онкогинеколозите се стремят да повишат качеството на живот чрез:
□ Запазване на фертилитета:
□ Провеждат консервативно лечение за запазване на матката при РЕ
□ Извършват органосъхраняващи операции при РМШ- конизация и трахилектомия
□ Запазват матката и другите аднекси при начален РЯ
□ Лапароскопската хирургия
□ Роботизираната хирургия
□ Нерв-съхраняващи операции
□ Запазване на бременността при наличието на рак и др.
ПРОСЛЕДЯВАНЕ
□ Препоръчва се в процеса на лечение и проследяване на първия тумор да се обърне внимание и на другите органи и целенасочено да се търси наличието на синхронна туморна множественост.
□ Това най-лесно може да се случи, когато лекарите, наблюдаващи пациентката след приключване на лечението целенасочено я насочат за гинекологичен преглед и такъв на млечните жлези и колон-ректум, като е необходима по-добра колаборация между специалистите по отделните локализации.
ПО-КОНКРЕТНО
□ БОЛНА СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ НА РАК НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА И РАК НА КОЛОН-РЕКТУМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОСЛЕДЯВА И ОТ ГИНЕКОЛОГ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЕНЕ НА ТУМОР НА ЖПО
□ БОЛНИ СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОР НА ЖПО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОСЛЕДЯВА И ОТ ХИРУРГ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЕНЕ НА ВТОРИ ТУМОР НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА И КОЛОН-РЕКТУМ
Проследяване на болните с онкогинекологичен рак
| |3 |
|Стадий II* |Туморът засяга цервикалната строма, но не излиза извън матката** |
|Стадий III* |Локално и/или регионално разпространение на тумора |
| |Туморът засяга серозата на маточното тяло и/или аднексите# |
| |Вагинално и/или параметриално засягане# |
|IIIA* |Метастази в тазовите и/или парааорталните лимфни възли# |
| |Позитивни тазови лимфни възли |
|IIIB* |Позитивни парааортални лимфни възли с/без позитивни тазови л. възли |
|IIIC* |Туморът засяга пикочния мехур и/или чревна лигавица, и/или има далечни метастази |
| |Туморът засяга пикочния мехур и/или чревна лигавица |
|IIIC1* |Далечни метастази, вкл интраабдоминални и/или позитивни ингвинални лимфни възли |
|IIIC2* | |
| | |
| | |
|Стадий IV* | |
| | |
| | |
|IVA* | |
| | |
|IVB* | |
* Включва G1, G2 или G3
** Засягането само на ендоцервикалните жлези се класифицира като I стадий, а не като II стадий
# Позитивната цитология се съобщава и отчита отделно, без да променя стадия
ХОРМОНО-ЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ПРИ БОЛНИ ЛЕКУВАНИ ЗАРАДИ РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Доц. Г. Чакалова
Репрод. Здраве, 16, 2009, 21.
Началник клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
ЦЕЛИ. Ракът на маточната шийка ( РМШ ) е най-честото онкогинекологично заболяване при жената с постоянна тенденция за увеличаване на случаите и подмладяване на болните. С настоящото проспективно проучване си поставихме за цел да установим възможностите на ХЗТ при тези болни.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ. През последните 10 години с цел лечение на преждевременната менопауза е прилагана ХЗТ при 120 болни лекувани радикално заради рак РМШ. Пациентките са на възраст от 21 до 45 години. Следна възраст 32 години. При 96 болни се прилагаше 3,6 mg Estradiol (RISELE или MENO IMPLAMT) по 1 имплантация на 6 месеца, а при 24 болни пластири (Cysten 50 или Climara) по 2 или 1 седмично.
РЕЗУЛТАТИ. Средното използване на ХЗТ е 5 години. При 28 болни-10 години. При всички пациентки от 2 до 3 седмици след началото на терапията се наблюдаваше изчезване на оплакванията свързани с преждевременната менопауза (нервно напрежение, горещи вълни, сухост на влагалището и др.). Извършваха се гинекологични прегледи и такива на млечните жлези на всеки 6 месеца. Проследяваше се и костната плътност. При проследяването на болните не са установени рецидиви, свързани с ХЗТ. При навършване на 50 години на пациентките се препоръчваше преустановяване на прилагането на ХЗТ. От 1 до 3 месеца след приключване на лечението се появяваха симптоми, характерни за менопаузата, като първи бяха нервното напрежение и горещите вълни. При по-младите пациентки при преустановяване на ХЗТ (проблеми с доставка на препарата) симптомите на менопауза се появяваха по-бързо, но 2 седмици слез повторното започване на терапията, оплакванията отшумяваха. През последната година 18 пациентки преминаха от имплант на пластир.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Получените от нас резултати показват, че при млади жени лекувани заради РМШ е целесъобразно използването на ХЗТ при стриктен гинекологичен и мамологичен контрол.
УРОЛОГИЧНИ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ГИНЕКОЛОГИЧНИ И ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ.
Г. ЧАКАЛОВА
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД, София
Осми национален конгрес по Онкология, 10-13 Ноември, 2011, София, стр. 100-101.
За периода 2002-2010 година в Клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД са оперирани 10102 болни с доброкачествени и злокачествени гинекологични заболявания и включват цялата гама от хирургични интервенции, прилагани в гинекологията и онкогинекологията. От тях 312 болни (3%) са развили различни усложнения (кървене, възпалителни процеси на оперативната рана, лимфоцеле, травми на ректума, бронхопневмонии, урологични усложнения и др.). Една трета от усложненията са урологични - 105 болни (1%). Урологичните усложнения при гинекологични операции са неизбежни, т.к. органите са в непосредствена близост. При 60 болни (0,6%) са установени леки усложнения, които са лекувани консервативно- 50 болни с уроинфекция и 10 болни с атония на пикочния мехур. При 14 болни (0,1%) са установени тежки усложнения, които са лекувани оперативно- 10 болни с лезия и сутура на пикочния мехур и 4 болни с везико-вагинални фистули. Всички усложнения са лекувани непосредствено след тяхното установяване и без последствия за здравето на болните. Получените от нас резултати показват, че количеството на усложненията след гинекологични операции са малко на брой. При 1% от оперираните болни са установени урологичните усложнения, като тежките усложнения са изключителна рядкост.
УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ГИНЕКОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ
Г. Чакалова
Онкология, 38, 2010, 1, 16-20.
Клиника по онкогинекология, НСБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
За периода 2002-2009 година в Клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД са лекувани 9614 болни с гинекологични заболявания, от които 8989 болни са оперирани. При 297 (3,3%) са настъпили усложнения. Интраоперативните усложнения са значително по-малко от постоперативните. Най-чести са лимфоцеле- 76 болни, супурация на оперативната рана- 62 болни, уроинфекции- 45 болни и кървене- 43 болни и атония на пикочен мехур- 40 болни. Останалите усложнения са единични случай. При 60 болни (20%) усложнения е имало при лечение на доброкачествени заболявания, а при 237 болни (80%) усложненията са били при болни, оперирани заради злокачествени новообразувания. Следоперативно са починали само 8 болни (0,08%).
Ключови думи: усложнения, гинекологични операции.
УРОЛОГИЧНИ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД РАДИКАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ ПРИ БОЛНИ С КАРЦИНОМ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Г. Чакалова
Гинекологична клиника, НСБАЛО ЕАД, София
РЕЗЮМЕ
При анализа на 747 разширени радикални хистеректомии със системна тазова лимфна дисекция (операция по Wertheim-Meigs) в 45 случая (6,0%) са установени урологични усложне-ния. Интраоперативните са 6: при една болна-лезия на пикоч-ния мехур и при 5 болни-лезия на уретера. Следоперативните усложнения биват тежки: 7 случая на уровагинални фистули и леки: 12 случая на хидроуретер и хидронефроза и 20 случая на атония на пикочния мехур. В 172 случая е установена уроинфекция. Следоперативните усложнения са разделени на ранни-до 10-тия ден след операцията и на късни- след 10-тия ден. Крайното отчитане на късните уложнения е повече от 5 години след операцията. След радикална хистеректомия, урологич-ните усложнения не са мого чести. За намаляване на интраопе-ративните и постоперативните усложнения се препоръчва правилна и щателна оперативна техника, както и пред- и следоперативно изследване на урологичния тракт.
Ключови думи: урологични усложнения, лечение, цервикален карцином.
ФАМИЛЕН РАК И ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В ОНКОГИНЕКОЛОГИЯТА
Г. Чакалова
Онкология, 35, 2007, 1, 2-12.
клиника по онкогинекология, НСБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ
През последните години се увеличиха случаите на фамилен рак и първична туморна множественост в онкогинекологията. Съществуват множество етиологични фактори за хормонално зависимите тумори. Едни от най-важните за фамилния рак и първичната туморна множественост са BRCA 1 и BRCA 2. Дискутира се значението на генетичните изследвания и определяне на рисковите групи.
Ключови думи: на фамилен рак, първична туморна множественост BRCA 1 и BRCA 2.
Циркулиращи туморни маркери при рак на яйчника.
Чакалова, Г., И. Филипова.
Онкология, 41, 2013, 1, 10-14.
РЕЗЮМЕ
Циркулиращите туморни се използват за ранната диагностика на рака на яйчника, както и за проследяване на болните в хода на лечението. На фона на многото съществуващи туморни маркери, само няколко са показали високи стойности на чувстветилвост и специфичност. Някои от тях по-често зе използват за ранна диагноза, а други за проследяване. Използват се индексът за риск от туморен процес и OVA1 за ранно откриване на рак на яйчника. ROMA-INDEX e качествен серумен тест, който комбинира НЕ4, СА125 и менопаузалния статус. Чувствителността на туморните маркери при рак на яйчника е 79,3% за HE4, 82,9% за CA 125 и 90,1% за ROMA.
Ключови думи: CA125, HE4, ROMA
ФАМИЛЕН РАК В ОНКОГИНЕКОЛОГИЯТА-
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО-ЕАД
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,
6-8 септември 2007, 6.
Ракът на яйчника и ракът на млечната жлеза са типични примери за фамилен рак
• Известен е факта, че ако една жена е боледувала от рак на млечната жлеза или на яйчника, то нейните роднини по първа линия са рискови за развитието на аналогично онкологично заболяване.
• Проследяването на болни с рак се извършва предимно в онкологичните диспенсери, но личните лекари и специалистите от доболничната помощ също ги срещат.
Колко често се наблюдава фамилният рак е въпрос на който все още няма точен отговор
• Според различни автори от 5% до 10%.
• Често срещан въпрос е дали е възможно да се установи дали една пациентка има риск от фамилен рак.
• Отговорът е, че не само може да се предположи, но и е възможно да се извършат необходимите изследвания.
Съществуват доказателства за прогресивна трансформация от доброкачествени и гранични към злокачествени тумори.
• Тази трансформация се осъществява чрез натрупване на гинетични изменения в клетките.
• Мутации в различни онкогени и тумор-супресорни гени са свързани с развитието на фамилния и спорадичния овариален карцином и този на млечната жлеза.
BRCA-1 и BRCA-2 са класически тумор-супресорни гени на наследствените карциноми при жената.
• Характерни са за рак на млечната жлеза и рак на яйчника.
• Алелни загуби в 17q, мутациите в K-ras онкогена, мутациите в гените на ДНК репариращата система, онкогенът C-еrb B-2 и туморно супресивният ген р53 са асоциирани с различни хистологични видове на овариален карцином-серозен, муцинозен и ендометроиден, но са без съществено значение за прогнозата.
Единствено BRCA-1 и BRCA-2 са гени при който се установява:
• Релативен риск в около 85% за рака на млечната жлеза и около 60% за рака на яйчника.
• Значението на тези гени е безспорно за фамилния рак при жената.
Скрининг на фамилния рак
• Налага се да се селектират групи от женската популация с BRCA генна мутация и тези групи с висок риск да се проследяват с различни методи:
• - по-чести прегледи
• - ехография
• - мамография
• - туморен маркер Са 125 и Са 15-3
• - MRI
Ролята на доболничната помощ
• Разясняване на проблема фамилен рак сред жените, който вече са лекувани от рак.
• Да се уточнят техните роднини по първа линия- сестра, майка, дъщеря.
• Да се изучат в детайли вече съществуващите онкологични заболявания в семейството.
• Наличието на 2 жени от едно семейство с еднакъв рак се увеличава рискът многократно за рак при трета жена от фамилията.
Изолираните рискови жени се подлагат на генетично изследване
• Изследват се BRCA-1 и BRCA-2 и при установяване на дефектен ген се включват в специално разработени скринингови програми.
• От близо 5 години в САЩ този подход се използва и вече са се увеличили откритите в начален стадии болни с фамилен рак с близо 15%.
Изследванията са:
• Сложни
• Скъпи
• Извършват се в специализирани лаборатории
• Но лечението на авансирал рак е по-скъпо.
Определянето на кохортни групи не изисква допълнителни разходи, а само желание за съдействие при решаване на проблема
В програмата участват жени на възраст от 25 до 64 години.
• От началото на 2007 година в МЦ ГИНЕКА се работи по програма за скрининг на фамилният рак.
• Вече десетки рискови жени са отделени за изследване на BRCA-1 и BRCA-2 гените с оглед определяне на индивидуална програма за проследяване.
ИЗВОДИ
• Трябва да се има в предвид, че отрицателен резултат за BRCA гените не означава, че една жена няма да се разболее от рак
• Отрицателният резултат означава единствено, че тази жена няма за се разболее от фамилен рак.
• Включването на лекарите от до болничната помощ може да помогне за разрешаване на проблема фамилен рак в България.
• Насочването на болните с фамилен рак може да се определи като помощ на 4 нива:
• Личните лекари
• Специалистите по АГ и хирургия от доболничната помощ
• Специалистите по АГ и хирургия от болничната помощ
• Специалистите по АГ и хирургия от специализираната болничната помощ (СБАЛО и онкологичните диспансери)
МОНОГРАФИЯ
ГАЛИНА ЧАКАЛОВА
ОНКОГИНЕКОЛОГИЯ.
„АВИС-БГ”, София, 2013, 290.
(ISBN 978-954-8631-37-2).
SUMMARY
CHAPTER I
EPIDEMIOLOGY OF MALIGNANT TUMORS OF FEMALE GENITAL ORGANS
Crude rates
The main indicators, by which the effect of cancer over the population in one country is being assessed, are incidence, mortality and prevalence.
Incidence is defined as the number of new cancer cases in a population over a period of time.
Mortality is the number of deaths from cancer in a population over a period of time.
Morbidity and mortality indicators are calculated as the number of newly diagnosed, respectively, of deaths in a given year divided by the average population at risk in 100,000.
Prevalence is an indicator that represents the proportion of patients with malignant diseases to the population for a given period of time.
Age-specific rates
Age-specific incidence was calculated as the number of new cases in a given age group for a given period divided by the average population of the same age group, multiplied by 100,000.
Age-adjusted rates
By using these indicators, the influence of the age factor, which is the most important risk factor for cancer is eliminated. Age-specific indicators are multiplied by their respective weights (the number of people in different age groups) of the world standard population.
CHAPTER II
ETIOLOGY, RISK FACTORS AND PREVENTION OF THE MALIGNANT TUMORS OF FEMALE GENITAL ORGANS
The etiology of malignant tumors of the female genital organs is varied.
Viral etiology of malignant tumors of the female genital organs include HPV (cervical, vaginal and vulva cancer). In the last 25 years, the etiopathogenesis of CIN and cervical cancer is mainly associated with HPV infection. In CIN most commonly found is HPV16/33/31, and in the carcinoma of the cervix - HPV16/18/45 (for squamous cell cancar -HPV16/18/33, and for adenocarcinoma - HPV16/18/45). In patients with carcinoma of the vulva in 30.8% of the case presence of HPV was found (mainly HPV 16). HPV was found in 69.3% of cases of VAIN (primarily HPV 16). Primary prophylactic is to vaccinate against HPV. Secondary prevention is gynecological examinations with Pap (cytology screening) and specifying diagnostic colposcopy with target biopsy.
Hormonal etiology of malignant tumors of the female genital organs (endometrial cancer)
In the etiology of endometrial cancer is estrogen or hormone-related disorders. Obesity, hypertension and diabetes are often seen in patients with endometrial cancer. In 40% of the cases, PE is not hormone-dependent. In the modern interpretation etiology of PE can be represented as a tumor with two different etiologies. Primary prevention of PE boils down to diet. Secondary prevention to early detection of PE include ultrasound of the uterus with endometrial thickness measurement, endometrial biopsy (aspiration, with the help of hysteroscopy and curettage). Examination of tumor markers СА 125 and НЕ 4. Genetic etiology of malignant tumors of the female genital organs (ovary cancer) are BRCA 1 and BRCA 2 mutations. Cumulative risk for ovarian cancer is 40-50% of BRCA 1 and 20-30% for BRCA 2 mutations. It is not established BRCA 1 and BRCA 2 mutations simultaneously in the same patient. The risk of developing ovarian cancer in BRCA 1 and BRCA 2 mutations depends on the age of the patient. Primary prevention of ovarian cancer practically does not exist, except prophylactic ovariectomy. Secondary prevention to early detection of ovarian cancer include ovarian ultrasound and examination of tumor markers CA 125 and НЕ 4.
CHAPTER III
PRIMARY MALIGNANT MULTIPLE TUMORS AND FAMILY CANCER IN ONCOGYNECOLOGY
PMMT (the development of two or more tumors in one patient) is a problem of particular importance in oncology. Mandatory condition for PMMT is the presence of different histological tumor types in various organs. In oncogynecology about 5% of cases are PMMT, it can synchronous and metachronous. More frequent is metachronous (80%) when the second tumor was found more than one year after the first. The presence of HPV in neighboring organs contributes to the development of lower genital tract neoplasia. PMMT combination of hormone dependent cancer tumors from other locations is associated with BRCA-1 and BRCA-2. Most often it is a combination of the tumors with the same etiology, genetic and hormonal (breast cancer, endometrial cancer and ovary cancer) or viral (cervical cancer, vagina cancer and vulva cancer).
Synchronous PMMT
PMMT, which has developed within one year, or both are defined as synchronous PMMT with frequency of about 20%. The most common combination is breast cancer and genital cancer. Rarely is the combination of three or more tumors in the same patient.
Incidence and survival of patients with PMMT in Bulgaria
According to National Cancer Registry in Bulgaria more than 150 women anually are diagnosed with PMMT of female genitalia. In PMMT, when the first tumor was female genitalia, most frequently second tumor is breast cancer - 27.3%, followed by cancer of the colon rectum, ovary and corpus uteri. When the first tumor is breast cancer, lung cancer ranks in the top four and ovary cancer is rare. When PMMT of ЖПО is the second tumor, the most common first is breast cancer tumor - 43.7%, followed by cancer of the colon rectum, ovary cancer and endometrial cancer. In 18.3% of multiple tumors are a combination of breast cancer, cervical cancer, endometrial cancer and ovary cancer. Prolonged survival in these patients increases the likelihood of a second tumor with the diagnosis of a rapidly deteriorating outlook.
Familial cancer in oncogynecology
Most often are ovary cancer and breast cancer, associated with BRCA-1 and BRCA-2. In patients with endometrial cancer in 6% of the cases familial cancer is found, and in patients with ovary cancer, familial cancer is found in 5% of the cases. In genetic consultation, patients who are at high risk for familial cancer are identified.
CHAPTER IV
MALIGNANT TUMORS OF THE VULVA
In 2010, according to the National Cancer Registry in Bulgaria 120 new patients were registered. The actual incidence is 1.27 per 100,000 women.
Early symptoms are unusual and are related to persistent genital pruritus,
burning and dryness in the vulva. Macroscopically, it is manifested in the traditional
forms of protrusion and ulcer. Histologically malignant tumors of the vulva are presented most often as cancers: squamous cell cancer - over 90% of cases, and adenocarcinoma. Forms are rare malignant melanoma and sarcoma. The diagnosis is histologycally. FIGO system is based on surgical staging and TNM stages are determined by clinical and / or pathologo-anathomical classification. Advanced stages are dominating. It is assumed that the prognostic factors associated with the stage of the disease (tumor - above or below 2 cm), depth of invasion (above and below 1 mm stromal invasion), the absence or presence of positive lymph nodes. Treatment is surgical, combined with postoperative percutaneous radiotherapy.
The volume of surgery depends on the stage (size and location of the tumor), the degree of
differentiation and mostly on the condition of the ingvino-femurale limph nodes.
Standard capacity includes radical vulvectomy with unilateral or bilateral liph node dissection. In advanced stages radiation-chemotherapy is used. Local recurrences are common. Treatment of repalses is surgical – large excision of the recurrence, if necessary a resection of urethra or rectum and even evisceration. When properly conducted treatment prognosis in cancer of the vulva is relatively good, the overall 5-year survival according to different authors varies from 35 to 70 percent. Five-year survival in stage І is 79%, in stage ІІ is 59%, in stage ІІІ is 43% and in stage ІV is 13%. For each stage, pooled data show the following: in stage І is 90%, in stage ІІ is 77%, in stage ІІІ is 51% and in stage ІV is 18%.
Post treatment follow-up includes basic and additional tests.
CHAPTER V
MALIGNANT TUMORS OF THE VAGINA
Malignant tumors of the vagina belong to the rare tumors of female genitalia. It is a disease of older women. In about 50% of cases bleeding occurs. Primary adenocarcinoma of the vagina, most commonly is squamous cell cancer - 80%. Adenocarcinoma was found in 10% of the cases. There are clear cell cancer, mucinous cancer, adenosquamous cancerа и papillary cancer, as well sarcoma and malignant melanoma. Regional lymph nodes of the upper two thirds of the vagina are hip, distal to the bifurcation of the aorta, and the lower one-third - inguinal lymph nodes. The histological diagnosis is determining. Tumor extension into cervix and reaching the external axis is classified as carcinoma of the cervix. Tumors involving the vulva are classified as carcinoma of the vulva. TNM and FIGO staging. The prognosis depends on the stage of disease, histological type and degree of differentiation of the tumor, the degree of differentiation of the tumor, presence of metastases in the lymph nodes and tumor emboli in the blood and lymph vessels. Treatment of vaginal cancer is surgical, radiation and combined. For tumors in the upper third of the vagina is applied radical hysterectomy with total abdominal extirpation of the vagina and pelvic lymph dissection. For tumors in the middle third of the vagina is applied total hysterectomy with total extirpation of the vagina and ingvino-femural lymph node dissection by Ducuing (performance of pelvic lymph node dissection depends on the presence or absence of metastases after extirpation of the ingvino-femoral lymph nodes). For tumors in the lower third of the vagina is applied total hysterectomy with total extirpation of the vagina, lymph node dissection and ingvino-femoral partial vulvektomy. Surgical treatment is combined with preoperative and / or postoperative radiotherapy. Chemotherapy is used in the treatment of recurrent, metastatic or locally advanced cancer, alone or in combination with radiotherapy. Most oftena applied are platinum agents. According to FIGO 5-year survival for patients with carcinoma of the vagina in stage I was 53%, in stage II - 43% in stage III - 28% and in stage IV - 12.5%. Five-year survival of squamous cell cancer is 68%, while adenocarcinoma is 22%. Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER VI
MALIGNANT TUMORS OF THE CERVIX
Malignant tumors of the cervix are the second most common tumors among female genitalia in Bulgaria. Contact bleeding is leading in 4/5 of the patients. Cervical cancer metastasizes primarily in lymph channels or directly adjacent to, rarely by blood. It is extremely important to determine the extent of tumor spread. The diagnosis is histological. Cervical cancer is keratinizing and non- keratinizing and squamous cell cancer (around 90%) and adeno- carcinoma (around 10%). In staging, the International Classification TNM / FIGO is used. Prognostic factors: tumor size, stage of disease, lymph node involvement and limph-vascular spaces and histological subtype is important, and the degree of differentiation. Treatment of cervical cancer is complex. The therapeutic approach is individually tailored for each patient from an interdisciplinary team - oncogynecologist, radiologist and medical oncologyst. Surgical interventions are conization and trachelectomy for stages IA and IB to extended hysterectomy with extirpation of the upper third of the vagina and pelvic lymph node dissection in stage IB-IIB to IVA in the evisceration stage and recurrence.
Additional indications for surgery were: cervical option with strong bloated neck, lack of opportunity for conducting full brachytherapy, an inflammatory process, pregnancy or other tumor requiring surgical treatment, presence of adenocarcinoma, recurrence and metastases when exhausted ability of RT. Radiation plays an essential role in the combined treatment of cancer of the cervix. Used as preoperative and postoperative radiation therapy, either alone as external beam radiation therapy and brachytherapy. In recent years radiotherapy is increasingly combined with chemotherapy (cisplatin), as well as neoadjuvant and adjuvant therapy, as in the case of definitive radiotherapy. In stage II A, B, IIIA, IIIB, IV A – a standard is synchronous radiotherapy with platinum containing chemotherapy. In stage IA five year survival is 95-100%, in stage IB - 75-90%, stage II - 60-75%, Stage III - 35-40%, IV stage - 0-5%. Survival after radical hysterectomy with or without adjuvant radiotherapy is 85% -95% for patients without metastases in Lymph nodes; in patients with Lymph nodes metastases survival was 45% - 55%. Quality of life depends on the treatment and menopausal status of the patient. Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER VII
MALIGNANT TUMORS OF THE UTERUS. ENDOMETRIAL CANCER
Malignant tumors of the corpus uterus are the most common tumors in ЖПО
Bulgaria. The main and most important symptom of РЕ is a genital bleeding.
Histologically adenocarcinoma predominant (70-80% of cases) – well-,
moderate -, and low differentiated. Less frequently encountered: adenoakantoma, adenoscuamous cancer, clear-cell carcinoma, serous carcinoma, secretory adenocarcinoma and undifferentiated carcinoma. Regional lymph nodes are pelvic (obturator, internal
iliac, external iliac and hypogastral, parametrial, sacral and para-aortic. The first and most important diagnostic procedure is separated abrasion test of the cervix and uterine cavity with
histological examination. It is imperative that preoperative loco-regional staging (pelvic lymph nodes). Based on clinical findings and conclusions research is defined TNM and FIGO stage. Endometrial cancer requires surgical staging. On the basis of clinical pathology criteria
Endometrial cancer is divided in 2 types: Type I - mostly endometroid cancer and type-II
non-endometroid cancer. Major prognostic factors were stage, Histological type of tumor, degree of differentiation and the presence of lymph node metastases. Surgical method is the method of choice in the treatment of endometrial cancer treatment is complex. Surgical volume is consistent with the degree of risk in endometrial cancer. Conservative treatment is indicated for young women in Stage I with well-differentiated adenocarcinoma who want to keep their reproductive potential. Radiation therapy is used as part of combination therapy. It is Used alone, in some cases, when there are contraindications for surgery. Radiation can be pre- or after surgery, or external beam and brachytherapy. Adjuvant hormone therapy is not conducted. Chemotherapy is indicated for metastatic disease or used to treat relapses. The overall 5-year survival was 67%, as I stage it is 76.3%, for II-59.2% to 29.4%, III and IV - 10,3%. For patients in the IA stages and highly differentiated carcinoma 15-year survival was 98%. Endometroid adenocarcinoma has 89% 5-year survival clear-and 89% cancer - 81% and adenoscuamous cancer - 80%. Best prognosis has adenoakantoma- 96%. Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER VIII
MALIGNANT TUMORS OF THE UTERUS. UTERINE SARCOMAS
Sarcoma of the uterus is 1% of malignant tumors in women and 2% -5% of malignant tumors of the uterine body. The most frequently is found as an in abdominal cavity, which even the patient herself feels. Bleeding in menopause abundant, irregular vaginal bleeding are the most common symptoms suggestive of diagnosis. From a practical perspective, the most commonly found leiomyosarcoma, endometrial stromal sarcoma, and mixed mesodermal carcinosarcoma, also known as mullerian sarcoma. The most often metastasis are hematogenous (lung and liver), but some species such as histological carcinosarcoma is observed lymphogenic metastasis. The most common preoperative carcinosarcoma was diagnosed (93.5%), whereas leiomyosarcoma in 65% of cases the operation was due to uterine fibroids and is only postoperative placed histological diagnosis. Based on clinical findings and conclusions research is defined TNM and FIGO stage, using the international
Classification TNM / FIGO sarcomas of the uterus. Prognosis for uterine sarcoma
mainly depends on the stage, and the second depends on the histological type of
tumor. Mitotic index is also of great importance for the prognosis. Healing tactics depend on the stage of disease, histological type of tumor, local distribution process and the general condition of the patient. Surgical method is principal. Abdominal hysterectomy, bilateral salpingo-oophorectomy and selective pelvic and para-aortic lymph node dissection is performed. Adjuvant therapy has changed from radiation therapy to chemotherapy in recent decades. Radiation therapy applies to local control. Chemotherapy is administered in locally advanced or metastatic disease. Hormone therapy is applied in endometrial stromal sarcoma. Sarcoma of the uterus have a bad prognosis. Five-year survival depends on the stage of disease and histological type of tumor. In the first stage, it reaches 50-60%, while in advanced stages is reduced to 20%. Quality of life is highly dependent on the timely detection, treatment method applications, the stage of disease and treatment outcomes achieved. Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER IX
MALIGNANT TUMORS OF THE OVARY
Malignant ovarian tumors are the third most common tumors of female genitalia in Bulgaria. In advanced stages of the disease patients have more symptoms, ascites is a leading symphtom and large tumor masses filling the abdomen. Around 90% of the primary malignant tumors of the ovary are epithelial (carcinoma) - serous, mucinous, endometroid, clear cell, transitory cell and squamous, such as nonepithelial and metastatic. In diagnostics rely on different methods and tumor markers CA 125 and HE4. Staging of ovarian cancer is surgical. It is based on the spread of the disease and includes a full assessment of the peritoneal cavity and omentum, biopsy of the diaphragmatic and pelvic peritoneum; para-aortic and pelvic lymph nodes and peritoneal washing study results. Based on the findings and research done, the TNM and FIGO stage is determined. Classical prognostic factors include the degree of differentiation, stage, histological type, presence or not of ascites formation cystic rupture preoperatively, extracapsular growth, age of the patient. Surgery plays an important role in all phases of the treatment of ovarian cancer. The volume of surgery according to FIGO guidelines include: total abdominal hysterectomy classical, bilateral salpingo-oophorectomy, total omentectomy, cytological evaluation of the pelvis, abdomen and subdiaphragmal, selective lymph node dissection of the pelvic lymph nodes in the surgical field and para-aortic evaluation of abdominal organs. Optimal cytoreduction aims to maximize the reduction of cancer cell mass as the amount of residual tumor after primary surgery is crucial for survival. Combined or monochemotherapy held in adjuvant aspect of radical surgery and patients as neoadjuvant for locally advanced inoperable patients and treatment for metastases. Gold Standard is the application of a combination of carboplatin and paclitaxel. In stages I and II 5-year survival was 82% in stage III was 36%, while stage IV is 18%. Quality of life depends on staging and treatment.
CHAPTER X
MALIGNANT TUMORS OF THE FALLOPIAN TUBE
Malignant tumors of the fallopian (uterine) tubes are one of the rarest tumors of female genitalia in Bulgaria. In 50% of patients with cancer of the uterine tube, leaks or bleeding from the vagina that is bloody or type of amber known as hydrops tubae profluens. Usually the symptoms are similar to the thesis of the ovarian cancer and most patients are diagnosed intraoperatively or in obtaining histological result. We distinguish three major histological types: epithelial, mixed epithelial- mesenchymal and mesenchymal, and resembles that of ovarian cancer. Only in 4% of cases, the diagnosis fallopian tube cancer is placed preoperatively. CA 125 is showing positive for cancer of the fallopian tube in 80% of patients with this tumor is significantly higher markups. Staging of fallopian tube cancer is surgical. It is based on the spread of the disease and includes a full assessment of the peritoneal cavity and omentum, biopsy of the diaphragmatic and pelvic peritoneum; para-aortic and pelvic lymph nodes and peritoneal washing study results. Based on clinical findings and research done to determine the TNM and FIGO stage, using the International Classification of cancer of the fallopian tubes. The most important prognostic factor is the spread of tumor. The extent of invasion is an independent prognostic factor in stage I. Tumor located in the fimbriae is a poor prognostic factor. Vascular invasion and metastasis in Lymph nodes are also a prognostic factors. The volume of surgery include: total abdominal hysterectomy classical, bilateral salpingo-oophorectomy, total omentectomy, cytological evaluation of the pelvis, abdomen and subdiaphragmal, selective pelvic lymph node dissection and para-aortic area and appendectomy, and surgical evaluation of abdominal organs. Chemotherapy is conducted as adjuvant and neoadjuvant therapy with sarboplatin and paclitaxel. Patients in stage I have relatively good prognosis. Fallopian tube cancer have a worse prognosis than ovarian cancer. Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER ХІ
TROPHOBLASTIC DISEASE. CHORIOCARCINOMA
Choriocarcinoma is the rarest malignant tumor of female genitalia in Bulgaria. Trophoblastic disease is a condition that is related to pregnancy and has a gestational origin. The clinical picture depends on the type of trophoblastic disease. In Choriocarcinoma, in addition to genital bleeding, the clinical picture is associated with localization of metastases. Gestational trophoblastic neoplasia (GTN) is: trophoblastic tumor of the placenta, invasive mola and choriocarcinoma that has two untypical types - site trophoblastic tumor of the placenta (placental-site trophoblastic tumor-PSTT), and Epithelioid trophoblastic tumor (epithelioid trophoblastic tumor - ETT). βHCG level is directly related to the type of trophoblastic disease. Based on clinical findings and research done to determine the TNM and FIGO stage, using the International Classification TNM / FIGO for trophoblastic disease include an evaluation of the prognostic index. Treatment strategy is determined by the level of risk: low risk GTN and GTN at high risk. In recent years, surgical treatment yielded to chemotherapy. Total hysterectomy is performed only in cases of profuse, unresponsive to conservative treatment, bleeding, and PSTT and ETT. Chemotherapy is the most effective method of treatment for patients with GTN. In prognostic index ≤ 6 can be treated successfully with monotherapy with Methotrexate. In prognostic index ≥ 7 most commonly used is a combination EMA-CO (Etoposide, Dactinomycin, Methotrexate, Folinic Acid, Cyclophosphamide, Vincristine). In recurrences using different combinations and regimens
"salvage" chemotherapy and surgery. Illness in the early stages 5-year survival rate is close to 100%. In localized process, it is 94.5%, regional process - 92.9% and in the presence of metastases - 87.1%. Good therapeutic results in chariocarcinoma determine the quality of life. Most patients after disease have a restored menstrual and reproductive functions. In molar pregnancy, the follow-up period is one year, in invasive mola - two years, and at Choriocarcinoma - 4 years. Meanwhile, the level of βHCG is monitored, radiographs of the lungs are made and is recommended to prevent a new pregnancy within one year.
CHAPTER ХІI
BREAST CANCER IN THE PRACTICE OF GYNECOLOGY
Breast cancer is the most common malignant tumour in women in Bulgaria. The clinical picture is quite varied, but the main is palpation of tumor formation in the mammary gland. Histological classification includes carcinoma in situ disease and Paget, and invasive carcinoma (ductal, lobulalen, medullary, mucinous adenocarcinoma, tubular, inflammatory, undifferentiated, etc.).. Diagnosis includes case history, including family history and palpation of both breast and axillary lymph node. In order to determine the size of the tumor, ultrasound, mammography, tumor marker CA 15-3 are used. It is Necessariy to apply aspiration biopsy and excision biopsy, which is done by sectoral resection. Based on clinical findings and research done to determine the TNM stage, using the International Classification of TNM breast cancer. Prognostic factors: stage of disease, condition of lymph nodes, tumor size, histologic type and nuclear degree of primary tumor, estrogen and progesterone receptors, HER2/neu, BRCA1 and BRCA2, and others. Breast cancer treatment is complex. The therapeutic approach is individually tailored for each patient from an interdisciplinary team – surgeon-mammologyst, radiologist and medical oncologist. Depending on the diagnosis and stage of disease applies surgery, radiation, hormone or chemotherapy, most oftenly combined. The most commonly used surgical treatment is modified radical mastectomy (by Patey) with axillary lymph node dissection at the three levels, or organ-saving operation - quadrantectomy. Patients in stages I and II, in which organ-saving operation has been carried out, the 10-year survival was 82%. In the long run, women breast cancer survivors, reported higher levels of quality of life after primary treatment.
Post treatment follow-up is standard.
CHAPTER ХІII
PREGNANCY AND CANCER
The problem pregnancy and cancer can be divided into: a combination of pregnancy and malignant disease of the female genitalia and combination of pregnancy and extra genital malignant tumors. The combination of vulva cancer and pregnancy is very rare. In invasive carcinoma, the treatment in pregnant women is the same as in non-pregnant and depends on the stage of the disease. Most commonly cancer in pregnant women is being treated the same as in non-pregnant, with some peculiarities. The combination of vagina cancer and pregnancy is extremely rare. In invasive carcinoma, the treatment is like with nonpregnant and depends on the stage of the disease. The combination of cervical cancer and pregnancy is the most common disease among oncogynecology. Treatment strategy depends on gestational age, stage of disease, size of the lesion, the patient's desire to keep the pregnancy. Possible operations are organ-saving operation and chemotherapy with platinum and paclitaxel. Ovarian cancer rarely occurs. Prevalent is epithelial cancer in stages I. Organ-saving operation is carried out in a volume salpingo-oophorectomy. Postoperative chemotherapy is administered. Endometrial cancer during pregnancy is uncommon. Hormone therapy to maintain the uterus is possible. Breast cancer is the most common cancer during pregnancy. The incidence is approximately 1 in every 3000 pregnancies. Modified radical mastectomy is the treatment of choice. Adjuvant chemotherapy is carried out after the first trimester. Radiotherapy is desirable to take place after birth. Women receiving chemotherapy should not breast feed. Hematologic cancer is the second most common cancer in pregnancy. The combination of Hodgkin disease and cancer is 1 in 6,000 pregnancies. There are also acute leukemia and non-Hodgkin's lymphoma. Use of chemotherapy during the second and third trimester appears to be relatively safe and used polychemotherapy. The combination of colon cancer and pregnancy is very rare. Usually the diagnosis is late. Treatment is primarily surgical, like in non-pregnant women. Malignant melanoma and pregnancy is a rare combination. Surgical removal of the tumor edges remains adequate standard primary treatment. Preservation of fertility is an important aspect in the lives of survivors after treatment for cancer.
CHAPTER ХІV
EMERGENCY AND URGENT SITUATIONS IN ONCOLYNECOLOGY
Emergency conditions in oncogynecology are quite common. Bleeding in cancer is the third most common cause of death in patients with advanced metastatic disease, organ failure, due to invasion of tumor or infection. Acute genital bleeding is the most dramatic condition associated with oncogynecological disease in which for a very short period of time a great blood loss is achieved. Most commonly seen in patients with advanced cervical cancer and vaginal cancer. In inoperable patients healing tactic is to make a vaginal tampon, which aims to reduce blood loss while applying a different, more effective treatment. Large fraction external beam radiation therapy for haemostasisс, ligation of arteria hypogastric and arterial embolisation are performed. Bleeding from the genitourinary and gastrointestinal systems is also observed in patients with oncogynecological diseases, solid coverage of the bladder or rectum of the tumor process. Malignant pleural effusion is a clinical and markedness of advanced incurable condition. Pleural effusion are drained with further pleurodesis. Malignant ascites is a clinical and markedness of the advanced state due to miliary carcinosis by peritoneum. It was found that ovarian cancer is the most common cause - 37.7%. Paracentesis combined with systemic chemotherapy and intra-abdominal application of cytostatics are performed. The most frequent primary tumors that lead to intestinal obstruction are ovarian and uterine tumors. The surgical option is removal of colostomy or possible bowel resection with anastomosis. Ureteral obstruction is most common in cervical cancer and ovary cancer. Urinary outflow procedure (placement of benches in a ureter, percutaneous or open nefrostoma) is performed. In oncogynecology ovarian torsion is rarely observed. In neoplastic vesico-vaginal and recto-vaginal fistulas remove stoma.
Bone metastases are caused by haematogenous dissemination. When fracture accrues, the patient is immobilized. Radiotherapy and bisphosphonates are used. About ¾ of patients experience pain at some point during their illness. Treatment of pain meets the principles of pain management in cancer patients. WHO analgesic ladder is used.
CHAPTER ХV
QUALITY OF LIFE IN PATIENTS WITH ONCOGYNECOLOGICAL DISEASES
Quality of life in cancer is the difference, or the gap, that exist, at particular point in time, between the hopes and expectations of the individual and the individual,s present experiences. Quality of life is a multidimensional concepts that focused on how disease and its treatment affect the individual. Multiplicity of factors influences quality of life: mental and emotional state, physical or functional ability, frequency and severity of side effects, global life satisfaction, social status, sexuality, spiritual or religions well being and financial well being.
Overall studies indicate that survivors after gynecologic cancer do not have impaired QoL in the long term. In general, the patients are highly satisfied with the follow-up program. The patients’ greatest concern is fear of recurrence. The most frequent reported unmet need is help in dealing and living with the fear of recurrence. It seems that psychosocial status at time of diagnosis is determining for QoL and well-being in the long term. It is extremely important to optimize the follow-up program and move focus to life quality. There is a need for an evidence-based strategy regarding follow-up for low-risk gynecologic cancer patients. EORTC QLQ-C30 (European Organization for Research and Treatment of Cancer Quality of Life Questionnaire-core 30), NCCN Distress Thermometer, Hospital Anxiety and Depression Scale (HADS), Watts Sexual Functioning Questionnaire (WSFQ), Cancer Rehabilitation Evaluation System (CARES), Female Sexual Function Index (FSFI), Female Sexual Distress Scale (FSDS), Gynaecologic Leiden Questionnaire (LQ), The Female Sexual Function Index (FSFI), PFDI-20 are used to determine the quality of life in patients with cancer. In addition the use of PROMIS (Cancer Patient-Reported Outcomes Measurement Information System) problems of sexual function and intimacy, which are associated with cancer treatment, affect and are affected by fatigue treatment-related hair loss, weight gain or weight loss and loss of organs or scars. The type and radicality of surgical treatment for gynecologic cancer can influence sexual function and play a significant role in QOL.
................
................
In order to avoid copyright disputes, this page is only a partial summary.
To fulfill the demand for quickly locating and searching documents.
It is intelligent file search solution for home and business.
Related searches
- as a result of thesaurus
- as a result of this
- as a result of synonyms
- signs of ovarian cancer symptoms
- caduceus as a symbol of medicine
- risks of cosigning a lease
- as a result of that synonym
- risks of cosigning a mortgage
- as a way of introduction
- as a consequence of that
- dying of ovarian cancer what to expect
- total debt as a percent of gdp